всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Защита на личните данни

Защита на личните данни

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. a) Налице ли е действително съгласие по смисъла на член 5, параграф 3 и на член 2, буква е) от Директива 2002/58/ЕО във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО, когато съхраняването на информация или достъпът до информация, която вече е съхранена на крайното оборудване на ползвател, се позволява чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което ползвателят трябва да премахне отметката, за да откаже съгласието си?
б) Има ли разлика с оглед на прилагането на член 5, параграф 3 и на член 2, буква е) от Директива 2002/58/ЕО във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО поради обстоятелството, че информацията, която се съхранява или до която се получава достъп, представлява лични данни?
в) Налице ли е при посочените във въпрос 1 а) обстоятелства действително съгласие по смисъла на член 6, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679?
2. Каква информация следва да предостави доставчикът на услуги с оглед на изискването по член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО за предоставяне на ясна и изчерпателна информация на потребителя
Към тази информация спадат ли също и периодът, в който функционират „бисквитките“ (cookies), и въпросът дали трети лица получават достъп до тези бисквитки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Попадат ли в приложното поле на Директива 95/46 дейности като разглежданите в настоящото производство, а именно заснемане на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия и публикуване на видеоматериала в интернет сайта www.youtube.com?
Трябва ли Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че посочените действия могат да се разглеждат като обработване на лични данни за журналистически цели съгласно член 9 от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в решение [Google Spain и Google] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави — членки на Европейския съюз?
3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Предвид особената отговорност, компетентност и възможности на лицето, което управлява интернет търсачка, приложима ли е забраната други администратори да обработват данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — и за това лице, което управлява интернет търсачка в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: – следва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че тази забрана — при спазване на изброените в директивата изключения — за лицето, което управлява интернет търсачка, да обработва данни, посочени в тези разпоредби, задължава това лице да уважава систематично исканията за премахване от резултатите от търсене на връзки, които препращат към уебстраници, обработващи такива данни
– при такава хипотеза как следва да се тълкуват изключенията по член 8, параграф 2, букви a) и д) от Директива [95/46], когато те се прилагат спрямо лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата особена отговорност, компетентност и възможности
По-специално може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, ако установи, че въпросните връзки препращат към съдържания, които, в случай че съдържат данни от категориите, изброени в член 8, параграф 1, попадат също и в обхвата на изключенията по параграф 2 от същия член, и по-специално букви a) и д)
– следва ли също така разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че когато връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, водят към обработване на лични данни, извършвано единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, при което на това основание — по силата на член 9 от Директива [95/46] — може да се събират и обработват данни от категориите, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от директивата, лицето, което управлява интернет търсачка, може на това основание да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: – на кои специални изисквания на Директива [95/46] трябва да отговаря лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата отговорност, компетентност и възможности, – ако установи, че уебстраниците, към които препращат връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, съдържат данни, публикуването на които в посочените уебстраници е незаконно, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че: – налагат задължение на лицето, което управлява интернет търсачка, да премахва тези връзки от списъка с резултатите, който се показва при търсене въз основа на името на лицето, поискало премахването им, – или само предполагат лицето, което управлява интернет търсачка, да вземе предвид това обстоятелство, за да прецени основателността на искането за премахване от резултатите при търсенето, – или това обстоятелство е без значение за преценката, която лицето, управляващо интернет търсачка, следва да направи
Освен това, ако въпросното обстоятелство не е неотносимо, как следва да се прецени законосъобразността на публикуването в уебстраници на спорните данни, получени в резултат от обработване, което не попада в териториалното приложно поле на Директива [95/46], и съответно на националното законодателство, което я транспонира
4) Какъвто и да е отговорът на първия въпрос: – независимо от законосъобразността на публикуването на личните данни в уебстраницата, към която препраща спорната връзка, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че: – когато лицето, поискало премахване от резултатите при търсене, докаже, че тези данни вече са непълни, неточни, или неактуални, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи съответното искане за премахване, – по-специално, когато лицето, поискало премахване на определена информация от резултатите при търсене, докаже, че предвид провеждането на съдебното производство, информацията относно по-ранен етап от това производство вече не отговаря на действителното му положение, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да премахне от резултатите при търсене връзки, които препращат към уебстраници, съдържащи такава информация, – следва ли разпоредбите на член 8, параграф 5 от Директива от [95/46] да се тълкуват в смисъл, че информацията относно привличането на дадено лице като обвиняем или отразяваща наказателно производство и присъдата, с която то приключва, представлява данни, отнасящи се до закононарушения и наказателни присъди
Най-общо попада ли в приложното поле на тези разпоредби уебстраница, която съдържа данни за наказателни присъди или съдебни производства срещу физическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2) В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?
4) Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]
Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?
5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?
6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон, като име, фамилия, и според случая, адреса на тези притежатели, води до намеса в основните им права, уредени в посочените членове от Хартата, чиято тежест е от такова естество, че посоченият достъп следва да бъде ограничен — в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до борбата с тежката престъпност, и ако отговорът е положителен, съобразно какви критерии следва да бъде преценявана тежестта на съответното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Е. SHARPSTON представено на 27 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑345/17 Sergejs Buivids встъпила страна: Datu valsts inspekcija (Преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) „Преюдициално запитване — Приложно поле на Директива 95/46/EО — Заснемане и публикуване в интернет сайтове на видеозапис на полицейски служители, изпълняващи задълженията си в полицейско управление — Обработване на лични данни и свобода на изразяване на мнение — Член 9 от Директива 95/46/EО“ 1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Latvijas Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия), се отнася до заснемането и публикуването в интернет сайтове на видеозапис на полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения в полицейско управление. Запитващата юрисдикция иска насоки във връзка с обхвата на Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни ( 2 ) и тълкуване на изключението по член 9 от нея (изключението „за целите на журналистическа дейност“). Законодателството на Съюза Харта на основните права на Европейския съюз 2. Правото на зачитане на личния и семейния живот е гарантирано в член 7 на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 3 ). Съгласно член 8 „всеки има право на защита на неговите лични данни. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Разрешава ли член 45, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник използването на английски език във фазата на устната процедура при липса на засягане на процесуалните права на страните и забавяне на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата
Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?
Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),
a) не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];
б) представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?
Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?
Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Притежава ли характер на потвърдително решение актът на орган, с който се потвърждава предходно необжалвано решение при липса на нови и съществени факти?
Какво е съдържанието на понятието „нови и съществени факти“ във връзка с допустимостта на жалба срещу потвърдително решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1212223242540 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form