Данъчни въпроси

Когато става дума за договори с периодично или продължително изпълнение, какви критерии трябва да са изпълнени, за да възникне правото да се иска като минимум фиксирана сума от 40 евро съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/7?
Могат ли съдилищата на държавите членки да не признаят правото по член 6, параграф 1 от Директива 2011/7, като се основат на общите принципи на частното право?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, при какви условия съдилищата на държавите членки могат да не признаят размера на правото по член 6, параграф 1 от Директива 2011/7?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Rantos

Чешки

Дело C-127/22: Balgarska telekomunikatsionna kompania, Съдебно решение от 4 май 2023 г.

1) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице, поради това че вече не се очаква те да носят икономическа изгода — например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били продадени [в рамките на] облагаема доставка?
2) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано [както е посочено в първия въпрос], представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?
3) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е положителен, следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки при горните обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ, при което не възниква задължение да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за ДДС, платен при закупуването на стоките?
4) Следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не трябва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит при надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ само когато унищожаването или погиването е причинено от събития извън контрола на данъчнозадълженото лице и тези събития не са могли да бъдат предвидени и предотвратени от последното?
5) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е отрицателен, чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] допуска ли национална правна уредба като тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС [в предишната редакция] и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС […], която предвижда изискване за корекция на ползван ДДС кредит при бракуването на стоки, дори когато впоследствие последните са били продадени като облагаема доставка […] или са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Capeta

Български

Дело C-677/21: Fluvius Antwerpen, Съдебно решение от 27 април 2023 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик?
При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане на от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че ако [Fluvius] има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на [Fluvius], а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директива[2006/112] да се тълкува в смисъл, че [Fluvius] е държавен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия е резултат от дейност на Fluvius, която не е незначителна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Нидерландски

Дело C-282/22: Dyrektor Krajowej lnformacji Skarbowej, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Какво представлява комплексната доставка, която се извършва в зарядните точки за ползвателите на електрически превозни средства и включва:
а) предоставяне на достъп до зарядния интерфейс (в това число свързването на зарядното устройство с операционната система на превозното средство);
б) осигуряване на поток електроенергия със съответно адаптирани параметри до акумулаторите на електрическото превозно средство;
в) оказване на необходимата на ползвателите на превозните средства техническа помощ;
г) предоставяне на достъп на ползвателите до специална платформа, уебсайт или приложение, с които може да се резервира даден конектор, да се правят справки с историята на сделките и плащанията и да се ползва т.нар. е-портфейл, чрез който може да се плащат дължимите суми за отделните зарядни сесии;
доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] или доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Полски

Дело C-612/21: Gmina O., Съдебно решение от 30 март 2023 г.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) действа в качеството на данъчнозадължено лице по ДДС, когато реализира проект, чиято цел е увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, задължавайки се по силата на гражданскоправен договор, сключен със собственици на недвижими имоти, да изгради и инсталира системи за енергия от възобновяеми източници в техните недвижими имоти и след изтичане на определено време да прехвърли правото на собственост върху тези системи на собствениците на недвижими имоти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли в данъчната основа по смисъла на член 73 от тази директива да се включи получената от община (орган на публична власт) субсидия от европейски средства за реализиране на проекти за използване на възобновяеми енергийни източници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Полски

Дело C-616/21: Gmina L., Съдебно решение от 30 март 2023 г.

Трябва ли разпоредбите от Директива [2006/112], и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) следва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за отстраняване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на жители, без последните да заплащат във връзка с това никакви разходи
Представлява ли тази дейност действия, с които общината се ангажира като държавен орган с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на жителите и по опазване на околната среда, за които общината не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Полски

Дело C-180/22: Mensing II, Заключение от 23 март 2023 г.

1. При обстоятелства като тези в главното производство — при които въз основа на [решение Mensing] данъчнозадължено лице се позовава на факта, че доставката на произведения на изкуството, които е получило с освободена вътреобщностна доставка от автора (или от негови правоприемници), също попада в приложното поле на режима за облагане на маржа на печалбата, предвиден в член 311 и следващите [от Директива 2006/112] — трябва ли с оглед на точка 49 от посоченото съдебно решение данъчната основа да се определя само съгласно правото на Съюза, поради което не е допустимо произнасящата се като последна инстанция национална юрисдикция да тълкува разпоредба от националното право (в случая член 25а, параграф 3, трето изречение от [UStG]) в смисъл, че дължимият при вътреобщностното придобиване данък не е част от данъчната основа?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 311 и сл. [от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на режима за облагане на маржа на печалбата към доставки на произведения на изкуството, придобити преди това в рамките на Общността от автора (или от негови правоприемници), дължимият върху вътреобщностното придобиване данък намалява маржа на печалбата, или пък в това отношение е налице неволно допусната празнота в правото на Съюза, която може да бъде попълнена не по пътя на доразвиването на правото чрез тълкуване в съдебната практика, а само от законодателя на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Szpunar

Данъчни въпроси | Основни права | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата | Харта на основните права

Немски

Дело C-412/21: Dual Prod, Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Възможно ли е разпоредбите на член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнасящ се до принципа на презумпцията за невиновност, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което административна мярка, изразяваща се в спиране на действието на лиценз за производство на алкохол, може да бъде постановена въз основа само на предположения, които са предмет на висящо наказателно разследване, без да е налице окончателна осъдителна присъда?
Възможно ли е разпоредбите на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнасящ се до принципа ne bis in idem, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което за едни и същи деяния на едно и също лице се налагат две еднакви по характер санкции (спиране на действието на лиценза за производство на алкохол), различаващи се само по продължителността им на действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Collins

Румънски

Дело C-239/22: Белгийска държава и Promo 54, Съдебно решение от 9 март 2023 г.

Трябва ли член 12, параграфи 1 и 2 и член 135, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че доставката след преобразуване на сграда, която преди преобразуване е била обект на първо обитаване по смисъла на член 12, параграф 1, буква а) или на член 12, параграф 2, трета алинея от Директива 2006/112, продължава да е освободена от ДДС, ако държавата членка не е предвидила подробни правила за прилагане на критерия за първо обитаване към преобразуванията на сгради?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Rantos

Данъчни въпроси | Енергетика

Френски

Дело C-571/21: RWE Power, Съдебно решение от 9 март 2023 г.

Може ли член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96, доколкото предвижда, че електроенергия, използвана за производството на електроенергия, е освободена от облагане, като се вземе предвид член 21, параграф 3, второ изречение от Директива 2003/96, да се тълкува в смисъл, че това освобождаване обхваща и дейности, при които в открит рудник се добиват енергийни продукти и в електроцентралите те се правят по-подходящи за използване в електроцентрали, като натрошаване, отделяне на чужди частици и раздробяване до необходимия за употреба в котела размер?
Член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96, доколкото предвижда, че електроенергия, използвана, за да се поддържа възможността за производство на електроенергия, е освободена от облагане, като се вземе предвид член 21, параграф 3, трето изречение от Директива 2003/96, може ли да се тълкува в смисъл, че с него от облагане следва да се освободи и използването на електроенергия за експлоатацията на бункерни съоръжения и транспортни средства, необходими за постоянната работа на електроцентралите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Rantos