Дело C-482/01: Orfanopoulos и Oliveri, Заключение от 11 септември 2003 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността да се предвиждат ограничения на правото на свободно движение за чужд гражданин на Съюза с дългогодишно пребиваване в приемащата държава членка, който е нарушил Betäubungsmittelgesetz, по съображения, свързани с обществения ред, сигурност и здраве по смисъла на член 39, параграф 3 ЕО, ако поради личните обстоятелства на лицето има основателно очакване, че то и в бъдеще ще извършва престъпления, и ако не може да се изисква от съпругата и децата на гражданина на Съюза да живеят в неговата държава по произход?
2) Противоречи ли член 9, параграф 1 от Директива 64/221 на национално законодателство, което вече не предвижда процедура по възражение – в рамките на която се извършва и преценка на целесъобразността – срещу решение за експулсиране, взето от административен орган по отношение на притежател на разрешение за пребиваване, ако не е създаден специален орган, независим от органа, който взема решението?
1) Противоречат ли член 39 ЕО и член 3 от Директива 64/221 на Съвета на национално законодателство, което задължава компетентните органи да разпоредят експулсиране на граждани на други държави членки, които са осъдени на младежки затвор с продължителност най-малко две години или на лишаване от свобода за умишлено нарушение на Betäubungsmittelgesetz, ако изтърпяването на наказанието не е условно?
2) Следва ли член 3 от Директива 64/221 на Съвета да се тълкува в смисъл, че националните съдилища трябва да вземат предвид както фактическите обстоятелства, така и положителното развитие на съответното лице, настъпило след последното решение на компетентните органи, когато проверяват законосъобразността на експулсирането на гражданин на Съюза?