всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-129/94: Ruiz Bernáldez, Заключение от 25 януари 1996 г.

1) Позволява ли формулировката на член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. вътрешните правила на системата на задължителното застраховане срещу гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства във всяка държава членка да предвиждат всякакви изключения, които се считат за подходящи, или, напротив, изключенията от покритието трябва да бъдат ограничени до тези, които са изрично предвидени във Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г.
2) Съвместимо ли е с горепосоченото законодателство изключването от задължителното застрахователно покритие на щети на имущество, причинени от превозни средства, управлявани под въздействието на алкохол
3) Трябва ли случаите, посочени в член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО, да се считат за точно и изчерпателно изброяване на законовите разпоредби и договорни клаузи, които могат да премахнат застрахователното покритие, но които не са валидни спрямо лице, което е претърпяло вреда, така че всяко друго законово или договорно изключение би било валидно спрямо него
4) Ако законова разпоредба или договорна клауза, която изключва застрахователното покритие, когато отговорният за вредата водач е в нетрезво състояние, е валидна във взаимоотношенията между застрахователя и застрахования, може ли нейната валидност спрямо трето лице, което е претърпяло вреда, да се счита за съвместима със системата, установена с Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО и 90/232/ЕИО
5) Ако разпоредбите на горепосочените директиви, по-специално член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО, позволяват изключване на задължителното застрахователно покритие срещу гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, което е валидно спрямо пострадалото лице, когато водачът е в нетрезво състояние, може ли да се счита, че такъв случай представлява липса на застраховка по смисъла на член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, което би определило плащане и покритие от органа, предвиден в този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Заключение от 25 януари 1996 г.

1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/94: Gervais и др., Съдебно решение от 7 декември 1995 г.

1) Препятстват ли член 59 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г., приети за неговото прилагане в областта на дейността на ветеринарните лекари, прилагането на национално законодателство, което за изкуственото осеменяване на животни от вида едър рогат добитък прави издаването на лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари зависимо от представянето на удостоверение от директора на упълномощения център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е поставен под негово ръководство по отношение на извършването на осеменяването, като по този начин лишава ветеринарните лекари от свободата да предоставят услуги под заплаха от наказателно преследване, като значително ограничава тяхната дейност чрез признаване на териториален монопол върху тази дейност в полза на лица, групирани в така наречените центрове за изкуствено осеменяване, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
2) Препятстват ли член 52 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г., приети за неговото прилагане в областта на дейността на ветеринарните лекари, прилагането на национално законодателство, което при определени обстоятелства предоставя лиценз за осеменител на ветеринарни лекари, но им забранява под заплаха от наказателно преследване да упражняват тази дейност и по този начин елиминира тяхната свобода на установяване, освен ако не са установени под задължителното ръководство на така наречен център за изкуствено осеменяване, съставен от лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар и на които е предоставен териториален монопол за упражняване на тази дейност, с което в цяла Франция свободата на установяване на ветеринарните лекари не може да бъде упражнена по друг начин освен във връзка с център?
3) Следва ли Директиви 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородните разплодни животни от вида едър рогат добитък и 87/328/ЕИО на Съвета от 18 юни 1987 г. относно допускането за разплод на чистопородни разплодни животни от вида едър рогат добитък, които са приети по здравни съображения и заявяват, че целят да запазят свободата в рамките на вътрешнообщностната търговия, да се тълкуват в смисъл, че позволяват национално законодателство, което въвежда териториален монопол при упражняването на изкуствено осеменяване, което е явно с икономически характер, в полза на „центрове“, в които работят лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
4) Съвместимо ли е национално законодателство, което прави достъпа до дейността по извършване на осеменяване зависим от издаването на лиценз за изкуствено осеменяване на животни от вида едър рогат добитък и което прави издаването на този лиценз зависимо от представянето на удостоверение от директора на упълномощения център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е поставен под негово ръководство по отношение на извършването на осеменяването, като по този начин забранява или ограничава упражняването на тази дейност от ветеринарни лекари на основание, че те трябва да бъдат поставени под ръководството на директора на така наречения център за изкуствено осеменяване, на когото е предоставен териториален монопол, с релевантните разпоредби на Директиви 77/504/ЕИО и 87/328/ЕИО на Съвета, които не предвиждат никакви ограничения за установяването и дейността на ветеринарните лекари?
5) Съвместим ли е монополът при предоставянето на услуги, какъвто е въведен с Закона от 28 декември 1966 г. относно развъждането и неговите подзаконови актове, с членове 37 и 59 от Договора за ЕИО, доколкото той забранява осеменяването от лица, дори и такива с необходимата квалификация и съответната способност, различни от персонала на центровете за изкуствено осеменяване, които се ползват с монопола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/94: Gebhard/Consiglio dell’Ordine degli Avvocati e Procuratori di Milano, Съдебно решение от 30 ноември 1995 г.

