Марки
Марки
Дело C-207/10: Paranova Danmark и Paranova Pack, Заключение от 12 май 2011 г.
Нарушение на член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО, доколкото не е посочено името на предприятието, което физически е извършило опаковането, върху опаковката на продукта, а вместо това е посочено името на притежателя на разрешението за пускане на пазара, който контролира и носи отговорност за опаковането.
Значение на риска от заблуждение на потребителя или крайния ползвател относно отговорността на притежателя на марката за опаковането.
Значение на други съображения, свързани със защитата на правата на притежателя на марката, като възможно самостоятелно нарушение на марката от страна на физическия опаковач, евентуално засягане на първоначалното състояние на продукта или накърняване на реномето на марката.
Значение на факта, че притежателят на разрешението за пускане на пазара и физическият опаковач са предприятия от една и съща група (сестрински дружества).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/09: Orifarm и др., Заключение от 12 май 2011 г.
1) Трябва ли практиката на Съда […], както следва от неговите решения [цитирани по-горе] по дело MPA Pharma […] и […] по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкува в смисъл, че паралелен вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на същия, както и за подробното представяне на опаковката на продукта и за мерките във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като представя себе си като извършил преопаковането върху външната опаковка на внесения лекарствен продукт, вместо да посочи наименованието на отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило на практика преопаковането, по-конкретно посредством (повторно) поставяне на съответната марка?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма опасност у потребителя/крайния ползвател да се породи погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на въпросния лекарствения продукт, ако титулярът на разрешението за пускане на пазара посочи себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което в изпълнение на поръчка е извършило на практика преопаковането?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма да възникне опасност от създаване на погрешна представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, ако като лице, извършило преопаковането, се посочи предприятието, което на практика е извършило това преопаковане?
4) Дали за отговора на първия въпрос има значение само опасността, че у потребителя/крайния ползвател може да бъде създадена погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, или са релевантни и други съображения на притежателя на марката, като […] a) това, че предприятието, което внася продукта и извършва физическото преопаковане, като поставя (повторно) марката върху външната опаковка на лекарствения продукт, би могло на собствено основание да накърни правото на марката на притежателя; и б) това, че поради обстоятелства, за които отговаря преопаковащото предприятие, преопаковането може да засегне първоначалното състояние на лекарствения продукт или представянето на преопакования продукт е такова, че може да се счита за накърняващо реномето на притежателя на марката (вж. по-конкретно Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. [цитирано по-горе])?
5) Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираното пускане на пазара на преопакования лекарствен продукт — предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за пускане на пазара, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи предприятието, което действително е извършило преопаковането?
1) Трябва ли член 7, параграф 2 от […] директива 89/104[…] и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно [посочените по-горе] Решение по дело Hoffmann-La Roche […], Решение по дело Pfizer […] и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че то е извършило преопаковането му, макар и това дружество да е възложило физическото преопаковане на друг субект — преопаковащо дружество, титуляр на разрешението за преопаковане, което поставя марката върху новата опаковка при преопаковането и получава от дружеството за продажба инструкции относно закупуването, опаковането, подробния дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на този продукт?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането, ако наред с гореспоменатото обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането, бъде посочено наименованието на производителя?
3) Дали за отговора на първия въпрос е релевантна само опасността от въвеждане на потребителя или крайния ползвател в заблуждение относно отговорността на притежателя на марката за преопаковането, или са от значение и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) факта, че лицето, което в действителност извършва закупуването, преопаковането и повторното поставяне на марката на притежателя върху опаковката на лекарствения продукт, може да наруши на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и че това може да се дължи на фактори, за които е отговорно лицето, което физически е извършило преопаковането; б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт; или в) това, че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че накърнява марката или репутацията на притежателя ѝ?
4) Ако в отговора на третия въпрос Съдът приеме, че трябва да бъде взет предвид и фактът, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали за този отговор е от значение обстоятелството, че по силата на националното право дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни за нарушаване на правата на притежателя на марката?
5) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че към момента на уведомяването на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара и е посочил, че отговаря за преопаковането, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи дружеството, извършило преопаковането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/09: DHL Express France, Съдебно решение от 12 април 2011 г.
Трябва ли член 98 от Регламент [№ 40/94] да се тълкува в смисъл, че забраната, постановена от съд за марките на Общността, автоматично произвежда действие на цялата територия на [Съюза]?
При отрицателен отговор, оправомощен ли е съдът за марките на Общността по-специално да постанови, че забраната има действие и на територията на други държави членки, в които са извършени или има опасност да бъдат извършени действията, в които се състои нарушението на правото върху марка?
В единия или в другия случай приложими ли са на територията на държавите членки, в които прогласената от съда забрана би произвела действие, принудителните мерки, които този съд постановява в съответствие с националното си право като допълнение към тази забрана?
Ако не, може ли в съответствие с националното право на държавите, в които тази забрана би произвела действие, съдът за марките на Общността да постанови принудителна мярка, сходна или различна от тази, която приема по силата на националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/10: Génesis, Заключение от 31 март 2011 г.
Възможно ли е член 27 от Регламент [№ 40/94] да се тълкува по такъв начин, че да може да се вземат предвид не само датата, но и часът и минутата на подаване на заявката за регистрация на марка пред СХВП (при условие че такива данни са отразени), за да се установи времевият приоритет по отношение на подадена на същата дата заявка за национална марка, когато съгласно националната правна уредба, уреждаща регистрацията на тази национална марка, е от значение часът на подаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/09: Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, Съдебно решение от 29 март 2011 г.
Компетентна ли е Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) да преценява валидността и приложимостта на по-ранни национални права, на които се основава възражение по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, когато тяхната валидност е оспорена, но не е окончателно установена?
Какви са изискванията относно използването на по-ранен знак в процеса на търговия по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 — необходимо ли е доказване на реално използване, на използване на територията на закрила и към коя дата трябва да е осъществено това използване?
Как следва да се тълкува условието за „значение, по-голямо от местното“ по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 — достатъчно ли е географският обхват на закрилата или е необходимо и значително използване на съответната територия?
Каква е тежестта на доказване и задълженията на страните и СХВП при установяване дали по-ранният знак предоставя право да се забрани използването на по-късно регистрирана марка по смисъла на член 8, параграф 4, буква б) от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/10: Herhof/СХВП, Определение от 28 март 2011 г.
Обхваща ли компетентността на Общия съд правната квалификация на фактите по спора при контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на СХВП?
Допустимо ли е обжалване пред Съда на ЕС, основано само на неправилна преценка на фактите и доказателствата, при липса на изопачаване?
Подлежи ли на контрол от Съда преценката на сходството на стоките и услугите, обозначени с конфликтните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/10: Herhof/СХВП, Определение от 28 март 2011 г.
Компетентен ли е Общият съд да извършва контрол върху правната квалификация на фактите, дадена от апелативните състави на СХВП?
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се оспорва преценката на фактите и доказателствата, направена от Общия съд, извън случаите на изопачаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.