Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Директива 2006/54 и Директива 92/85 допускат ли клаузи от национален колективен трудов договор или такова тълкуване на тези клаузи, според което на работничка или служителка, която преминава от неплатен отпуск за отглеждане на дете в отпуск по майчинство, не следва да се изплаща предвиденото в колективния трудов договор възнаграждение по време на отпуска по майчинство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Когато работник или служител има договорно право срещу прехвърлителя, какъвто е настоящият случай, да се ползва от условията, които са договорени и определени в който и да било момент от трето лице, което е организация за колективно договаряне, и това право е признато в националното право по-скоро като динамично, отколкото като статично по естеството си, трябва ли да се счита, че член 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16), тълкуван във връзка с Решение на Съда от 9 март 2006 г. по дело Werhof (C-499/04, Recueil, стр. I-2397): a) изисква в случай на съответно прехвърляне, за което се прилага директивата, това право да бъде защитено и изпълняемо срещу приобретателя; или: б) позволява в случай на съответно прехвърляне, за което се прилага директивата, националните съдилища да приемат, че това право е защитено и изпълняемо срещу приобретателя; или в) забранява в случай на съответно прехвърляне, за което се прилага директивата, националните съдилища да приемат, че това право е защитено и изпълняемо срещу приобретателя
2) Когато държава членка е изпълнила задължението си за транспониране на минималните изисквания по член 3 от Директива 2001/23, но възниква въпросът дали мерките за транспониране трябва да се тълкуват като превишаващи тези изисквания по такъв начин, че са облагодетелствани защитените работници и служители чрез предоставянето на динамични договорни права срещу приобретателя, трябва ли да се счита, че съдилищата на държавата членка имат правомощието да прилагат националното право при тълкуването на законодателството за транспониране винаги когато посоченото тълкуване не противоречи на общностното право, или трябва да се възприеме друг подход при тълкуването и при утвърдителен отговор — какъв подход
3) Като се има предвид, че в настоящия случай работодателят не твърди, че признаването по националното право на динамичното право на работниците и служителите да се ползват от условията, определени при колективно договаряне, би означавало да се накърнят правата на работодателя по член 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, има ли националният съд правомощието да прилага поддържаното от служителите тълкуване на Transfer of Undertakings (Protection of Employment) Regulations 1981 [Правилник за прехвърлянето на предприятия (защита на работниците и служителите) от 1981 г.]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 200/78 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми или за получаване на пенсия или обезщетение по тези социалноосигурителни схеми не представлява дискриминация само когато тези социалноосигурителни схеми се отнасят до пенсия за осигурителен стаж и възраст или до обезщетения за инвалидност?
2. Трябва ли член 6, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови граници се отнася само за достъпа до такива схеми, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови ограничения се отнася и за правото на изплащане на пенсия или обезщетения по такива схеми?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли изразът „[професионални] социалноосигурителни схеми“ в член 6, параграф 2 да включва и институт като възнаграждението за оставане на разположение („rådighedsløn“), предвидено в член 32, параграф 1 от Закона за държавния служител, в съответствие с който, като специална закрила при уволнение поради съкращаване на длъжността му, държавният служител има право да продължи да получава изплащаното му до този момент трудово възнаграждение в продължение на три години, като този период се зачита за осигурителен стаж, при положение че в замяна на това този държавен служител остава на разположение на работодателя за назначаването му на друга подходяща длъжност?
4. Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 32, параграф 4, точка 2 от датския Закон за държавния служител, който предвижда, че на държавен служител, навършил възраст, на която има право да получава общата държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се изплаща възнаграждение за оставане на разположение, ако бъде съкратена неговата длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Трябва ли съдържащото се в член 6, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО изключение да се тълкува като дадено на държавите членки разрешение да имат възможност общо да изключват професионалните социалноосигурителни схеми от съдържащата се в член 2 от Директивата забрана на пряка или непряка дискриминация на основание възраст, доколкото това не води до дискриминация на основание пол?
2. Трябва ли съдържащото се в член 6, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО изключение да се тълкува в смисъл, че не възпрепятства дадена държава членка да запазва правно положение, при което работодател може да заплаща — като част от възнаграждението — увеличавани в зависимост от възрастта пенсионни вноски, което предполага например, че работодателят заплаща пенсионна вноска от 6 % за работници или служители на възраст под 35 години, 8 % за работници и служители на възраст между 35 и 44 години и 10 % за работници и служители на възраст над 45 години, доколкото това не води до дискриминация на основание пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване от националния съд върху производството пред Съда на Европейския съюз и разпределението на разноските.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) Представлява ли заплащането или незаплащането на възнаграждение на работника за времето на неговото отсъствие от работа поради отпуск за синдикална дейност условие на труд или условие за наемане на работа съгласно правото на ЕС
По-специално представляват ли законовите разпоредби, които предвиждат предоставянето на неплатен отпуск за синдикална дейност на работници от публичния сектор със срочно трудово правоотношение, които не заемат щатна длъжност и са членове на ръководния орган на синдикална организация, „условие на труд“ по смисъла на член 137, параграф 1, буква б) ЕО и „условие за наемане на работа“ в съответствие с клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, или този въпрос е свързан с областите на заплащането и на правото на сдружаване, които не попадат под действието на правото на Съюза?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли работник с частноправно трудово правоотношение с неопределена продължителност на публична служба, който заема предвидена в щатното разписание длъжност и полага същия вид труд като работник в рамките на срочно частноправно трудово правоотношение, който не заема щатна длъжност, да бъде считан за такъв, „който се намира в сходно положение“ с последния по смисъла на клауза 3, точка 2 и на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, или обстоятелството, че конституцията на съответната държава (член 103) и законите за нейното прилагане предвиждат по отношение на него специален режим на служба (във връзка с назначаването и специалните гаранции в съответствие с член 103, параграф 3 от Конституцията), е достатъчно, за да се счита, че той не се намира „в сходно положение“ с работник със срочно частноправно правоотношение, който не заема щатна длъжност?
