Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-453/22: Schütte, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Изискват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО — и по-специално принципът на данъчна неутралност и принципът на ефективност — жалбоподателят да има право да предяви пряк иск срещу данъчния орган за възстановяване на надплатен на доставчици нагоре по веригата ДДС, ведно с лихвите, при положение че след това и тези доставчици могат въз основа на корекция на фактурите да поискат възстановяване от данъчния орган, който обаче вече няма да може да иска плащане от жалбоподателя и поради това има опасност да трябва да възстанови един и същ ДДС два пъти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/22: KRI, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че в случай на неправомерно извеждане на акцизна стока отговорността на складодържателя, представил обезпечение за плащането на данъка, е обективна, без никаква възможност за освобождаване от задължението и от плащането на сумите, съответстващи на свързаните с него санкции, дори когато това извеждане се дължи на противоправно деяние, за което може да се търси отговорност изключително от трето лице, или може да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данъка и от съответните санкции трябва да се признава — като случайно събитие или непреодолима сила — на представилия обезпечение складодържател, който не само че няма нищо общо с противоправното деяние на третото лице, но при липса на вина от негово страна има и оправдани правни очаквания, че стоката се движи редовно под режим на отложено плащане на акциз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/22: Consortium Remi Group, Заключение от 7 септември 2023 г.
1) При осъществена дерогация по §2 на член 90 от Директивата за ДДС, допускат ли принципът на неутралитет и член 90 от Директивата разпоредба от националното право като съдържащата се в член 129, ал. 1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от ДЗЛ при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, представлява ли, при обстоятелствата в главното производство, необходимо условие за признаване на правото за намаляване на данъчната основа по чл. 90, §1 от Директивата за ДДС корекцията на издадената данъчна фактура, извършена от страна на ДЗЛ на начисления ДДС, поради пълно или частично неплащане на цената по доставката от страна на получателя по фактурата, преди подаване на искането за възстановяване?
3) В зависимост от отговорите на първите два въпроса, как следва да се тълкува чл. 90, ал. 1 от Директивата при определяне на момента на възникване на основанието за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане на цената и липса на национална правна уредба по този въпрос поради дерогацията на §1 на чл. 90?
4) Как следва да се приложат съображенията от мотивите в Решение от 27 ноември 2017 г. по дело С‑246/16, Enzo Di Maura, ECLI:EU:C:2017:887, т.21-т.27 и в Решение от 03 юли 2019 г. по дело С‑242/18, УниКредит Лизинг ЕАД, ECLI:EU:C:2019:558, т. 62 и т. 65, при липса на специални условия за прилагане на дерогацията по §2 на чл. 90 от Директивата в българското законодателство?
5) Съвместима ли е с принципа на неутралитет и член 90 от Директивата за ДДС данъчно-осигурителна практика, да не се допуска корекция на начисления данък в случаите на неплащане, преди анулирането на данъка да е съобщено на получателя на стоката или услугата, ако той е данъчнозадължено лице, с цел корекция на първоначално направеното приспадане от получателя?
6) Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата позволява ли да се приеме, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане дава право на възстановяване на платения ДДС от доставчика, заедно с лихви за забава, и от кой момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/22: A (Imposition frappant la commercialisation de titres), Определение от 19 юли 2023 г.
Възможно ли е националното законодателство да облага с косвен данък възнаграждението, изплащано на банкови институции за услуги по продажба на прехвърляеми ценни книжа, когато тези услуги са неразделна част от операция по набиране на капитал?
Има ли значение за прилагането на изключението по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7 обстоятелството дали емитентът на ценните книжа е задължен по закон или по собствена преценка използва услугите на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/22: A (Imposition frappant la commercialisation de titres), Определение от 19 юли 2023 г.
Обхваща ли забраната за облагане по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7 и операциите, които са тясно свързани или представляват неразделна част от събирането на капитали, като услугите по пласиране на новоемитирани облигации?
Може ли национална правна уредба да въведе държавна такса върху възнаграждението за услуги по пласиране на пазара на новоемитирани ценни книжа, без това да противоречи на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7?
Има ли значение кой точно предоставя услугата по пласиране на ценни книжа или основанието за възлагането й, при прилагането на забраната за облагане, установена в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Заключение от 29 юни 2023 г.
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/22: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (TVA – Agrégateur de services hôteliers), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Трябва ли член 306 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на данъчнозадължено лице, което е консолидиращ доставчик на хотелиерски услуги и което придобива услуги по настаняване и ги препродава на други икономически оператори, когато сделките не са придружени с никакви допълнителни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/22: Cabot Plastics Belgium, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в полза на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на [своя] доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън [Съюза], но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-833/21: Endesa Generación, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Следва ли член 14, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което предвижда облагане с данък на въглищата, използвани за производството на електроенергия, отговаря на посоченото в тази разпоредба условие данъкът да е въведен „поради причини, свързани с опазването на околната среда“, когато, макар националният законодател да е посочил тази цел, тя не е включена в структурата на данъка, приходите от който се използват за финансиране на разходите на националната електроенергийна система, данъчната ставка е определена въз основа на калорийната мощност на използваните въглища и използването на други енергийни продукти, които се считат за по-екологично чисти, не подлежи на данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.