всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-104/10: Kelly, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 97/80 да се тълкува в смисъл, че предвижда право на кандидат за професионално обучение — който счита, че му е отказан достъп до последното поради неспазването на принципа на равно третиране — да получи достъп до притежавана от организаторите на посоченото обучение информация за квалификациите на другите кандидати за същото обучение, за да може да докаже „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ съгласно посочената разпоредба?
Следва ли член 4 от Директива 76/207 или член 1, точка 3 от Директива 2002/73 да се тълкуват в смисъл, че предвиждат право на кандидат за професионално обучение да получи достъп до притежавана от организаторите на посоченото обучение информация за квалификациите на другите кандидати за същото обучение, било когато този кандидат счита, че не е имал достъп до посоченото обучение в съответствие с едни и същи критерии като другите кандидати и че е бил подложен на посочената в член 4 дискриминация, основана на пола, било когато този кандидат твърди, че е бил подложен на посочената в споменатия член 1, точка 3 дискриминация, основана на пола, във връзка с достъпа до това професионално обучение?
Може ли евентуалното право да се направи позоваване на една от посочените в първите три въпроса директиви, за да се получи достъп до притежавана от организаторите на професионално обучение информация за квалификациите на кандидатите за това обучение, да бъде засегнато от свързани с поверителността правни норми на Съюза?
Различава ли се задължението по член 267, параграф 3 ДФЕС в зависимост от това дали в разглежданата държава членка съществува правна система, в която водещо е състезателното начало, или правна система, в която водещо е служебното начало?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/10: Fuchs и Köhler, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

1) Допуска ли Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите закон като Закона за публичната служба на Land Hessen (Hessisches Beamtengesetz), изменен със Закона от 14 декември 2009 г., който предвижда задължителното пенсиониране на длъжностните лица на пожизнена служба, в конкретния случай прокурорите, когато те навършат 65-годишна възраст, като същевременно им позволява да продължат да работят, ако интересът на работата изисква това, до максималната възраст от 68 години, доколкото този закон има за цел установяване на балансирана възрастова структура, за да се благоприятства наемането на работа и повишаването на младите, да се оптимизира управлението на персонала и следователно да се предотвратяват евентуалните съдебни спорове относно способността на заетото лице да упражнява своята дейност над определена възраст, и доколкото законът позволява постигане на тази цел с подходящи и необходими средства?
2) Какви данни трябва да бъдат представени от държавата членка, за да се докаже подходящият и необходим характер на разглежданата в главното производство мярка и по-специално дали трябва да се приведат статистически или точни цифрови данни?
3) Закон като Закона за публичната служба на Land Hessen, изменен със Закона от 14 декември 2009 г., който предвижда задължително пенсиониране на прокурорите при навършване на 65-годишна възраст, разкрива ли несъгласуваност единствено поради факта че им позволява в определени случаи да работят до 68-годишна възраст, че освен това съдържа разпоредби, предназначени да затрудняват пенсионирането преди 65-годишна възраст, и че други законови разпоредби на съответната държава членка предвиждат запазването на служба на определени длъжностни лица, по-специално определени избрани лица, след тази възраст, както и постепенно повишаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/11: Valenza и др., Определение от 20 юли 2011 г.

Възможно ли е съединяване на дела с оглед идентичност на предмета им съгласно процесуалните правила на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/10: Agafiţei и др., Съдебно решение от 7 юли 2011 г.

Допускат ли член 15 от Директива 2000/43 и член 17 от Директива 2000/78, и двете транспонирани в националното право с Наредба № 137/2000, публикувана отново с измененията, национална правна уредба или решение на Curtea Constituțională, с която или което се забранява на националните юрисдикции да предоставят на дискриминираните ищци считаните от тях за подходящи обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, когато поправянето на вредата, настъпила в резултат от дискриминацията, засяга предвидено в закона право на възнаграждение, предоставено на друга обществено-професионална категория, различна от тази, към която принадлежат ищците (вж. този смисъл решения № 1325/4.12.2008 г. и № 146/25.2.2010 г. на Curtea Constituțională)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли националната юрисдикция да изчака отмяната или изменението на националните законови разпоредби и/или промяна в практиката на Curtea Constituțională, които по хипотеза са в противоречие с норми на Съюза, или е длъжна да приложи пряко и незабавно по делото, което е в ход, разпоредбите на правото на Съюза, така както евентуално са тълкувани от Съда на Европейския съюз, като остави без приложение всяка национална законова разпоредба или всяко решение на Curtea Constituțională, която/което противоречи на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-214/10: KHS, Заключение от 7 юли 2011 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, съгласно които правото на минимален платен годишен отпуск се погасява в края на съответния период и/или на периода, за който е прехвърлен отпускът, дори когато работникът е бил дълго време неработоспособен (като последицата от тази продължителна неработоспособност е, че работникът би могъл да натрупа минималния отпуск за няколко години, ако възможността за прехвърляне на този отпуск не беше ограничена във времето)?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли възможността за прехвърляне на отпуск да е налице в продължение на поне 18 месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/11: Heimann и Toltschin, Определение от 27 юни 2011 г.