3) В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
a) ако от националните разпоредби следва, че на служителите от публичния сектор с трудово правоотношение с неопределена продължителност, които заемат щатна длъжност и са членове на ръководния орган на местна синдикална организация, се предоставя платен отпуск за синдикална дейност (до 9 дни месечно), докато работници, които имат същото синдикално качество и работят в същата публична служба, но на срочно трудово правоотношение и не заемат щатна длъжност, получават само неплатен отпуск за синдикална дейност със същата продължителност, представлява ли посоченото разграничение по-неблагоприятно третиране на втората категория работници по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение; и
б) може ли самата ограничена във времето продължителност на трудовото правоотношение на втората категория работници, както и различията, свързани като цяло с техния режим на служба (условия за назначаване, повишаване, прекратяване на трудовото правоотношение), да представляват обективни причини за това различно третиране?
4) Представлява ли спорното разграничение между синдикалните дейци, които са работници на безсрочен трудов договор на щатна длъжност в публична служба, и работниците, които притежават същото синдикално качество и работят за същата публична служба, но на срочен трудов договор и без да заемат щатна длъжност, нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при упражняване на синдикални права по смисъла на членове 12, 20, 21 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, или това разграничение може да бъде обосновано поради различията в режимите на служба на тези две категории работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1. а) Прилага ли се понятието за увреждане по смисъла на Директивата спрямо всяко лице, което поради физическо, умствено или психично увреждане не може да изпълнява работата си, или може да я изпълнява само в ограничена степен, през период, който отговаря на изискването за продължителност, посочено в точка 45 от Решение на Съда по дело Navas (С-13/05)
б) Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директивата състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е неизлечимо
в) Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директивата състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е излечимо
2. Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78 трайното намаляване на работоспособността, което не налага използването на специални помощни средства, приспособления или съоръжения, а се изразява основно в невъзможността на съответното лице да работи на пълно работно време
3. Представлява ли намаляването на работното време една от мерките по член 5 от Директива 2000/78
4. Пречка ли е Директива 2000/78 да се приложи национален закон, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие със съкратен срок, ако работникът — който трябва да се счита за лице с увреждане по смисъла на посочената директива — е отсъствал поради заболяване, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца, когато: а) отсъствието се дължи на увреждането или б) отсъствието се дължи на обстоятелството, че работодателят не е предприел подходящите в конкретния случай мерки, за да даде възможност на лицето с увреждане да изпълнява работата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предвижда, че може да бъде допустимо различно третиране, основано на възраст, доколкото в рамките на схема за социално осигуряване на дадено предприятие социалните партньори изключват определени работници от кръга на лицата с право на обезщетение по съответния социален план, които са финансово осигурени, поради обстоятелството че имат право на пенсия, евентуално след като са получавали обезщетение за безработица?
Следва ли член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение?
Следва ли член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение, като при прилагането на този различен метод на изчисляване на обезщетението се взема предвид възможността за по-ранно пенсиониране поради увреждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Прилага ли се Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите по отношение на националните разпоредби, свързани с помощта, изплащана на държавните служители при болест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Първи въпрос:
Необходимо ли е за доказването на обективна обосновка — когато на пръв поглед е налице основана на пола непряка дискриминация във връзка със заплащането, съставляваща нарушение на член 141 (понастоящем член 157 ДФЕС) и Директива 75/117/ЕИО на Съвета — работодателят да обоснове:
a) назначаването на работниците от референтната група на заеманите от тях длъжности;
б) по-високото възнаграждение на работниците от референтната група или
в) по-ниското възнаграждение на жалбоподателките?
Втори въпрос:
Необходимо ли е за доказването на обективна обосновка — когато на пръв поглед е налице основана на пола непряка дискриминация във връзка със заплащането — работодателят да посочи обосновка за:
a) конкретните работници от референтната група, посочени от жалбоподателките и/или
б) всички длъжности, заемани от работници от референтната група?
Трети въпрос:
При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б), може ли обективната обосновка да се приеме за доказана дори ако не се прилага за избраните работници от референтната група?
Четвърти въпрос:
Допуснал ли е Labour Court грешка от гледна точка на общностното право, като е приел, че „интересът от добри трудови отношения“ може да се вземе предвид, за да се прецени дали работодателят е успял да обоснове обективно разликата във възнагражденията?
Пети въпрос:
Може ли да бъде доказана обективна обосновка — когато на пръв поглед е налице основана на пола непряка дискриминация във връзка със заплащането — с позоваване на загрижеността на ответника за запазване на добри трудови отношения
Може ли тази загриженост да има някакво значение при разглеждане на обективната обосновка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.