Основни права

1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 и член 10 от Директива [2006/112], както и с принципа на данъчна неутралност практика на данъчната администрация, съгласно която знанието на физическо лице, което е в правоотношение с действащо като довереник юридическо лице със собствена правосубектност, различна от тази на данъчнозадълженото лице в качеството му на доверител, автоматично и без никаква проверка се приравнява на знанието на данъчнозадълженото лице — при положение че няма правоотношение между посоченото физическо лице и данъчнозадълженото лице —, без да се вземат предвид разпоредбите на договора, сключен между доверителя и довереника или разпоредбите на чуждото право, уреждащо правоотношението по поръчката?
2) Трябва ли [член] 167, [член] 168, буква а) и [член] 178, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че когато данъчната администрация установи наличието на верижно-кръгово фактуриране, този факт сам по себе си е обективно обстоятелство, което е достатъчно, за да се докаже данъчна измама, или в такъв случай данъчната администрация трябва да посочи също кой участник или кои участници във веригата са извършили данъчна измама и какъв е бил техният начин на действие?
3) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] във връзка с изискванията за пропорционалност и разумност да се тълкуват в смисъл, че когато въз основа на конкретните обстоятелства по случая данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е трябвало да положи по-голяма грижа, от него може да се изисква да проверява обстоятелства, каквито данъчната администрация е могла да разкрие само чрез използването на публичноправни способи в рамките на ревизия, продължила приблизително пет години, във връзка с която са били необходими многобройни проверки, така че защитата на търговските тайни на данъчнозадължените лица не е била пречка за извършените проверки
В случай че се изисква по-голяма грижа, достатъчно ли е, за да се докаже, че е положена дължимата грижа, данъчнозадълженото лице да е разширило упражнявания от него контрол по отношение на възможните търговски партньори и спрямо обстоятелства извън посочените в решение [от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid (C‑80/11 et C‑142/11, EU:C:2012:373)], така че разполага с вътрешни правила за снабдяване, за да осигури проверката на положението на такива партньори, да не приема плащания в брой, да включва в сключените от него договори клаузи относно възможни рискове и да проверява и други обстоятелства при осъществяването на сделките?
4) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че ако данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в данъчната измама, е достатъчно в този случай събраните от нея доказателства да сочат, че при полагане на дължимата грижа данъчнозадълженото е можело да знае, че участва в данъчната измама, а не че то е знаело, че участва в данъчна измама поради активното си поведение в нея
В случай че се докаже активното участие на данъчнозадълженото лице в данъчната измама или че то е знаело за нея, трябва ли данъчната администрация да докаже действието с цел измама на данъчнозадълженото лице, материализирано в съгласуваното му поведение с участниците преди него по веригата, или е достатъчно въз основа на обективни доказателства тя да докаже, че участниците във веригата са се познавали?
5) Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която тя приема акта си на основание на предполагаемо нарушение на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига, които нямат отражение върху изпълнението от данъчнозадълженото лице на данъчните му задължения или върху движението по неговите сметки, каквито данъчната правна уредба не предвижда по никакъв начин спрямо данъчнозадълженото лице и които не оказват никакво въздействие върху обстоятелството дали проверяваните от данъчната администрация сделки действително са извършени и върху разглежданото в данъчното производство съдържание на знанието на данъчнозадължено лице?
6) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос:
Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която без участието на материално и териториално компетентния административен орган относно безопасността на хранителната верига, в акта си данъчната администрация прави констатации относно данъчнозадълженото лице, които попадат в обхвата на компетентност на административния орган, компетентен в областта на безопасността на хранителната верига, като въз основа на установените нарушения по отношение на безопасността на хранителната верига — извън обхвата на нейната компетентност — тя прилага данъчни последици за данъчнозадълженото лице, без то да е имало възможност да оспори установяването на нарушението на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига в производство, което е независимо от данъчното производство и което зачита основните гаранции на данъчно задълженото лице и правата на страните?