Марки

Може ли свободата на изразяване на мнение, включително свободата на изразяване на политически мнения и на политическа пародия, гарантирана в член 10 от [ЕКПЧ] и в член 11 от [Хартата], да представлява „основание“ за използването на идентичен или сходен с ползваща се с известност марка знак по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от [Регламент 2017/1001] и член 10, параграф 2, буква в) и параграф 6 от [Директива 2015/2436]?
Какви критерии трябва да вземе предвид националният съд, ако е необходимо да направи преценка на баланса между тези основни права и какво значение трябва да се придава на всеки един критерий?
По-специално, може ли националният съд да вземе предвид следните критерии и/или има ли допълнителни критерии:
– степента, в която изразеното мнение е с търговски характер или с търговска цел,
– степента, в която между страните са от значение мотивите за конкуренцията,
– степента, в която изразеното мнение е от общ интерес, социално значимо или провокира дебат,
– връзката между горните критерии,
– степента на известност на марката — предмет на иска,
– обхвата на непозволеното използване, неговия интензитет и систематичност, както и какво е разпространението на това използване по отношение на място, време и обхват, като се отчита доколко то е свързано с посланието на изразеното мнение,
– степента, в която изразеното мнение и съпътстващите го обстоятелства, като например начинът, по който то е озаглавено, и рекламирането му, увреждат репутацията, отличителния характер и имиджа на марките — предмет на иска („рекламна функция“),
– степента, в която изразеното мнение представлява собствен оригинален принос и доколко е направен опит да се избегне объркване или асоцииране с марките — предмет на иска, или впечатлението, че съществува търговска или друга връзка между изразеното мнение и притежателя на марката („функция за указване на произхода“), като се има предвид и начинът, по който притежателят на марката е изградил специфичен имидж и репутация в областта на рекламата и комуникацията?