Съществуват ли процесуални основания за съединяване на двете производства поради връзка между предмета им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/11: Vino, Определение от 22 юни 2011 г.

Противоречи ли национална правна уредба, допускаща сключване на първи или единствен срочен трудов договор без посочване на обективни причини, на принципа на недискриминация, закрепен в правото на Европейския съюз, в случаи на различно третиране между работници със срочни договори в публичния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/11: Vino, Определение от 22 юни 2011 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, когато спорът е изцяло уреден от националното право и няма връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/10: Williams и др., Заключение от 16 юни 2011 г.

1. Съгласно а) член 7 от Директива 93/104/ЕО и член 7 от Директива 2003/88/ЕО, и б) клауза 3 от Европейското споразумение, приложено към Директива 2000/79/ЕО: до каква степен европейското право евентуално определя или предвижда изисквания относно естеството и/или размера на възнаграждението, което се дължи за периодите на платен годишен отпуск, и до каква степен държавите членки могат евентуално да определят начина на изчисляване на това възнаграждение?
2. В частност достатъчно ли е изплащаното съгласно националното законодателство и/или практика и/или колективните и/или индивидуалните трудови договори между работодатели и работници възнаграждение да позволява и да дава стимул на работниците да вземат и да ползват годишния си отпуск в пълния смисъл на тези думи и да не създава значителен риск от отказ на работниците от отпуск?
3. Ако не, изисква ли се възнаграждението а) или да съответства точно на „обичайното“ възнаграждение на работника, б) или да бъде като цяло сходно с това възнаграждение?
Ако отговорът на въпрос 3, буква а) или буква б) е утвърдителен, възникват още въпроси:
4. Спрямо кое възнаграждение трябва да се преценява съответствието или сходството: а) спрямо възнаграждението, което работникът би получавал през периода на отпуск, ако бе работил, вместо да ползва отпуск, или б) спрямо възнаграждението, което би получавал през друг период на труд, и във втория случай — през кой период?
5. Как следва да се преценява „обичайното“ или „сходното“ възнаграждение при обстоятелства, при които а) възнаграждението на работника за периодите на труд се увеличава с добавки, когато и доколкото извършва специална дейност, б) съществува годишен или друг предел за степента, в която работникът може да извършва такава дейност, или за времето, в продължение на което може да я извършва, и този предел е надвишен или почти надвишен към момента, в който работникът взема годишния си отпуск, така че всъщност работникът не би имал право да извършва тази дейност, ако бе работил, вместо да ползва отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/10: Brachner, Заключение от 16 юни 2011 г.

1) Член 4 от Директива 79/7/ЕИО трябва ли да се тълкува в смисъл, че системата за годишно адаптиране на пенсиите (индексиране), предвидена в законодателството относно пенсионното осигуряване, попада в обхвата на забраната за дискриминация, съдържаща се в параграф 1 от тази разпоредба?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Член 4 от Директива 79/7/ЕИО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба относно годишното адаптиране на пенсиите, съгласно която за определена група лица, получаващи пенсии в минимален размер, се предвижда потенциално по-малко увеличение в сравнение с други получаващи пенсия лица, доколкото тази разпоредба засяга неблагоприятно 25 % от получаващите пенсия лица от мъжки пол и 57 % от получаващите пенсия лица от женски пол, без да е налице обективна причина за това?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Може ли неблагоприятна последица за получаващи пенсия лица от женски пол, настъпила при годишното увеличение на пенсиите им, да се обоснове с по-ниската пенсионна възраст на тези лица и/или с по-дългия период, през който получават пенсия, и/или с обстоятелството, че стандартният размер на предвидения в осигурителното право минимален доход (стандартен размер на компенсиращата добавка) е увеличен несъразмерно, когато разпоредбите относно плащането на предвидения в осигурителното право минимален доход (компенсираща добавка) изискват да се отчетат другите доходи на получаващото пенсия лице и доходът на съпруга му, с който то живее в едно домакинство, докато пенсиите на другите получаващи пенсия лица се увеличава, без да се отчитат останалите доходи на получаващото пенсия лице и доходите на съпруга му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17475767778183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form