всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-99/89: Yáñez-Campoy/Bundesanstalt für Arbeit, Съдебно решение от 13 ноември 1990 г.

Влезе ли в сила през януари 1986 г. единното решение за всички държави членки, посочено в член 99 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, и следователно приложим ли е член 73, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 от януари 1986 г. за децата, пребиваващи в Испания, на испански работници, заети във Федерална република Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-292/89: The Queen/Immigration Appeal Tribunal, ex parte Antonissen, Заключение от 8 ноември 1990 г.

1) Противоречи ли на разпоредбите на правото на Общността, уреждащи свободното движение на работници, законодателството на държава членка, което предвижда, че гражданин на друга държава членка, който е влязъл на територията на първата държава с цел да търси работа, може да бъде задължен да напусне територията на тази държава (с възможност за обжалване), ако след шест месеца не е намерил работа
2) Какво значение следва да придаде националният съд на декларацията, съдържаща се в протокола от заседанието на Съвета, на което е приета Директива 68/360/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/88: Dzodzi/Белгийска държава, Съдебно решение от 18 октомври 1990 г.

A – Лично лице, което не е гражданин на Общността, се е омъжило за белгийски гражданин, който е починал около шест месеца след брака. Трябва ли условията за предоставяне на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който се е оженил за белгийски гражданин, да се определят към момента на влизането на заявителя в Кралството, към момента на подаване на заявлението за разрешение за пребиваване или към момента на вземане на решението в разумен срок?
Влияе ли на такова право на пребиваване обстоятелството, че двойката е напуснала страната за повече от три месеца и по-малко от шест месеца — преди издаването на разрешението за пребиваване — и без предварително да е уведомила властите за намерението си впоследствие да се върне в Белгия
Ако не, може ли смъртта на съпруга след завръщането в Белгия да засегне това право?
Б – В описаните по-горе обстоятелства може ли вдовицата да претендира право на оставане в Белгия на основание Регламент № 1251/70?
В – Допълнителен въпрос
Член 40 от белгийския Закон от 15 декември 1980 г. третира съпруга на белгийски гражданин като гражданин на Общността. Ако следователно двата предходни въпроса трябва да получат отрицателен отговор единствено поради белгийското гражданство на починалия, може ли ищцата да претендира право на пребиваване или право на оставане, ако нейният починал съпруг е бил гражданин на друга държава членка на Общността?
(1) Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. предоставя на гражданите на държава членка, които са обект на решение относно влизане, отказ за издаване или подновяване на разрешение за пребиваване или заповед за експулсиране от територията, правото на „същите правни средства за защита... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ (член 8).
В Белгия гражданите на тази държава, които са заплашени от непосредствена вреда, която може да им бъде причинена от акт на администрацията, чиято законосъобразност е под въпрос, могат да заведат пред председателя на Tribunal de première instance, съгласно член 584 от Съдебния кодекс, производство за временна защита под формата на разпореждане, изискващо от публичния орган да предприеме мерки за запазване на застрашените им интереси или временно да спре действието на обжалвания акт.
Допустимо ли е, с оглед на горепосоченото изискване, предвидено в Директива 64/221, да се забрани на лицата, за които се прилага тази директива, да се възползват от процедурата за получаване на временна защита?
(2) Следва ли член 9 от директивата да се тълкува в смисъл, че засегнатите лица трябва да имат право да заведат дело, което би им позволило спешно да поискат намесата на национален съд или трибунал, преди изпълнението на обжалваната мярка, за да получат своевременно мерки за защита на застрашените им права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/89: Di Leo/Land Berlin, Заключение от 3 октомври 1990 г.

Следва ли член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се тълкува в смисъл, че държава членка, чиято правна уредба предвижда отпускане на стипендия за обучение или професионална квалификация, следва да предостави такава стипендия на дете на работник от друга държава членка, което пребивава на нейна територия, когато това дете желае да следва обучение или да придобие професионална квалификация в друга държава членка, включително в държавата, на която е гражданин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/89: Bouchoucha, Съдебно решение от 3 октомври 1990 г.

Съвместимо ли е с Договора от Рим, по-специално с член 52 и следващите го относно свободата на установяване, забраната за упражняване на остеопатия във Франция от френски гражданин, притежаващ държавна диплома за масажист-кинезитерапевт и диплома по остеопатия, издадена на 1 октомври 1979 г. от Европейското училище по остеопатия, Мейдстоун (Великобритания), на основание че не притежава квалификацията „доктор по медицина“, изисквана за тази цел с министерската заповед от 6 януари 1962 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/88: Nino, Prandini и др., Съдебно решение от 3 октомври 1990 г.

Прилага ли се член 52 от Договора за ЕИО, тълкуван във връзка с член 57 от него и като се има предвид, че първият е пряко приложим в държавите членки, задължение за държавите членки и следователно за италианското правителство да приеме законодателните мерки, които представляват съществено предварително условие за приемането на директивите относно свободата на установяване, предвидени в Договора за ЕИО
Неизпълнило ли е италианското правителство задълженията си по член 5 от Договора за ЕИО, като не е приело тези мерки?
Може ли държава членка, която не е приела никакви правила, уреждащи парамедицински дейности като биотерапията, да наложи наказателна санкция на гражданин на Общността, който потенциално е упълномощен да упражнява дейността биотерапевт в други държави членки, за дейност (лечение чрез биотерапевтични методи), която представлява правонарушение, когато тази дейност не е разрешена единствено поради това, че държавата членка не я е уредила или предвидила?
Ако Съветът не приеме директивите, предвидени в член 57 от Договора за ЕИО, може ли тази институция на основание дял V от Общата програма за премахване на ограниченията на свободата на установяване да приеме, за да компенсира липсата на посочените директиви, мерки, предназначени да координират условията за упражняване на парамедицинските дейности, които са предмет на настоящото преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/89: Buhari Haji/INASTI, Заключение от 2 октомври 1990 г.

