Защита на личните данни
Защита на личните данни
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е лишено от правото на участие в (национални и международни) състезания, „данни относно здравословното състояние“ по смисъла на член 9 от [ОРЗД]?
2) Допуска ли [ОРЗД], по-специално с оглед на член 6, параграф 3, втора алинея от същия регламент, национална правна уредба, която предвижда публикуването на имената на лицата, за които се отнася решението на [USK], на периода на лишаване от състезателни права и на причините за това, без да e възможно да бъдат изведени данни относно здравословното състояние на съответното лице
От значение ли е в това отношение обстоятелството, че съгласно тази национална правна уредба посочената информация може да не бъде публикувана само ако съответното лице е непрофесионален спортист, ненавършило пълнолетие лице или лице, което чрез разкриването на информация или на други указания значително е допринесло за разкриването на потенциални антидопингови нарушения?
3) Изисква ли [ОРЗД], по-специално с оглед на принципите, установени в член 5, параграф 1, букви а) и в) от него, при всички случаи преди публикуването да бъде извършено претегляне на засегнатите от публикуването интереси на личността на съответното лице, от една страна, и интереса на обществеността да бъде осведомена за извършеното от даден спортист антидопингово нарушение, от друга страна?
4) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е било лишено от участие в (национални и международни) състезания, обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по смисъла на член 10 от [ОРЗД]?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: представлява ли създадената съгласно член 8 от [ADBG] [USK] официален орган по смисъла на член 10 от [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и с член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава на публичния орган, на който е възложена закрилата на авторските и сродните им права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, достъп до запазени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, събрани на предходен етап от организациите на титулярите на права, за да може този публичен орган да идентифицира притежателите на тези адреси, използвани за дейности, които могат да представляват такива нарушения, и евентуално да има възможност да предприеме мерки спрямо тях, без този достъп да е подчинен на изискването за предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съдържаща се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, която предвижда, че в законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от 3 години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
2) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?
4) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли понятието за нематериални вреди, използвано в член 82, параграф 1 от ОРЗД, да се тълкува — с оглед на съображение 85 и съображение 146, трето изречение от ОРЗД — в смисъл че обхваща всяко засягане на защитеното правно положение, независимо от другите му последици и сериозността му?
Изключена ли е отговорността за причинените вреди съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД, при условие че в конкретния случай нарушението се дължи на човешка грешка на действащо под ръководство по смисъла на член 29 от ОРЗД лице?
Допустимо, респ. необходимо ли е нематериалните вреди да се изчислят съобразно посочените в член 83 от ОРЗД, по-специално член 83, параграфи 2 и 5 от ОРЗД елементи?
Трябва ли обезщетението да се определи за всяко отделно нарушение или няколко — най-малкото няколко сходни — нарушения трябва да се санкционират с общо обезщетение, което не се определя чрез сумиране на отделните суми, а се основава на обща преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 57, параграф 1, букви а) и е) и член 58, параграф 2, букви а)—й) във връзка с член 77, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че ако надзорният орган установи обработване на данни, което нарушава правата на субекта на данни, надзорният орган винаги е длъжен да предприеме действия съгласно член 58, параграф 2 от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Устното съобщаване на лични данни представлява ли обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 и член 4, точка 2 от [ОРЗД]?
Може ли публичният достъп до официални документи да се съгласува с правото на защита на личните данни по реда на член 86 от [ОРЗД], като се предвиди възможност неограничено да се получава информация от персоналния регистър към съда за присъдите и нарушенията на физическите лица, когато е поискано информацията да се съобщи на заявителя устно?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали заявителят е дружество или физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са процесуалните последици при оттегляне на жалбата и наличие на споразумение между страните относно разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Въвежда ли член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 57 режим на солидарна отговорност на Европол и съответната държава членка за вреди от неправомерна обработка на лични данни?
Изисква ли се от увреденото лице да докаже кой от участващите в сътрудничеството субекти (Европол или държавата членка) е отговорен за неправомерната обработка на данни, за да получи обезщетение?
Достатъчно ли е доказателството за причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на Европол (включване на името на жалбоподателя в „списъците с мафиоти“) и претърпяната вреда, за да се ангажира отговорността на Европол?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно квалифицирането на жалбоподателя като „мафиот“ преди изготвянето на доклада на Европол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.