всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Институционално право

Институционално право

Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Съдебно решение от 23 януари 2025 г.

Тълкуван ли е правилно терминът „наводнение“ по смисъла на договора ВЗРСО и спазени ли са принципите на тълкуване на правото на Европейския съюз при прилагането на клаузата за изключване на вреди, свързани с наводнение?
Съдържа ли обжалваното съдебно решение противоречие в мотивите си относно определянето на понятието „наводнение“ и разграничаването му от други видове вреди?
Изопачени ли са фактите и доказателствата, свързани с причините за вредите и състоянието на строителния обект, при преценката на Общия съд относно приложимостта на клаузата за изключване на вреди, свързани с наводнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/22: Комисия/Pollinis France, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Тълкувано ли е неправилно от Общия съд понятието „въпрос, по който институция все още не е взела решение“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като е прието, че процесът на вземане на решение на Комисията е приключил към момента на приемане на спорните решения?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото при преценката си относно това дали оповестяването на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на Комисията по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-324/24: AG/Комисия, Определение от 4 декември 2024 г.

Имат ли физическите лица право да обжалват отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка по член 258 ДФЕС?
Принципът на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз изисква ли предоставяне на процесуална легитимация на физическо лице да обжалва отказ на Комисията да предприеме действия по член 258 ДФЕС?
Допустимо ли е Общият съд да постанови определение за прекратяване на производството поради явна некомпетентност, недопустимост или неоснователност на жалбата, без да разглежда делото по същество, когато са налице условията по член 126 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-324/24: AG/Комисия, Определение от 4 декември 2024 г.

Допустимо ли е обжалването на отказа на Европейската комисия да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения по смисъла на член 263 ДФЕС?
Обвързана ли е Европейската комисия от принципа на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на ЕС да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения по всяко подадено до нея искане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.

1) a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50‑процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4) a) За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, [втора алинея], буква е) от Регламент 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по [първа алинея] от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6) a) Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/23: Mesto Rimavská Sobota, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.

Трябва ли член 2, буква б) от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че пускане на дървен материал на пазара е и продажбата на необработен дървен материал или на дърва за горене по смисъла на приложение № 1 към същия регламент срещу възнаграждение, ако по силата на договора този дървен материал се добива от купувача съгласно инструкциите на продавача и под негов надзор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/24: Papasotiriou/Съвет и Комисия, Определение от 11 ноември 2024 г.

Допустимо ли е жалбоподателят да подаде жалба лично, без тя да бъде подписана от оправомощен адвокат или подадена чрез профила на този адвокат в e-Curia?
Може ли страната и нейният процесуален представител да бъдат едно и също лице, включително когато жалбоподателят сам е адвокат?
Приложима ли е възможността за отстраняване на нередовности спрямо изискването за подпис от оправомощен адвокат при подаване на жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/24: Papasotiriou/Съвет и Комисия, Определение от 11 ноември 2024 г.

Необходимо ли е жалба до Съда на Европейския съюз, подадена от страна, различна от държава членка или институция на Съюза, задължително да бъде подписана от адвокат?
Възможно ли е последващо отстраняване на липсата на адвокатски подпис върху жалбата или тази липса води до окончателна недопустимост на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/23: Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], във връзка с член 47 [първа алинея] от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че сезираният съд е длъжен да остави без разглеждане действие (искане) на страна, с което се цели да се оспори — по недопустим съгласно правото на Европейския съюз и конституцията на държава членка начин — назначаването на съдия, което съгласно националното право и правото на Европейския съюз не подлежи на съдебен контрол, като се поставя под съмнение способността на този съдия да правораздава, предвид липсата на каквато и да било връзка между обстоятелствата по процедурата по назначаване на този съдия и обстоятелствата по разглежданото дело, и липсата на реални основания за съмнение в безпристрастността и независимостта на този съдия въз основа на различни от поставената под съмнение от страната редовност на процедурата по назначаване на съдията обстоятелства, включително поведението на този съдия след назначаването му и податливостта му на влияние от законодателната или изпълнителната власт, като подобно действие съгласно националното право е равнозначно на недопустим actio popularis и представлява груба и явна злоупотреба с националното процесуално право?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], във връзка с член 47, [първа алинея] от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че е налице ефективен и достатъчен механизъм за изпълнение на критериите за съд, създаден в съответствие със закона по смисъла на правото на Съюза, когато в националното право на страните се предостави право да искат проверка относно влиянието на всички обстоятелства, свързани с процедурата по назначаване и поведението на съдията след назначаването, върху неговата безпристрастност и независимост по разглежданото дело в контекста на т.нар. [проверка за независимост и безпристрастност] или искане за отвод на съдията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 189101112160 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form