Институционално право
Институционално право
Дело C-185/23: protectus, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, и от друга страна, като последица от това отнемане, за отнемане на удостоверение за сигурност на структура, с което се разрешава достъп до класифицирана информация на ЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488/ЕС, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които в решението за отнемане на удостоверение за сигурност на структура по смисъла на Решение 2013/488/ЕС не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ, и ако се установи, че този член не допуска такива правна уредба и практика, налага ли член 47 от Хартата на основните права на самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/23: Valančius, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Изисква ли член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], който предвижда, че членовете на [Общия съд] се избират измежду лица, „които представят всички гаранции за независимост и притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“, кандидатът за назначаване в [Общия съд] да бъде избран в държава — членка на Съюза, изключително въз основа на професионалните способности?
Съвместима ли е национална практика като разглежданата по настоящото дело — при която, за да се гарантира прозрачността на избора на конкретен кандидат, правителството на държава членка, което отговаря за предлагането на кандидат за назначаване на длъжността съдия в [Общия съд], създава група от независими експерти за оценка на кандидатите, която след събеседване с всички кандидати изготвя списък с класиране на кандидатите въз основа на предварително определени ясни и обективни критерии за подбор и в съответствие с предварително обявените условия предлага на правителството кандидата, който е класиран на първо място въз основа на професионалните му способности и компетентност, но правителството предлага за назначаване за съдия на Европейския съюз кандидат, различен от кандидата, класиран на първо място — с изискването независимостта на съдията да е извън съмнение и с другите изисквания за заемане на съдебна длъжност, предвидени в член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], като се има предвид, че съдия, който може да е назначен незаконосъобразно, би могъл да повлияе на решенията на Общия съд на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/23: Twenty First Capital, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
1. a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията:
i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива,
ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи директивата в националното право,
iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или
iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от ЛУАИФ, е било договорено преди или след:
i) изтичане на срока за транспониране на Директива 2011/61;
ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директива 2011/61 в националното право;
iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директива 2011/61;
iv) датата на получаване на разрешението от ЛУАИФ?
2. Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директива 2011/61 в националното право ЛУАИФ е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директива 2011/61, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директива 2011/61?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/23: Validity/Комисия, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Съществува ли риск Европейската комисия в бъдеще да откаже достъп до документи, подобни на разглежданите, в нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, като се позове на общо предположение за поверителност или на неясни основания, свързани с „климата на взаимно доверие“?
Съществува ли риск от повторни нарушения на принципите на прозрачност и добро администриране, както и на процедурните изисквания на Регламент № 1049/2001, поради предполагаем модел на забавяния и частични разкрития от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/24: AQ/ECHA, Определение от 26 юли 2024 г.
Какви са изискванията за наличие на спешност и сериозна и непоправима вреда при предоставяне на обезпечителна мярка и как се доказва вероятността от настъпване на такава вреда?
Може ли оповестяването на информация, която вече е публично достъпна, или публикуването на нова злепоставяща статия, да засегне репутацията или правното положение на жалбоподателя, включително във връзка с предоставени субсидии?
Каква е степента на свобода на преценка на съда по обезпечителни мерки при преценката на условията за предоставяне на временна мярка и изисква ли се задължително претегляне на засегнатите интереси при липса на спешност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/24: AQ/ECHA, Определение от 26 юли 2024 г.
Налице ли са кумулативно условията за допускане на обезпечение – fumus boni juris, неотложност и значителна и непоправима вреда, и каква е тежестта на доказване на тези условия?
Какъв е стандартът за мотивираност на съдебния акт относно основанията за решението, така че да се осигури разбираемост за страните и възможност за съдебен контрол?
В какви граници съдията разполага с право на преценка относно начина на проверка на условията за допускане на временни мерки и претеглянето на интересите по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/24: Yeguada de Milagro/Tribunal Constitucional, Определение от 16 юли 2024 г.
Не са поставени правни въпроси за обсъждане в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/24: Yeguada de Milagro/Tribunal Constitucional, Определение от 16 юли 2024 г.
Не са обсъдени правни въпроси в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/21: Hann-Invest, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[, че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-732/23: Nicolescu и др./Съвет, Определение от 8 юли 2024 г.
Може ли неприемането на проект за решение от Съвета да се квалифицира като акт, който поражда задължителни правни последици и подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Представлява ли непостигането на единодушие или липсата на решение в предвидения срок мълчалив отказ или бездействие на институция, което би могло да бъде приравнено на обжалваем акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.