всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-112/13: A, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.

1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/13: Haralambidis, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.

При обстоятелства като разглежданите в главното производство член 45, параграф 4 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не оправомощава държава членка да запази за своите граждани възможността за заемане на длъжността ръководител на пристанищна администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/13: Deckmyn и Vrijheidsfonds, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.

Являва ли се понятието „пародия“ автономно понятие на правото на Европейския съюз?
При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:
— да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
— да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
— да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
— да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?
Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли изключването на изплащането на лихви за забава върху невъзстановим в разумен срок ДДС в резултат на национална разпоредба, обявена за несъвместима с правото на Съюза, на член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на еквивалентност и ефективност?
Следва ли националните съдилища да осигурят прилагането на правото на Съюза, като изключат противоречащи национални разпоредби, и да гарантират, че условията за изплащане на лихви не са по-неблагоприятни от тези за аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли на правото на Съюза национална правна уредба и практика, които изключват плащането на лихви за забава върху надвзет ДДС, който не е могъл да бъде възстановен в разумен срок поради национална разпоредба, призната за противоречаща на правото на Съюза?
Допустимо ли е националното право да не предвижда възможност за искане на лихви в случаи на нарушение на правото на Съюза, когато при аналогични случаи по вътрешното право такива лихви се дължат?
Задължени ли са националните съдилища да оставят без приложение национални разпоредби, които противоречат на правото на Съюза, относно плащането на лихви за забава по възстановяването на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/13: A, Заключение от 17 юли 2014 г.

Какви са ограниченията, които [Директивата за признаването], и [Хартата], по-конкретно членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е утвърдителен — в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/12: YS и др., Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли данните, съдържащи се в докладната записка относно заинтересованото лице и отнасящи се до това лице, да се считат за лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46?
Представлява ли съдържащият се в докладната записка правен анализ лични данни по смисъла на споменатата разпоредба?
В случай че описаните по-горе данни представляват лични данни, следва ли администраторът или съответният държавен орган да предостави достъп до тези лични данни на основание на член 12 от Директива 95/46 и на член 8, параграф 2 от Хартата?
Може ли във връзка с това заинтересованото лице също така да се позове пряко на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и ако това е така, следва ли съдържащата се в него формулировка „като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността“ на процеса на вземане на решение, да се тълкува в смисъл, че поради тази причина може да бъде отказан достъп до докладната записка?
В случай че заинтересованото лице подаде молба за достъп до докладната записка, администраторът или съответният държавен орган следва ли да предостави на разположение на това лице копие на този документ, за да удовлетвори правото му на достъп?
Трябва ли член 12, буква a), второ тире от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи?
Следва ли изразът „право на достъп“ в член 8, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи по смисъла на член 12, буква а), второ тире от Директива 95/46?
Отнася ли се член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и за държавите — членки на Европейския съюз, когато те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Доколкото като последица от предоставянето на достъп до „докладните записки“ в същите вече не се излагат съображенията, поради които се предлага определено решение, а това е неблагоприятно от гледна точка на безпрепятствения вътрешноведомствен обмен на становища и правилното протичане на процеса по вземане на решения, обосновава ли тази последица легитимен интерес от поверителност по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата?
Може ли съдържащите се в „докладните записки“ правни анализи да се разглеждат като лични данни по смисъла на член 2, буква a) от Директива 95/46?
Защитата на правата и свободите на други лица по смисъла на член 13, параграф 1, буква ж) от Директива 95/46 обхваща ли и интереса от безпрепятствен вътрешноведомствен обмен на становища
При отрицателен отговор на този въпрос, може ли тогава да се приеме, че посоченият интерес попада в хипотезата на член 13, параграф 1, буква г) или е) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-169/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания в главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който би могъл в окончателното си решение най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството си на ответник в изпълнителното производство, не може да обжалва решението, с което се отхвърля неговото възражение на това изпълнение, а продавачът или доставчикът, взискател в изпълнителното производство, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправна клауза за неприложима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/13: Julian Hernández и др., Съдебно решение от 10 юли 2014 г.

1) Попада ли в приложното поле на [Директива 2008/94], и по-специално на член 1, параграф 1, член 2, параграфи 3 и 4, член 3, член 5 и член 11 от нея, разпоредбата на член 57 от [Закона за работниците и служителите] във връзка с член 116, параграф 2 от [ЗПТС], съгласно която Кралство Испания има практика да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател трудови възнаграждения за времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба пред компетентния съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, практиката на Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, противоречи ли на член 20 от [Хартата] и във всички случаи — на установения в правото на Съюза общ принцип на равенство и на надопускане на дискриминация?
3) В духа на предходния въпрос, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба, която допуска Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по време на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, щом не е установена обективна разлика между двете хипотези, що се отнася до изплащането на трудови възнаграждения с падеж, настъпил през време на производството по оспорване на законността на уволнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/14: Tudoran, Определение от 3 юли 2014 г.

Приложими ли са разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО към договор за кредит, сключен преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, чието действие продължава след тази дата?
Възможно ли е национална разпоредба, с която се признава характер на изпълнително основание на договор за банков кредит, да накърнява свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по членове 49 и 56 ДФЕС в изцяло вътрешна ситуация?
Дава ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз основание да се признае за несъвместима национална разпоредба, според която договори за кредит имат характер на изпълнително основание, когато не се прилага правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form