Социална политика
Социална политика
Дело C-123/10: Brachner, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.
Член 4 от Директива [79/7] трябва ли да се тълкува в смисъл, че системата за годишно адаптиране на пенсиите (индексиране), предвидена в законодателството относно задължителното пенсионно осигуряване, попада в обхвата на забраната за дискриминация, съдържаща се в параграф 1 от тази разпоредба?
При положителен отговор на първия въпрос трябва ли член 4 от Директива [79/7] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба относно годишното адаптиране на пенсиите, съгласно която за определена група лица, получаващи пенсии в минимален размер, се предвижда потенциално по-малко увеличение в сравнение с други получаващи пенсия лица, доколкото тази разпоредба засяга неблагоприятно 25 % от получаващите пенсия лица от мъжки пол и 57 % от получаващите пенсия лица от женски пол, без да е налице обективна причина за това?
При положителен отговор на втория въпрос, може ли неблагоприятното третиране на получаващи пенсия лица от женски пол при годишното увеличение на пенсиите им, да се обоснове с по-ниската пенсионна възраст на тези лица, с по-дългия период, през който получават пенсия или с обстоятелството, че стандартният размер на предвидения в осигурителното право минимален доход (стандартен размер на компенсиращата добавка) е увеличен несъразмерно, или с тези три обстоятелства заедно, когато разпоредбите относно плащането на предвидения в осигурителното право минимален доход (компенсираща добавка) изискват да се отчетат другите доходи на получаващото пенсия лице и доходите на живеещия [с него] съпруг, докато пенсията на други получаващи пенсия лица се увеличава, без да се отчитат другите доходи на получаващото пенсия лице и доходите на съпруга му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/10: Jansen, Заключение от 15 септември 2011 г.
Въпрос 1
а) Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […], приложено към Директива 1999/70 […], съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на подновяването на договора, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или
б) смисълът и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“, когато броят на последователните срочни трудови договори преди договора, предмет на преценка, е по-голям или когато периодът, през който съответният работник е полагал труд по силата на последователни срочни трудови договори, е по-дълъг?
Въпрос 2
Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение […] допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 [от TzBfG], съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?
Въпрос 3
а) Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 1 от диспозитива на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C‑212/04, Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. І‑6057)?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):
б) Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Закона за бюджета на провинция […], предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за извършване на срочна работа като „помощен персонал“?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):
в) Това важи ли и когато дейността на „помощния персонал“ в този смисъл не се свежда само до дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ постоянен служител, но обхваща и случаите, в които възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на постоянен служител, заемащ същата длъжност, въпреки че на „помощния персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия постоянен служител, или
г) описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „помощен персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение […], а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, Сборник, стр. І‑3071, точка 2 от диспозитива) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […] не допуска прилагането на национална правна уредба, „така че подновяването на последователни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?
Въпрос 4
Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение […], ако в закона за транспониране на Директива 1999/70[…] в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общоприложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета посочената директива, това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)
Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/10: Williams и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
До каква степен европейското право евентуално определя или предвижда изисквания относно естеството и/или размера на възнаграждението, което се дължи за периодите на платен годишен отпуск, и до каква степен държавите членки могат евентуално да определят начина на изчисляване на това възнаграждение?
В частност достатъчно ли е изплащаното съгласно националното законодателство и/или практика и/или колективните и/или индивидуалните трудови договори между работодатели и работници възнаграждение да позволява и да дава стимул на работниците да вземат и да ползват годишния си отпуск в пълния смисъл на тези думи и да не създава значителен риск от отказ на работниците от отпуск?
Ако не, изисква ли се възнаграждението: или да съответства точно на „обичайното“ възнаграждение на работника, или да бъде като цяло сходно с това възнаграждение?
Ако отговорът на въпрос 3, буква а) или буква б) е утвърдителен, спрямо кое възнаграждение трябва да се преценява съответствието или сходството: спрямо възнаграждението, което работникът би получавал през периода на отпуск, ако бе работил, вместо да ползва отпуск, или спрямо възнаграждението, което би получавал през друг период на труд, и във втория случай — през кой период?
Как следва да се преценява „обичайното“ или „сходното“ възнаграждение при обстоятелства, при които: възнаграждението на работника за периодите на труд се увеличава с добавки, когато и доколкото извършва специална дейност, съществува годишен или друг предел за степента, в която работникът може да извършва такава дейност, или за времето, в продължение на което може да я извършва, и този предел е надвишен или почти надвишен към момента, в който работникът взема годишния си отпуск, така че всъщност работникът не би имал право да извършва тази дейност, ако бе работил, вместо да ползва отпуск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/09: Prigge и др., Съдебно решение от 13 септември 2011 г.
Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и/или член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 […] и/или основният принцип на общностното право за забрана на дискриминацията въз основа на възраст да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право, които признават разпоредба от колективен трудов договор, предвиждаща възрастова граница от 60 години за пилотите с цел да се гарантира въздушната безопасност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/10: Dominguez, Заключение от 8 септември 2011 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
2) При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88, който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
3) Доколкото член 7 от Директива 2003/88 не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директивата минимална продължителност от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/10: Rosado Santana, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
1) Трябва ли Директива [1999/70] да се тълкува в смисъл, че когато конституционният съд на държава — членка на Съюза, се е произнесъл в смисъл, че е възможно установяването на различни права за назначените за определен и за неопределен срок държавни служители в тази държава членка да не противоречи на конституцията ѝ, това задължително предполага, че приложимостта на посочената общностна уредба е изключена в областта на публичната служба на държавата членка?
2) Трябва ли посочената директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да тълкува принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация по начин, по който да изключва общо от тяхното приложно поле приравняването на положението на назначени за определен и за неопределен срок държавни служители?
3) Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска работата за определен срок да не се взема предвид като прослужено време при преминаването на постоянна длъжност, и по-конкретно за целите на възнаграждението, определянето на степен или развитието на кариерата на държавния служител?
4) Задължава ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] националната правна уредба да се тълкува така, че при изчисляването на продължителността на прослуженото време на държавните служители да не се изключва прослуженото време по временно правоотношение?
5) Трябва ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че макар условията, предвидени в обявата за свободната длъжност, да са били публикувани и да не са били обжалвани от заинтересованото лице, националният съд е длъжен да разгледа дали те не противоречат на [правната уредба на Европейския съюз] и трябва ли в такъв случай той да не прилага такива условия или националната разпоредба, на която се основават, доколкото противоречат на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/10: Hennigs и Mai, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
Противоречи ли схема от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор служители, която — както член 27 от [BAT] във връзка с колективния трудов договор, сключен в приложение на ВАТ № 35 относно възнагражденията — определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастови групи, на установения в първичното право (понастоящем в член 21 от Хартата […]) принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78, като се отчита и признатото в първичното законодателство (понастоящем в член 28 от Хартата […]) право на социалните партньори да сключват колективни договори?
Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат предвидена в колективен трудов договор мярка като разглежданата по главното производство, която заменя система относно възнагражденията, създала дискриминация, основана на възраст, със система относно възнагражденията, основана на обективни критерии, като същевременно за ограничен във времето преходен период се запазват някои от дискриминационните последици на първата от тези системи, за да се гарантира на заварените служители преминаването към новата система без намаляване на доходите им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/10: Scattolon, Съдебно решение от 6 септември 2011 г.
Поемането от публичен орган на държава членка на персонала, нает от друг публичен орган и натоварен с предоставянето в училищата на спомагателни услуги, включващи по-специално функции по поддръжка и административно подпомагане, представлява ли прехвърляне на предприятие по смисъла на правната уредба на Съюза за гарантиране на правата на работниците и служителите?
Трябва ли член 3 от Директива 77/187 да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на възнаграждението на прехвърлените по смисъла на тази директива работници и служители приобретателят трябва да отчете прослуженото от тях време при прехвърлителя, и по-специално не допуска ли значително намаляване на заплащането на прехвърлените работници и служители в сравнение с положението им непосредствено преди прехвърлянето, поради това че прослуженото от тях време при прехвърлителя, равностойно на прослуженото от работници и служители, които работят при приобретателя, не се взема предвид при определяне на началното равнище на заплащането им при последния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/11: HK Danmark, Определение от 4 август 2011 г.
Допустимо ли е съединяване на дела при наличие на идентичен предмет и връзка между тях съгласно член 43 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/09: Seeger, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.
Трябва ли понятието „материали“ в член 13, параграф 1, буква г), второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че обхваща и опаковъчните материали като празните бутилки, превозвани от търговец на вина и напитки, който стопанисва магазин, извършва доставки за клиентите си един път седмично и във връзка с това събира празните опаковки, за да ги занесе на доставчика си на едро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.