а) По въпроса дали член 2 от Закон № 31 от 9 февруари 1982 г. относно свободното предоставяне на услуги от адвокатите, имащи качеството на граждани на държава — членка на Европейските общности (закон, осигуряващ прилагането на Директива ЕИО от 22 март 1977 г.), разпоредба, по силата на която „не се разрешава установяването на територията на Републиката нито на кантора, нито на основно или второстепенно седалище“, е съвместим с правните норми, съдържащи се в гореспоменатата директива, като се вземе предвид, че в последната не се посочва, че отварянето на кантора би могло да се тълкува като признак за желанието на съответния адвокат да упражнява дейност с постоянен, а не с временен или инцидентен характер?
б) Относно критериите — основани върху продължителността или честотата на извършване на услугите, предоставяни от адвоката, действащ по реда, определен от горепосочената директива, — които трябва да се прилагат с оглед оценката на временния характер на тази дейност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/93: Парламент/Съвет, Заключение от 23 ноември 1995 г.

Неправилно използване само на член 113 от Договора за ЕИО като правно основание за приемането на Решение 93/323/ЕИО и Решение 93/324/ЕИО, без да се вземат предвид последното изречение на член 57, параграф 2, член 66 и член 100а от Договора.
Нарушение на прерогативите на Европейския парламент, произтичащо от неспазване на процедурата на сътрудничество при приемането на оспорените решения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/94: Perfili, Заключение от 16 ноември 1995 г.

1) Противоречи ли член 78 от действащия Италиански наказателнопроцесуален кодекс на членове 3, 5 и 6 от Договора от Рим, доколкото изисква от гражданин на Общността — в случая британски гражданин — който е жертва на престъпление и възнамерява да се конституира като граждански ищец в наказателно производство, да изготви специален правен документ, който не е предвиден в неговата национална правна система, с който се предоставя специално пълномощно за конституиране като граждански ищец в наказателно производство, което може да е излишно по английското право, тъй като е имплицитно в общото пълномощно?
2) Противоречи ли член 78 от Кодекса на член 6 от Конвенцията за правата на човека от 4 ноември 1950 г. и приложима ли е тази Конвенция в настоящия случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/93: Svensson и Gustavsson/Ministre du Logement и de l’Urbanisme, Съдебно решение от 14 ноември 1995 г.

Противоречат ли разпоредбите на Договора от Рим, по-специално членове 67 и 71, на това държава членка да обуславя предоставянето на жилищна помощ, по-специално субсидия за лихвен процент, от условието заемите, предназначени за финансиране на строителството, придобиването или подобряването на жилището, което ще се ползва от субсидията, да са получени от кредитна институция, одобрена в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/94: Aranitis/Land Berlin, Заключение от 26 октомври 1995 г.

1. Следва ли член 1, буква в) във връзка с член 1, буква г) от Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломи за висше образование, издадени след завършване на професионално обучение с продължителност най-малко три години, да се тълкува в смисъл, че съществува регулирана професия дори когато, макар да няма разпоредби, уреждащи достъпа до и упражняването на професията, единственото образование и обучение за професията е курс на университетско обучение с продължителност най-малко четири години и половина, водещ до диплома, и съответно на пазара на труда като кандидати за тази професия и като упражняващи професията се явяват само притежателите на тази университетска диплома?
2. Ако е така, представлява ли академичната титла „Диплом-“ („Квалифициран“) ... (в настоящия случай, геолог), при обстоятелствата, посочени във втората част на първия въпрос, едновременно професионална титла по смисъла на член 7, параграф 1 от директивата, когато няма друга професионална титла, предписана или защитена със закон или наредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/94: Guiot, Заключение от 26 октомври 1995 г.

Следва ли членове 7, 7a, 59 и 60 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че фактът, че държава членка прави задължително, посредством колективен трудов договор, обявен за задължителен с кралски декрет за всички предприятия, които осъществяват или ще осъществяват дейност на нейна територия в упражняване на свободата за предоставяне на услуги, работодателите да плащат вноски за „timbres de fidélité“ и „timbres-intempéries“ (марки за лоялност и марки за лошо време), които дублират задълженията за вноски в държавите по произход на тези предприятия, когато те покриват същите рискове и имат на практика сходна, ако не и идентична цел, представлява нарушение на посочените по-горе членове, доколкото мярката е фактически дискриминационна, създава сериозна пречка за осъществяването на свободата за предоставяне на услуги в рамките на големия вътрешен пазар без граници поради факта, че това задължение води до допълнителни разходи за предприятията от Общността, като по този начин ги прави по-малко конкурентоспособни на територията на съответната държава членка?
По-конкретно, съвместимо ли е с член 59 от Договора за ЕИО (ограничения върху свободата за предоставяне на трансгранични услуги) задължението за строително предприятие, установено в друга държава членка и предоставящо услуги в строителния сектор в Белгия, да плаща „timbres de fidélité“ и „timbres-intempéries“ по силата на колективния трудов договор от 28 април 1988 г., обявен за задължителен с кралския декрет от 15 юни 1988 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/94: Furlanis costruzioni generali/Azienda nazionale autonoma strade, Съдебно решение от 26 октомври 1995 г.

Следва ли последната алинея на член 29, параграф 5 от Директива 71/305, изменена с член 1 от Директива 89/440, да се тълкува в смисъл, че само процедурите, при които окончателното възлагане е извършено до 31 декември 1992 г., могат да се ползват от дерогацията, предвидена в тази разпоредба, или всички процедури, за които обявлението за поръчката е публикувано преди тази дата, попадат в обхвата на дерогацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form