Данъчни въпроси

Следва ли член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че е освободена от ДДС доставката на стоки, когато стоките са продадени на приобретател, който в момента на сключването на договора за продажба е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и в договора за продажба е уговорено, че правото на разпореждане и правото на собственост се прехвърлят на приобретателя в момента на натоварването на стоките в транспортното средство и приобретателят поема задължението да превози стоките до друга държава членка?
За осъществяването на освободена от ДДС доставка достатъчно ли е продавачът да се увери, че отчуждаваната стока се транспортира чрез регистрирани в чужбина превозни средства и че той разполага с изпратени от приобретателя товарителници CMR, или следва да се увери, че отчуждаваната стока е преминала националната граница и че превозът е станал в рамките на общностната територия?
Може ли това, че доставката на стоки е освободена от ДДС, да се поставя под съмнение единствено поради обстоятелството че данъчните власти на друга държава членка заличават общностния данъчен идентификационен номер на приобретателя с обратно действие, считано от момент, предхождащ доставката на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

1) Противоречи ли на принципа на данъчен неутралитет (член 9 от Директива (2006/112) правно тълкуване, според което получателят на фактура не може да упражни правото си на приспадане, ако лицензът на индивидуалния предприемач, издал тази фактура, е бил отнет от общинските власти преди изпълнението на договора или преди издаването на фактурата?
2) С оглед на принципа на данъчен неутралитет възможно ли е обстоятелството, че издалият фактурата индивидуален предприемач не е декларирал наетите от него работници (които следователно работят „на черно“) и на това основание данъчната администрация е установила, че въпросният предприемач няма декларирани работници, да доведе до това, че получателят на фактурата вече няма право да приспада данъка?
3) Може ли да се счита, че получателят на фактурата е проявил небрежност, като не е проверил дали съществува правоотношение между работниците, наети за извършването на строителни работи, и издателя на фактурата, нито дали последният е изпълнил своето данъчно задължение за деклариране или всяко друго задължение по отношение на тези работници
Може ли да се приеме, че това поведение представлява обективен факт, който може да установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС?
4) С оглед на принципа на данъчен неутралитет може ли в рамките на своята оценка националната юрисдикция да вземе предвид предходните обстоятелства, когато цялостната преценка на всички обстоятелства по случая я навежда на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mengozzi

Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Данъчни въпроси

Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС португалското законодателство, което предвижда незабавно данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби при преместване на седалището или на ефективното управление на португалско дружество в друга държава членка или при прехвърляне на активи от постоянен обект в Португалия в друга държава членка?
Представлява ли нарушение на член 31 от Споразумението за Европейското икономическо пространство португалското законодателство, което предвижда незабавно данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби при преместване на седалището или на ефективното управление на португалско дружество в друга държава членка или при прехвърляне на активи от постоянен обект в Португалия в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Mengozzi

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Изключва ли правилното тълкуване на член 17, параграф 2 от Шеста директива […] възможността португалската данъчна администрация да задължи дружеството жалбоподател (холдинг) да използва пропорционалния метод на приспадане за целия платен за получени доставки ДДС, поради това че основният предмет на дейност на въпросното дружество е управление на дялови участия на други дружества, включително когато тези доставки (получените услуги) имат пряка, непосредствена и несъмнена връзка с облагаеми сделки (по предоставяне на услуги), извършени от това дружество в рамките на допустима от закона допълнителна дейност по предоставяне на технически услуги по управление?
Може ли субект, който има качеството на холдинг, данъчнозадължен е по ДДС за придобитите стоки и услуги, които впоследствие изцяло прехвърля, със съответно начисляване на ДДС, на дружествата, в които има дялове, и наред с основната си дейност (управление на дялови участия) извършва и съпътстваща дейност (предоставяне на услуги по техническо управление), да приспада целия платен за тези стоки и услуги данък, като приложи за тази цел метода на реалното предназначение, предвиден в член 17, параграф 2 от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Mengozzi

Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Трябва ли член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като въведената с параграф 8a от LIF, която в своята първа алинея подчинява предоставянето на правото на намаление на данъка върху имуществото на условието лицето да продължи да бъде облагано с люксембургския данък върху имуществото през следващите пет години на данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Френски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2012 г.

1. Изискват ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС приемащото дружество да може да извършва приспадане за целите на данъчното облагане на загубите, реализирани от преобразуващото се чрез вливане в него дружество със седалище в друга държава членка, които загуби са формирани от дейността на преобразуващото се дружество в тази друга държава членка в годините преди вливането, при положение че приемащото дружество не оставя място на стопанска дейност в държавата на преобразуващото се чрез вливане дружество и съгласно разпоредбите на националното си право може да извърши приспадане за данъчни цели на загубите на преобразуващото се дружество единствено ако това дружество е местно лице или конкретните загуби са формирани от намиращото се в тази държава място на стопанска дейност?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: от значение ли са разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС при отговора на въпроса дали размерът на подлежащите на приспадане загуби следва да се изчисли съгласно данъчното право на държавата по седалището на приемащото дружество, или за подлежащи на приспадане загуби следва да се приемат загубите, установени в държавата по седалището на преобразуващото се дружество съгласно действащото в тази държава право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Фински

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2012 г.

1) Допускат ли член 13, А, параграф 1, буква ж) и/или параграф 2, буква а) от [Шеста директива] възможността националният законодател да обвързва освобождаването от данъчно облагане на амбулаторните услуги, предоставени на болни или нуждаещи се от грижи лица, с условието, що се отнася до предоставилите тези услуги организации, „поне в две трети от случаите разходите за грижите, предоставени през предходната календарна година, да са понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане“ (член 4, точка 16, буква e) от [UStG])?
2) Предвид принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че националният законодател третира същите услуги като освободени от данъчно облагане по силата на други условия, ако услугите са предоставени от официално признати сдружения за доброволно обществено подпомагане и от организации и обединения на лица и имущество с цел доброволно обществено подпомагане, които са членове на сдружение за доброволно обществено подпомагане (член 4, точка 18 от [UStG])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Mazak

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

1) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от вносни мита, предвидено в член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
2) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, дали правни норми като установените в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да ограничи случаите на освобождаване от ДДС при внос на гориво, като предвиди, че такова освобождаване е приложимо само за гориво, което е внесено на територията на Европейския съюз в стандартните резервоари на автомобилни превозни средства и е необходимо за движението на тези превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bot

Литовски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Данъчнозадължено лице, което използва временно за лични нужди част от дълготраен актив от имуществото на своето предприятие, разполага ли, на основание член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, А, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива, с право на приспадане на платения ДДС върху разходите за трайните преустройства, извършени единствено с цел използване за лични нужди?
Би ли бил различен отговорът на този въпрос в хипотезата, в която за придобиването на дълготрайния актив е бил начислен ДДС и той е бил приспаднат от данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав