Основни права
Основни права
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Определение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е съдът служебно да поправи явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е да се коригират имената на съдиите във версията на решението на езика на производството при установяване на грешка?
Следва ли към протокола на поправеното решение да се прилага разпореждането за поправка и да се прави отбелязване в полето на протокола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/21: Bezirkshauptmannschaft Landeck (Tentative d’accès aux données personnelles stockées sur un téléph…, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2016/680, в светлината на членове 7 и 8, както и на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предоставя на компетентните органи възможност за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления и която не обвързва упражняването на тази възможност с предварителен контрол от съд или от независим административен орган?
Следва ли членове 13 и 54 от Директива 2016/680, в светлината на член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на компетентните органи да извършват опит за достъп до съдържащи се в мобилен телефон данни, без да уведомят субекта на данните, в рамките на приложимите национални производства, за мотивите, на които се основава разрешението за достъп до тези данни, издадено от съдия или от независим административен орган, от момента, в който съобщаването на тази информация вече не може да попречи на изпълнението на задачите, осъществявани от посочените органи по силата на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 20 ДФЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна?
Има ли значение за този отговор обстоятелството, че искането за признаване и вписване на промяната на собственото име и на половата идентичност е подадено в първата държава членка на дата, към която оттеглянето от Съюза на другата държава членка вече е било осъществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-761/23: Komise pro rozhodování ve věcech pobytu cizinců, Определение от 4 октомври 2024 г.
Правомощията на националните съдилища по отношение на достъпа до класифицирана информация при съдебен контрол на решения за пребиваване на граждани на трети държави по Директива 2011/98 и съвместимостта им с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с членове 41 и 47 от Хартата.
Изискванията, които следва да бъдат изпълнени от националното право и съдилищата, за да се гарантира ефективна съдебна защита при ограничения на достъпа до мотиви и доказателства по съображения за държавна сигурност.
Допустимостта на национална уредба, която изключва правомощието на националния съд да разрешава достъп на засегнатото лице до класифицирана информация в производства по пребиваване, дори когато съдът разполага с такова правомощие в други видове производства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/22: Real Madrid Club de Fútbol, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент № 44/2001 и член 11 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди е квалифицирано било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно, а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/24: Achmea Schadeverzekeringen, Определение от 2 октомври 2024 г.
Отговаря ли College voor de Rechten van de Mens на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, по-специално на изискването за задължителна юрисдикция?
Могат ли решенията на College voor de Rechten van de Mens да бъдат квалифицирани като съдебни решения, които пораждат задължителни правни последици за страните и съдилищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/23: Luxone, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, посочени в членове 49, 50, 54 и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 11, параграф 6, член 37, параграфи 8, 9, 10, 18 и 19, член 38, параграф 1, буква f) от стария Кодекс за обществените поръчки), които в случай на изтичане на срока на валидност на офертата, първоначално представена от временно обединение на предприятия в процес на учредяване, изключват възможността за намаляване на първоначалния състав на обединението при удължаване на срока на валидност на посочената оферта
По-специално съвместими ли са тези национални разпоредби с общите принципи на правото на Европейския съюз на свободна стопанска инициатива и ефективност, както и с член 16 от Хартата?
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16, 49, 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, член 6 ДЕС, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, закрепени в членове 49, 50, 54, и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 38, параграф 1, буква f), членове 48 и 75 от стария Кодекс за обществените поръчки), които предвиждат прилагането на санкцията за задържане на временната гаранция като автоматична последица от изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, независимо от обстоятелството дали същият е бил избран за изпълнител при същото възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.