всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-328/15: Târşia, Определение от 14 април 2016 г.

Приложима ли е Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо национална правна уредба, която не представлява мярка за прилагане на правото на Съюза?
Съществува ли компетентност на Съда по член 267 ДФЕС по отношение на национални разпоредби, които нямат връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-284/15: ONEm и M, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Следва ли член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността държава членка да откаже сумирането на периодите на заетост, необходимо за признаване на правото на обезщетение за безработица за допълване на доходите от работа на непълно работно време, когато въпросната работа не е предшествана от осигурителни периоди или от периоди на заетост в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: съвместим ли е член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71 по-специално:
— с член 48 ДФЕС, доколкото условието, на което член 67, параграф 3 подчинява сумирането на периодите на заетост, може да ограничи свободното движение на работници и достъпа им до работа на непълно работно време,
— с член 45 ДФЕС, който „налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд“, и предвижда правото на работниците „да […] приемат действително направени предложения за наемане на работа“ (включително работа на непълно работно време) в другите държави членки, „да се придвижва[т] свободно на територията на държавите членки за тази цел“ и да пребивават в държава членка „за целите на заетостта, в съответствие с разпоредбите, уреждащи заетостта на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби“,
— с член 15, параграф 2 от [Хартата], който пояснява, че „[в]секи гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи […] във всички държави членки“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-689/13: PFE, Съдебно решение от 5 април 2016 г.

Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448) въз основа на конкретната фактическа обстановка, във връзка с която е отправено преюдициалното запитване по това дело и при която само две предприятия участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, са приложими — поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор — и в разглеждания от настоящия съвет случай, в който допуснатите до участие в процедурата за възлагане на поръчка предприятия са били повече от две, но са били отстранени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност е само между две предприятия?
Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Съюза, налице ли е противоречие между тълкуването на последното, и по-специално член 267 ДФЕС, и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи на или е несъвместим с правото на Съюза, и по-специално:
– когато разглеждащият делото състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) има съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Съюза на вече прогласен от пленума правен принцип, трябва ли да препрати делото на пленума с мотивирано определение дори преди да може да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на съответствието или съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посоченият състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) може или дори трябва като последна национална съдебна инстанция да отправи самостоятелно, в качеството си на общ съд по прилагането на правото на Съюза, преюдициално запитване до Съда за правилното тълкуване на това право,
– ако на поставения в предходното тире въпрос се отговори в смисъл, че се признава правомощието/задължението на всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да отправят пряко преюдициални запитвания до Съда, или във всички случаи, в които Съдът вече се е произнесъл, и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет), като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Съюза и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, съставите и колегиите на Consiglio di Stato (Държавен съвет) могат ли или длъжни ли са, в качеството на действащи като последна инстанция общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда, или, обратно, дори и в тези случаи те остават длъжни да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Съюза, вече установено с обвързваща сила от Съда, бива обусловено само от преценката и дискреционната власт на пленума,
– на последно място, тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че оставя единствено на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Съюза, вече установени от Съда — противоречи ли не само на принципа за приключване на производството в разумен срок и на принципа за обжалваемост в кратки срокове на процедурите за възлагане на обществени поръчки, но и на изискването за пълно и своевременно прилагане на правото на Съюза от всички съдилища в държавите членки в съответствие с правилното тълкуване, установено с обвързваща сила от Съда, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на полезно действие и на предимство на правото на Съюза по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/15: Overseas Financial и Oaktree Finance, Определение от 23 март 2016 г.

Прекратяват ли се основанията за необходимост от преюдициално запитване, когато обстоятелствата по главното дело са отпаднали поради нормативни промени или действия на институциите на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/15: Overseas Financial и Oaktree Finance, Определение от 23 март 2016 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато делото пред националния съд е останало без предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/15: Bensada Benallal, Съдебно решение от 17 март 2016 г.

Притежава ли същата значимост в правния ред на Съюза общият принцип на правото на Съюза, утвърждаващ зачитането на правото на защита, част от което е правото на лицето да бъде изслушано от национален орган преди приемането на каквото и да е решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му, например решение за прекратяване на разрешението за пребиваване, както значимостта в националната правна система на белгийските норми, свързани с обществения ред, и изисква ли принципът на равностойност основанието за обжалване, произтичащо от нарушение на общия принцип на правото на Съюза на зачитане на правото на защита, да може бъде повдигнато за първи път пред Държавния съвет, действащ като касационна инстанция, както е допустимо във вътрешното право за абсолютните основания за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 10 март 2016 г.

1.
a) Като се има предвид, че [Директивата за ДДС] предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ], който признава на всяко лице правото на справедливо и публично гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения [Директивата за ДДС] с член 9, параграфи 4 и 5 от [Орхуската конвенция], доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директивата за ДДС], които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ] [Директивата за ДДС], тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2. При отрицателен отговор на въпросите по точка 1, съвместим ли е член 98 от [Директивата за ДДС], който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ], доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо и публично гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3. При отрицателен отговор на въпросите, посочени в точка 1, съвместим ли е член 132 от [Директивата за ДДС] с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от [Хартата] и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни болнични и медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от [Директивата за ДДС] доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4. a)
При отрицателен отговор на въпросите по точки 1 и 3, може ли член 371 от [Директивата за ДДС] да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от [Хартата] в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в съответствие с член 47 от [Хартата] в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/15: Aiudapds, Определение от 25 февруари 2016 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговори на преюдициален въпрос, когато националният спор не попада в приложното поле на правото на Съюза и не се отнася до прилагане на разпоредби от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/15: Aiudapds, Определение от 25 февруари 2016 г.

Притежава ли Съдът на Европейския съюз компетентност да тълкува разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право, когато националната правна уредба няма връзка с прилагането на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/15: Garzón Ramos и Ramos Martín, Определение от 23 февруари 2016 г.

Съвместима ли е разпоредба от националното процесуално право, която не допуска спиране на производство по ипотечно изпълнение от съд, сезиран с иск за нищожност на изпълнителното основание, с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form