Институционално право
Институционално право
Дело C-46/22: Jenkinson/Съвет и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Тълкувано ли е правилно първоинстанционното искане и основанията, включително възраженията за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 и Съобщение C(2009) 9502?
Следва ли Общият съд да разгледа доводите за нарушение на член 5 ДЕС, член 336 ДФЕС и Финансовия регламент при определяне на условията за наемане на работа на международния граждански персонал?
Спазени ли са принципите на правото на Съюза, включително принципът на недопускане на дискриминация, при определяне на приложимото национално право към договорните правоотношения?
Допусната ли е грешка при определяне на приложимото право към договорите на жалбоподателя, включително по отношение на критериите за привързване и волята на страните?
Следва ли да се вземат предвид всички последователни договори, сключени в различни мисии на ЕС, като едно непрекъснато договорно правоотношение със „свързани работодатели“?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация поради прилагането на различни национални законодателства към членовете на международния граждански персонал на Eulex Kosovo?
Законосъобразно ли е отхвърлено искането за обезщетение за договорни вреди и за извъндоговорна отговорност?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Заключение от 18 януари 2024 г.
Нарушение на член 45, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, относно определянето на езика на производството, като не е прието, че искът на Парламента, изготвен на френски език, е явно недопустим по отношение на NN.
Нарушение на член 123, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, относно условията за постановяване на решение в отсъствието на ответника, както и липса на мотиви, тъй като искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници е отхвърлен, въпреки че претенциите на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/21: Santini и др./Парламент, Заключение от 11 януари 2024 г.
Неправилно тълкуване на правното основание за приемането на спорните решения и неправилно разграничение между правото на пенсия и размера на пенсията
Нарушение на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, правото на собственост и принципа на пропорционалност при прилагането на Решение № 14/2018 от Европейския парламент
Липса на компетентност на автора на спорните решения
Недостатъчни мотиви на спорните решения
Недопустимост на жалбата на г‑жа Panusa в първоинстанционното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/22: Planistat Europe и Charlot/Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при определяне на вредоносния факт, като е изопачил доводите на жалбоподателите относно неимуществените и имуществените вреди?
Нарушил ли е Общият съд правото при преценката си относно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, което да обоснове извъндоговорната отговорност на Съюза, включително по отношение на действията на OLAF и Комисията при препращане на информация до националните органи и подаване на жалба?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа дали твърдените вреди действително са настъпили и дали е налице причинно-следствена връзка между действията на институциите и тези вреди, преди да отхвърли иска за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/22: Dyson и др./Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и зачитане на силата на пресъдено нещо при преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30/ЕС?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „достатъчно съществено нарушение“ във връзка с нарушението на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30/ЕС?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на понятието „достатъчно съществено нарушение“ и при зачитане на силата на пресъдено нещо, като е приел наличие на правна сложност?
Съобразено ли е в достатъчна степен с понятието „достатъчно съществено нарушение“ при оценката на сложността на уредбата и избора на метод за изпитване?
Налице ли е достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължима грижа, както и на свободата на стопанска инициатива при приемането на спорния регламент от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/20: Coppo Gavazzi и др./Парламент, Заключение от 11 януари 2024 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/23: BonSens.org/Stevi и др., Определение от 11 януари 2024 г.
Какви са изискванията за допустимост на встъпване в производство пред Общия съд на Европейския съюз и как се определя наличието на пряк и съществуващ интерес от изхода на делото?
Възниква ли задължение за Общия съд да даде възможност за коментар по информация, на която възнамерява да се позове при преценка на интереса от встъпване, ако тази информация не представлява нови доказателства?
Може ли отхвърлянето на искане за встъпване да представлява нарушение на правото на достъп до документи по член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/23: BonSens.org/Stevi и др., Определение от 11 януари 2024 г.
Какви са критериите за допустимост на встъпване и как се разграничават преките и косвените интереси на кандидатите за встъпване в съдебното производство?
До каква степен Общият съд е длъжен да мотивира решенията си и необходимо ли е да обсъжда изчерпателно всички доводи на страните?
Влияе ли правото на достъп до документи, гарантирано от член 42 от Хартата, върху производството по встъпване в съдебно дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/21: Falqui/Парламент, Заключение от 11 януари 2024 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Съдебно решение от 9 януари 2024 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.