Защита на личните данни
Защита на личните данни
Дело C-582/14: Breyer, Заключение от 12 май 2016 г.
1. Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?
2. Допуска ли член 7, буква е) от Директивата за защита на данните разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/15: Watson и др., Определение от 1 февруари 2016 г.
Тълкува ли се решението по дело Digital Rights Ireland и други (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238) като въвеждащо изисквания, в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, които са приложими към национален режим относно задържането и достъпа до данни за електронни комуникации?
Следва ли изискванията, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкуват като по-строги от тези, произтичащи от член 8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/15: Rease и Wullems, Определение от 9 декември 2015 г.
Прекратяване на производството в случай на оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция.
Компетентност по въпроса за съдебните разноски при подобни обстоятелства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/14: Schrems, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Дали и в каква степен член 25, параграф 6 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че прието въз основа на тази разпоредба решение като Решение 2000/520, с което Комисията констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, е пречка надзорен орган на държава членка по смисъла на член 28 от посочената директива да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени от държава членка към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/14: Bara и др., Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/14: Weltimmo, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/14: Schrems, Заключение от 23 септември 2015 г.
Когато Комисарят разглежда жалба относно прехвърлянето на лични данни към трета страна (в случая Съединените щати), за законодателството и практиката на която се твърди, че не предоставят адекватна защита на съответното физическо лице, абсолютно обвързан ли е Комисарят от констатацията на Съюза в противоположен смисъл, съдържаща се в Решение 2000/520, като се имат предвид членове 7, 8 и 47 от Хартата и независимо от разпоредбите на член 25, параграф 6 от Директива 95/46?
В противен случай Комисарят може и/или трябва ли да проведе самостоятелно разследване по въпроса с оглед на фактическите промени, настъпили след първоначалното публикуване на Решение 2000/520 на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Заключение от 3 септември 2015 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от [Директивата за изпирането на пари]:
a) Във връзка с член 7 от Директивата: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от Директивата: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
a) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на [Директивата за изпирането на пари] им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от [Директивата за платежните услуги], в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
a) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с [Директивата за личните данни] задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/13: ClientEarth и PAN Europe/EFSA, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Попада ли информацията за имената на външните експерти, автори на становища по проект за насоки на ЕОБХ, в обхвата на понятието „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 45/2001?
Изисква ли се прилагане на претегляне на интересите между правото на прозрачност и защитата на личните данни при отказ за достъп до информация въз основа на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и член 8, буква б) от Регламент № 45/2001?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при прилагането на условието за необходимост от предаване на лични данни по член 8, буква б) от Регламент № 45/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.