Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-530/23: Barało, Определение от 8 ноември 2023 г.
Представлява ли големият брой засегнати лица или значителният брой спрени дела изключително обстоятелство, което да оправдае прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Може ли легитимният интерес на страните за бързо определяне на обхвата на правата им по правото на Съюза да се счита за изключително обстоятелство, налагащо ускорена процедура?
Достатъчно ли е общото позоваване на възможна намеса на министъра на правосъдието и потенциална заплаха за съдебните функции, без конкретно изложение на риска за засегнатото лице, за да бъде обоснована спешността на ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/21: Hann-Invest, Заключение от 26 октомври 2023 г.
Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено към датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[; че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най‑кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата на основните права на Европейския съюз]
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud Republike Hrvatske (Върховен съд), Visoki trgovački sud Republike Hrvatske (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud Republike Hrvatske (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud Republike Hrvatske (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (Окръжен съд), е задължителна за всички състави или съдии, действащи като втора инстанция, от това отделение или този съд“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/23: Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie – D.N.A. Serviciul Teritorial Braşov, Определение от 24 октомври 2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при уведомяване, че националната юрисдикция не желае да поддържа преюдициалното запитване?
Необходимо ли е произнасяне по искането за прилагане на ускорена процедура, когато делото се заличава поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/22: Központi Nyomozó Főügyészség, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, да се образува в една държава членка наказателно производство срещу лице, срещу което в друга държава членка за същото деяние вече е било водено наказателно производство, което е било окончателно приключено с прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство?
Обстоятелството, че прокуратурата е издала постановление за прекратяване на наказателното (досъдебно) производство и не е счела за обосновано служебно да продължи същото, макар до погасяването на наказателното преследване по давност това да е било възможно, съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и изключва ли окончателно възможността за образуване на ново наказателно производство в друга държава членка срещу същото лице и за същото деяние?
Съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и може ли да се счита за достатъчно подробно и задълбочено досъдебно производство, ако е прекратено по отношение на обвиняем, който не е бил разпитан като подследствен по повод на престъпление, с което са били свързвани неговите съобвиняеми, но е бил обект на следствени действия в качеството си на обвиняем, и прекратяването се основава на следствени данни, предоставени по искане за правно сътрудничество, както и на дадена информация за банкови сметки и на разпит на съобвиняемите като подследствени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/22: “Trade Express-L”, Заключение от 19 октомври 2023 г.
1) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и член 2, буква „г“ от [Регламент № 1099/2008], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътрешнообщностни пристигания на смазочни масла по т. 3.4.20 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] (респективно — вносители на такива масла) [по дело C‑395/22] [или] нефтен кокс, по т. 3.4.23 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] за производствени цели [по дело C‑428/22] като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации?
2) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по член 2, [първа алинея,] буква „и“ от [тази директива] във връзка с глава 3.4 от приложение А към [Регламент № 1099/2008]?
3) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по член 2, [първа алинея,] буква „и“ от [тази] във връзка с глава 3.4 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] от дадено лице поражда задължение за него да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от друг, различен вид продукт?
4) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва в и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето (водеща практически до невъзможност за изпълнение), тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител?
5) Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1,член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че на лице, осъществило вътрешнообщностни пристигания, респективно внос с/на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вътрешнообщностните пристигания/вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/21: G. ST. T. (Proportionnalité de la peine en cas de contrefaçon), Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Съответстват ли на стандартите относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост, въведени с Директива [2004/48], законодателство и съдебна практика, според които част от състава на престъпленията по чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 [от Наказателния кодекс] са претърпените от притежателя вреди?
При положителен отговор на първия въпрос — съответства ли на стандартите на Директива [2004/48] въведеният от съдебната практика в Република България презумптивен механизъм за определяне на вредите — в размер на стойността на предлаганите за продажба стоки, изчислена по цени на дребно на правомерно произведени стоки?
Съответства ли на принципа на законоустановеност на престъпленията [и наказанията], прокламиран в чл. 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, законодателство, в което липсва разграничение между административното нарушение (чл. 127, ал. 1 от […] действащия ЗМГО и чл. 81, ал. 1 от [отменения] ЗМГО), престъплението по чл. 172б, ал. 1 [от Наказателния кодекс], а при отрицателен отговор на първия въпрос и престъплението по чл. 172б, ал. 2 [от Наказателния кодекс]?
Съответстват ли на принципа, прокламиран в чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз — тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, предвидените в чл. 172б, ал. 2 [от Наказателния кодекс] наказания — от 5 до 8 години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до осем хиляди [BGN]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/23: Dudea, Определение от 17 октомври 2023 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато националната юрисдикция е уведомила, че вече не се нуждае от тълкуване поради настъпили обстоятелства?
Какви са процедурните последици за делото при уведомление от националната юрисдикция за липса на необходимост от преюдициално тълкуване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.