Защита на личните данни
Защита на личните данни
Дело C-582/14: Breyer, Определение от 6 декември 2016 г.
Подлежи ли на корекция правописна грешка в немската езикова версия на решение на Съда по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/15: Tele2 (Netherlands) и др., Заключение от 9 ноември 2016 г.
1) Трябва ли член 25, параграф 2 от Директива[та за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че под молби следва да се разбира и молбата на предприятие със седалище в друга държава членка, което иска информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели, които се предлагат в тази държава членка и/или в други държави членки?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли доставчик, който предоставя телефонни номера и който по силата на национална правна уредба е задължен да иска съгласието на абонатите за включването [на тези данни] в стандартни указатели и стандартни справочни услуги, да прави съгласно принципа за недопускане на дискриминация разграничение при молбата за искане на съгласие в коя държава членка предприятието, което иска информация по смисъла на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, предлага указател и справочни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/14: Breyer, Съдебно решение от 19 октомври 2016 г.
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на [онлайн медийни] услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?
Допуска ли член 7, буква е) от [тази директива] разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на [онлайн медийни] услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/15: Ormaetxea Garai и Lorenzo Almendros, Съдебно решение от 19 октомври 2016 г.
Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?
Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО], на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива [95/46] за националните контролни органи за защита на личните данни?
Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение [на Съда] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни национални регулаторни органи в [различни] сектори […]
Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото предсрочно освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Заключение от 8 септември 2016 г.
Неправилно определяне на подходящото правно основание за акта за сключване на предвиденото споразумение между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR данни)
Несъвместимост на предвиденото споразумение с член 16 ДФЕС и с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на правото на физическите лица на защита на личните данни
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/15: Manni, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Трябва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46[…], транспонирана със Законодателен декрет № 196 […] — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в […] Директива 68/151[…], както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г. [относно реорганизацията на търговските, промишлени, занаятчийски и земеделски палати], която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
2) Позволява ли следователно член 3 от […] Директива 68/151 […], в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/15: Tele2 Sverige, Заключение от 19 юли 2016 г.
1) Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37?
3) Дали решение DRI е разширило приложното поле на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/15: Ormaetxea Garai и Lorenzo Almendros, Заключение от 30 юни 2016 г.
1) Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?
2) Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО] в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги, на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива 95/46[…] за националните контролни органи за защита на личните данни?
3) Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение […] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] в областта на далекосъобщенията са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни [НРО] в регулирани сектори
Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Заключение от 2 юни 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.