Данъчни въпроси

1. Прилага ли се член 20, параграф 2 от Шестата директива за всички дълготрайни активи, които (a) са доставени от едно данъчно задължено лице на друго данъчно задължено лице и в някакъв момент в рамките на петгодишен период, включително годината на придобиване, се използват от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, или е необходимо също така дълготрайните активи да са били (b) използвани от момента на придобиване за целите на облагаемите или освободените сделки (делови цели) на данъчно задълженото лице, или (c) разпределени към момента на придобиване за целите на предприятието на данъчно задълженото лице?
2. Ако е вярна алтернатива (b): Зависи ли прилагането на член 20, параграф 2 от Шестата директива за дълготрайни активи, които се използват от данъчно задължено лице както за делови, така и за други, по-специално частни, цели (смесено използване), от това дали те са били използвани до определена минимална степен за делови цели през годината на придобиване и, ако да, как се определя тази минимална степен?
3. Ако е вярна алтернатива (c): Явява ли се разпределението на дълготрайните активи въпрос на преценка на данъчно задълженото лице или предполага ли то, че данъчно задълженото лице (a) ги придобива с намерението да ги използва за делови цели и, ако да, трябва ли това използване да започне (i) незабавно от момента на придобиване, или (ii) от определен момент в рамките на годината на придобиване, или (iii) от определен момент преди изтичането на петгодишен период, включително годината на придобиване, и/или (b) действително използва дълготрайните активи за делови цели и, ако да, има ли значение дали такова използване започва (i) от момента на придобиване, или (ii) в рамките на годината, в която са придобити дълготрайните активи, или (iii) в рамките на петгодишния период, включително годината на придобиване
Що се отнася до въпроси 3(a) и (b): Когато дълготрайните активи се използват за смесени цели, трябва ли предвиденото използване или действителното използване (или и двете) за делови цели да достигне определена минимална пропорция и, ако да, как се определя тази минимална стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Jacobs

Немски

Дело C-60/90: Polysar Investments Netherlands/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 24 април 1991 г.

1. a) Трябва ли холдингова компания, чиято дейност се състои единствено в притежаването на акции в дъщерни дружества, да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на членове 4 и 17 от Шестата директива относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота?
b) Ако не, следва ли холдинговата компания въпреки това да се счита за данъчно задължено лице, ако тя представлява връзка и неразделна част от световна група предприятия, която основно външно се представя под едно име, името на групата?
2. a) Ако холдингова компания трябва да се счита за данъчно задължено лице, представляват ли дейностите, които тя извършва като такава, сделки по смисъла на член 13Б, буква d), точка 5 от директивата, така че те трябва да се считат за услуги, освободени от данък върху оборота, и начисленият от трети лица данък върху оборота във връзка с това не подлежи на приспадане?
b) Ако на въпросите, поставени в 2(a), се отговори утвърдително, трябва ли отговорът да бъде различен, ако групата предприятия, към която принадлежи холдинговата компания, предоставя, съгласно критериите на Общността, изключително услуги, които са облагаеми по смисъла на Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Van Gerven

Нидерландски

Дело C-297/89: Ryborg, Съдебно решение от 23 април 1991 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Tesauro

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Датски

Дело C-230/89: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 18 април 1991 г.

Съвместимо ли е с член 95 от Договора ЕИО прилагането на система от диференцирани ставки на данък върху добавената стойност върху спиртни напитки, при която всички национално произведени продукти попадат в най-благоприятната данъчна категория, докато внасяните продукти, които не се произвеждат в Гърция, са обложени с най-високата ставка?
Може ли националната данъчна политика да се основава на потребителските навици или на традиционния характер на определени напитки, за да оправдае диференцирано данъчно третиране на спиртните напитки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Гръцки

Дело C-109/90: Giant/Overijse, Съдебно решение от 19 март 1991 г.

Явява ли се противоречащ на забраната за налагане на каквито и да било данъци върху оборота, различни от данъка върху добавената стойност, предвидена в член 33 от Директива 77/388/ЕИО, или не, данъчният регламент на община Оверейзе от 2 март 1983 г., съгласно който всяко лице, което обичайно или инцидентно организира обществени представления или забавления в рамките на общината и изисква от присъстващите или участващите да заплатят входна такса, трябва да плати специален данък върху брутната сума на всички приходи, и по-специално годишен данък от 25% върху дансингите и ресторантите, свързани с тях, върху общата сума на входните такси, наемите и таксите за гардероб, продажбата на програми или танцови карти, приходите от всички освежителни напитки и всякакви вноски или възнаграждения, които могат да заменят или допълнят такива такси или цени, както и всякакви други такси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Jacobs

Данъчни въпроси | Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Нидерландски

Дело C-287/89: Комисия/Белгия, Заключение от 14 март 1991 г.

Нарушение на член 30 от Договора за ЕИО чрез въвеждане на система за минимални продажни цени на дребно за произведен тютюн, която възпрепятства отразяването на по-ниските производствени разходи на вносните продукти в крайната продажна цена.
Нарушение на член 5 от Директива 72/464/ЕИО на Съвета относно данъците, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведен тютюн, чрез отказ да се предоставят акцизни бандероли на цени под най-ниската предвидена в скалата, определена от министъра на финансите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Акцизи | Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси

Нидерландски

Дело C-152/89: Комисия/Люксембург, Заключение от 28 февруари 1991 г.

Нарушение на член 95 от Договора чрез облагане на внасяната бира с акциз, изчислен по различен метод и критерии от тези, прилагани за подобни вътрешни продукти, което води, макар и само в определени случаи, до по-високо данъчно облагане на вносната бира в сравнение с вътрешната.
Нарушение на член 96 от Договора чрез възстановяване на акциз при износ на бира в размер, който надвишава реално наложения вътрешен акциз, вследствие на използването на фиксиран коефициент на технологичен разход, по-висок от действително постижимия в националната индустрия.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Френски

Дело C-120/88: Комисия/Италия, Съдебно решение от 26 февруари 1991 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 95 от Договора за ЕИО, като не са приети мерки, позволяващи на лица, които не са данъчно задължени по ДДС и които внасят в Италия стоки, върху които вече е начислен ДДС в друга държава членка без възможност за възстановяване на този данък, да приспаднат остатъчния ДДС, съдържащ се в стойността на стоките към момента на вноса, от дължимия при вноса ДДС, когато доставката на подобни стоки от неданъчно задължени лица на територията на Италия не подлежи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Италиански

Дело C-119/89: Комисия/Испания, Съдебно решение от 26 февруари 1991 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 95 от Договора за ЕИО, като не са приети мерки, позволяващи на лица, които не са данъчно задължени по ДДС и които внасят в Испания стоки, върху които вече е начислен ДДС в друга държава членка без възможност за възстановяване, да приспаднат остатъчния ДДС, съдържащ се в стойността на стоките при вноса, от дължимия при вноса ДДС, когато доставката на подобни стоки от неданъчно задължени лица на националната територия не подлежи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Испански

Дело C-159/89: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 февруари 1991 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 95 от Договора за ЕИО, когато не се приемат мерки, позволяващи на лица, които не са облагаеми с ДДС и които внасят в националната територия стоки, върху които вече е начислен ДДС в друга държава членка без възможност за възстановяване, да приспаднат остатъчния ДДС, съдържащ се в стойността на стоките при вноса, от дължимия при вноса ДДС, когато доставката на подобни стоки от необлагаеми лица на националната територия не подлежи на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.