Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-293/01: Infostrada, Съдебно решение от 18 септември 2003 г.
Разрешава ли Директива 97/13/ЕО на държавите членки да налагат на предприятия, притежаващи индивидуални или общи разрешения за далекосъобщителни услуги, икономически тежести, различни от или надхвърлящи тези, които могат законосъобразно да бъдат наложени съгласно самата директива, единствено поради притежаването на такива разрешения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/02: AMOK, Заключение от 18 септември 2003 г.
Следва ли членове 49 ЕО и 12 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат решение на национален съд, съгласно което в държава членка (национална територия) максималният размер на искането за възстановяване на разноските за услугите на адвокат от друга държава членка в национално производство и на Einvernehmensanwalt (местен адвокат, действащ съвместно с чуждестранния адвокат) е сборът от разноските с включен ДДС, които биха били направени при представителство от местен адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/02: Комисия/Португалия, Заключение от 16 септември 2003 г.
Изискване за наличие на седалище или постоянно представителство в Португалия
Липса на зачитане на доказателства и гаранции, вече представени в държавата по произход
Изискване за учредяване като юридическо лице
Изискване за наличие на определен минимален капитал
Изискване служителите на чуждестранните предприятия да притежават професионален сертификат, издаден от португалските органи
Липса на прилагане на системата на Общността за признаване на професионални квалификации
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/01: Orfanopoulos и Oliveri, Заключение от 11 септември 2003 г.
1) Съвместимо ли е с правото на Общността да се предвиждат ограничения на правото на свободно движение за чужд гражданин на Съюза с дългогодишно пребиваване в приемащата държава членка, който е нарушил Betäubungsmittelgesetz, по съображения, свързани с обществения ред, сигурност и здраве по смисъла на член 39, параграф 3 ЕО, ако поради личните обстоятелства на лицето има основателно очакване, че то и в бъдеще ще извършва престъпления, и ако не може да се изисква от съпругата и децата на гражданина на Съюза да живеят в неговата държава по произход?
2) Противоречи ли член 9, параграф 1 от Директива 64/221 на национално законодателство, което вече не предвижда процедура по възражение – в рамките на която се извършва и преценка на целесъобразността – срещу решение за експулсиране, взето от административен орган по отношение на притежател на разрешение за пребиваване, ако не е създаден специален орган, независим от органа, който взема решението?
1) Противоречат ли член 39 ЕО и член 3 от Директива 64/221 на Съвета на национално законодателство, което задължава компетентните органи да разпоредят експулсиране на граждани на други държави членки, които са осъдени на младежки затвор с продължителност най-малко две години или на лишаване от свобода за умишлено нарушение на Betäubungsmittelgesetz, ако изтърпяването на наказанието не е условно?
2) Следва ли член 3 от Директива 64/221 на Съвета да се тълкува в смисъл, че националните съдилища трябва да вземат предвид както фактическите обстоятелства, така и положителното развитие на съответното лице, настъпило след последното решение на компетентните органи, когато проверяват законосъобразността на експулсирането на гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/00: Milk Marque и National Farmers’ Union, Съдебно решение от 9 септември 2003 г.
Следва ли членове 32—38 ЕО, Регламент № 26 на Съвета от 4 април 1962 година и Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета, изменен, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да прилага национални закони като Fair Trading Act 1973 и Competition Act 1998 спрямо начина, по който производителите на мляко избират да се организират в кооперативи и да осъществяват дейността си по продажбата и преработката на млякото:
а) при всички обстоятелства; или
б) когато предвиденият или действителният ефект е да се лишат тези производители от възможността да увеличат цената, получавана за тяхното мляко; или
в) когато предвиденият или действителният ефект е да се намали цената, която производителите получават за тяхното мляко в обстоятелства, при които тази цена вече е под целевата цена, определена съгласно член 3 от Регламент № 804/68; или
г) по начин, който не е съвместим с някоя или повече от следните цели:
(i) целите, посочени в член 33 ЕО;
(ii) политиката, целите или функционирането на общата организация на пазара на мляко и млечни продукти; и/или
(iii) политиката по член 36 ЕО и Регламент № 26?
Пречи ли функцията на целевата цена за мляко, определена от Съвета съгласно Регламент (ЕИО) № 804/68, държава членка:
а) да използва целевата цена като индикатор за действителните ценови движения, дължащи се на общата селскостопанска политика; и
б) да третира факта, че кооператив на производителите на мляко в тази държава е постигнал за своите членове цени на млякото, които са под целевата цена, но са по-близо до целевата цена в един период от време, отколкото в друг, като подкрепящ заключението, че кооперативът упражнява пазарна сила, която допринася за това цените да бъдат по-високи, отколкото биха били при по-конкурентни условия?
Следва ли членове 28—30 ЕО и членове 49 и 55 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да прилага национални закони като Fair Trading Act 1973 и Competition Act 1998 по начин, който забранява кооператив на производителите на мляко, за който е установено, че има пазарна сила, да изпраща млякото, произведено от неговите членове, за преработка от изпълнители от негово име, включително в други държави членки, като стъпка, предприета от кооператива с цел да използва позицията си на пазара в своя полза?
Когато в други държави членки съществуват и е разрешено да оперират големи вертикално интегрирани млечни кооперативи, следва ли общият принцип на недискриминация, независимо дали самостоятелно или като конкретно изразен в членове 12 и/или 34 ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да прилага национални закони като Fair Trading Act 1973 и Competition Act 1998, за да забрани на кооператив на производителите на мляко, за който е установено, че има пазарна сила:
а) да придобива или изгражда допълнителни предприятия за преработка на млякото, произведено от неговите членове, което би дало на кооператива възможност да използва още повече позицията си на пазара в своя полза; или
б) да изпраща млякото, произведено от неговите членове, за преработка от изпълнители от негово име, независимо дали в съответната държава членка или в други държави членки, като стъпка, предприета от кооператива с цел да използва позицията си на пазара в своя полза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/02: Messejana Viegas, Определение от 24 юли 2003 г.
Съвместима ли е с член 1, параграф 2 от Второто директива 84/5/ЕИО национална правна уредба, която допуска няколко режима на обезщетителна отговорност с различни лимити на застрахователното покритие, като за един от тях е предвидена максимална сума, по-ниска от минималните стойности, определени в директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/02: Leichtle, Заключение от 10 юли 2003 г.
Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая параграф 13 от Allgemeine Verwaltungsvorschrift für Beihilfen in Krankheits-, Pflege-, Geburts- und Todesfällen B – правила за възстановяване на разходи), съгласно която разходите за здравен курорт, проведен в друга държава членка, подлежат на възстановяване само ако е абсолютно необходимо курортът да се проведе извън Федерална република Германия, тъй като така се предоставят значително по-големи шансове за успех, когато това е установено в доклад, изготвен от медицински служител или медицински консултант, и когато съответният курорт е вписан в регистъра на курортите?
Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в случая точка 3 от първото изречение на параграф 13 от правилата за възстановяване на разходи, във връзка с параграф 8 от тях), съгласно които предварителното признаване на здравен курорт е изключено, когато заинтересованото лице не изчака приключването на процедурата по кандидатстване или на евентуални последващи съдебни производства преди започване на курорта и когато единственият спорен въпрос е дали тези правила правилно не признават здравен курорт, проведен в друга държава членка на Европейския съюз, за допустим за подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.