1) Попада ли плащането от държава членка на пенсия за осигуряване (в случая пенсия за самостоятелно заето лице) по повод на дейност (в случая като колонист), упражнявана по-рано „на територия, която по онова време е поддържала специални отношения с тази държава членка“, на лице, което по онова време е било гражданин на втора държава (която междувременно е станала държава членка) и сега е гражданин на държава, която не е членка и чиято територия по онова време е поддържала специални отношения с втората държава (която междувременно е станала държава членка), в обхвата на членове 1—4, първа алинея на член 10, параграф 1 и членове 44—51 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, и впоследствие членове 35—59 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент № 1408/71?
2) Представлява ли отказът на държава членка да изплати обезщетение за социално осигуряване (в случая пенсия за самостоятелно заето лице по повод на предишна дейност като колонист на територията на бившата ѝ колония) на лице, което пребивава „на територия, която по онова време е поддържала специални отношения с тази държава членка“ и е с местожителство на друга територия — която също по онова време е поддържала специални отношения с втора държава (която междувременно е станала държава членка) и която е станала държава, която не е членка, на която той сега е гражданин — единствено на основание на неговото настоящо гражданство и местожителство „дискриминация по признак гражданство“ по смисъла на първа алинея на член 7, член 48, параграфи 2 и 3, букви в) и г), и член 50, буква б) от Договора, независимо дали е пряка или непряка или основана на формално неутрални критерии, които все пак водят до същия резултат, а именно поставяне на не-гражданите в по-неблагоприятно положение поради съществуването на непропорционална пречка?
3) Съвместими ли са формулировката и духът на горепосочените разпоредби на Общността с действащите понастоящем белгийски разпоредби, съдържащи се в член 144, параграф 2 от Кралския указ от 22 декември 1967 година (уреждащ пенсиите за старост и за преживели лица за самостоятелно заети лица), изменен с член 24 от Кралския указ от 17 юли 1972 година и член 64, параграф 1 от Кралския указ от 24 септември 1984 година, или с тяхното ограничително тълкуване, дадено от ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/89: Roux/Белгийска държава, Заключение от 2 октомври 1990 г.

1) Подлежи ли правото на пребиваване и съответно издаването на разрешение за пребиваване по приложимите правила на Общността на спазването на националните разпоредби за социално осигуряване
По-специално може ли заповед за експулсиране да бъде обоснована с факта, че съответното лице е регистрирано в схемата за социално осигуряване за самостоятелно заети лица, а не в схемата за наети лица
2) Изключват ли съответните членове на Директиви 68/360 и 73/148 възможността държавите членки да изискват регистрация в схема за социално осигуряване като условие за получаване на разрешение за пребиваване
3) Изискват ли приложимите правила на Общността държавите членки да издадат разрешение за пребиваване, когато няма спор, че се упражнява икономическа дейност, макар и класификацията ѝ (като самостоятелна или наета) да е спорна
4) Имат ли държавите членки правомощие по тези правила да откажат издаване на разрешение за пребиваване на гражданин на Общността на основание, че не упражнява дейността си в съответствие с действащото национално социално законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/89: Sevince/Staatssecretaris van Justitie, Съдебно решение от 20 септември 1990 г.

Следва ли член 177 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че съд или трибунал на държава членка може (и в този случай трябва) да отправи до Съда на Европейските общности преюдициален въпрос относно тълкуването на решенията на Съвета по асоцииране, разглеждани в настоящия случай, а именно Решение № 2/76 и/или Решение № 1/80, ако такъв въпрос бъде повдигнат пред него и той счита, че решението по този въпрос е необходимо, за да постанови решение?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли да се считат за разпоредби, приложими в държавите от Европейската общност по правни спорове: член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и/или член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, както и член 7 от Решение № 2/76 и/или член 13 от Решение № 1/80?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Какво следва да се разбира под понятието „законна заетост“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и/или член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 (с оглед на член 7 от Решение № 2/76 и/или член 13 от Решение № 1/80)
Следва ли то да се разбира като заетост, докато заинтересованото лице е притежавало разрешение за пребиваване в съответствие със законите относно чужденците — с допълнителния въпрос дали, по-широко погледнато, то включва заетост, която това лице е могло да има, докато е изчаквало решението относно разрешението му за пребиваване да стане окончателно и необратимо — или само заетост, която може да се счита за законна по смисъла на законодателството, уреждащо заетостта на чужденци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/88: Комисия/Франция, Съдебно решение от 12 юли 1990 г.

Попада ли допълнителната надбавка, изплащана от Националния фонд за солидарност, в приложното поле на Регламент № 1408/71 относно социалното осигуряване?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването за пребиваване на територията на Франция като условие за получаване или запазване на правото на допълнителната надбавка от Националния фонд за солидарност?
Могат ли практически трудности при изплащането на тази надбавка в други държави членки да оправдаят отказа за предоставянето ѝ на лица, пребиваващи извън Франция?
Освобождава ли подаването на предложение за изменение на законодателството към Съвета държавата членка от задължението да спазва действащото право на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form