всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Защита на личните данни

Защита на личните данни

Дело C-741/21: juris, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Трябва ли понятието за нематериални вреди, използвано в член 82, параграф 1 от ОРЗД, да се тълкува — с оглед на съображение 85 и съображение 146, трето изречение от ОРЗД — в смисъл че обхваща всяко засягане на защитеното правно положение, независимо от другите му последици и сериозността му?
Изключена ли е отговорността за причинените вреди съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД, при условие че в конкретния случай нарушението се дължи на човешка грешка на действащо под ръководство по смисъла на член 29 от ОРЗД лице?
Допустимо, респ. необходимо ли е нематериалните вреди да се изчислят съобразно посочените в член 83 от ОРЗД, по-специално член 83, параграфи 2 и 5 от ОРЗД елементи?
Трябва ли обезщетението да се определи за всяко отделно нарушение или няколко — най-малкото няколко сходни — нарушения трябва да се санкционират с общо обезщетение, което не се определя чрез сумиране на отделните суми, а се основава на обща преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-768/21: Land Hessen (Obligation d’agir de l’autorité de protection des données), Заключение от 11 април 2024 г.

Трябва ли член 57, параграф 1, букви а) и е) и член 58, параграф 2, букви а)—й) във връзка с член 77, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че ако надзорният орган установи обработване на данни, което нарушава правата на субекта на данни, надзорният орган винаги е длъжен да предприеме действия съгласно член 58, параграф 2 от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-740/22: Endemol Shine Finland, Съдебно решение от 7 март 2024 г.

Устното съобщаване на лични данни представлява ли обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 и член 4, точка 2 от [ОРЗД]?
Може ли публичният достъп до официални документи да се съгласува с правото на защита на личните данни по реда на член 86 от [ОРЗД], като се предвиди възможност неограничено да се получава информация от персоналния регистър към съда за присъдите и нарушенията на физическите лица, когато е поискано информацията да се съобщи на заявителя устно?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали заявителят е дружество или физическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-604/22: IAB Europe, Съдебно решение от 7 март 2024 г.

Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-755/21: Kočner/Европол, Съдебно решение от 5 март 2024 г.

Въвежда ли член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 57 режим на солидарна отговорност на Европол и съответната държава членка за вреди от неправомерна обработка на лични данни?
Изисква ли се от увреденото лице да докаже кой от участващите в сътрудничеството субекти (Европол или държавата членка) е отговорен за неправомерната обработка на данни, за да получи обезщетение?
Достатъчно ли е доказателството за причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на Европол (включване на името на жалбоподателя в „списъците с мафиоти“) и претърпяната вреда, за да се ангажира отговорността на Европол?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно квалифицирането на жалбоподателя като „мафиот“ преди изготвянето на доклада на Европол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/23: ЕНОЗД/ЕСП (Notion de données à caractère personnel), Определение от 29 февруари 2024 г.

Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са изискванията за неговата допустимост?
Налице ли е пряк и съществуващ интерес от изхода на делото при положение, че кандидатът за встъпване не е акционер, кредитор или участник в производството, довело до оспорваното решение?
Доказал ли е ANONOS необходимия интерес от изхода на делото, за да бъде допусната молбата му за встъпване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-693/22: I. (Vente d’une base de données), Заключение от 22 февруари 2024 г.

Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) във връзка с член 6, параграф 1, букви а), в) и д) във връзка с член 6, параграф 3 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в производство по принудително изпълнение може да се осъществява продан на бази данни по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 96/9], които се състоят от лични данни, ако субектите на тези лични данни не са дали съгласие за тази продан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/22: Direktor na Glavna direktsia “Natsionalna politsia” pri MVR – Sofia, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.

Следва ли член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без освен това да му признава правото на изтриване на тези данни или евентуално правото на ограничаване на обработването им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-757/22: Meta Platforms Ireland (Action représentative), Заключение от 25 януари 2024 г.

Предявява[т] ли се нарушен[и] [права на субект на данни] „в резултат на обработването на лични данни“ по смисъла на член 80, параграф 2 от ОРЗД, ако сдружение за защита на интересите на потребителите основава иска си на факта, че правата на субект на данни са били нарушени поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация за целта на обработването на данните и за получателя на личните данни съгласно член 12, параграф 1, първо изречение от ОРЗД във връзка с член 13, параграф 1, букви в) и д) от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/21: MediaMarktSaturn, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Невалидна ли е нормата за обезщетение за причинени вреди в [ОРЗД] относно защитата на данните (а именно член 82 от регламента) поради неопределяне на правните последици при неимуществените вреди?
Изисква ли правото да се получи обезщетение за вреди, освен незаконосъобразното съобщаване на подлежащи на защита лични данни на трето лице, което не е оправомощено да разполага с тях, да се установи наличието на неимуществени вреди?
За да е налице нарушение на [ОРЗД], достатъчно ли е личните данни на субекта на данните (име, адрес, професия, доходи, работодател) да се предадат по погрешка на трето лице върху хартиен документ поради допуснато от служителите на предприятието невнимание при отпечатване на хартиен носител?
Налице ли е незаконно по-нататъшно обработване чрез неволно (огласяване) на трето лице, когато посредством сътрудниците си предприятието по погрешка предава личните данни, които освен това са съхранени в компютърна система, в печатна форма на трето лице, което няма право да разполага с тях [член 2, параграф 1, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1 и член 24 от [ОРЗД]?
За да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], достатъчно ли е третото лице, получило документа, съдържащ личните данни, да не се е запознало с тях преди документът, в който се съдържа тази информация, да бъде върнат, или за да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], е достатъчно неудобството за тези, чиито лични данни са били неправомерно предадени, тъй като всяко неразрешено огласяване на лични данни крие възможността данните да бъдат предадени на неизвестен брой лица или с тях да бъде злоупотребено?
Трябва ли нарушението да се счита за тежко, когато неволното предаване на трети лица може да бъде избегнато чрез по-добра проверка на сътрудниците в предприятието и/или чрез по-добра организация на сигурността на данните, като например отделното обработване на доставката на стоките и на документите, свързани със сключването на договора, и по-специално на финансовата документация, посредством отделни съпътстващи документи, или чрез изпращането им в рамките на предприятието на сътрудника, отговорен за доставката на стоката, без непосредственото участие на клиента, на когото са били предадени разпечатаните документи, включително разрешението да вземе стоката [член 32, параграф 1, буква б) и параграф 2 и член 4, точка 7 от [ОРЗД]?
Следва ли под обезщетение за неимуществени вреди да се разбира налагането на глоба като глобата за нарушаване на договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101134 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form