Свободно движение на хора

Дело C-192/89: Sevince/Staatssecretaris van Justitie, Заключение от 15 май 1990 г.

1) Попада ли въпрос относно тълкуването на Решение № 2/76 или Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция, повдигнат пред съд на една от държавите членки, в обхвата на предоставената на Съда на Европейските общности юрисдикция за преюдициални запитвания по член 177 от Договора за ЕИО?
2) Дали член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и член 6, параграф 1, трето тире от Решение № 1/80, както и член 7 от Решение № 2/76 и член 13 от Решение № 1/80, са с пряко действие и могат да предоставят на частноправни субекти права, които националните съдилища са длъжни да защитават?
3) Обхваща ли понятието „законна заетост“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и член 6, параграф 1, трето тире от Решение № 1/80 ситуация, при която органите на държава членка са предоставили разрешение на турски гражданин да работи единствено поради суспензивния ефект, до постановяване на окончателно съдебно решение, на жалба, подадена от него срещу решение за отказ за продължаване на разрешението му за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Нидерландски

Дело C-163/89: Office national de l’emploi/Di Conti, Съдебно решение от 10 май 1990 г.

Трябва ли член 69, параграф 4 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че безработно лице, за което компетентната държава по смисъла на този член е Белгия и което е отишло в друга държава-членка, за да търси работа там съгласно разпоредбите на член 69, и се връща в Белгия едва след изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 69, параграф 1, буква в), отново придобива право на обезщетения по белгийската схема за обезщетения за безработица, съгласно член 69, параграф 4, само при условие че е запазило статута на лице с право на обезщетение по белгийското законодателство и че е било наето на работа поне три месеца след завръщането си в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Lenz

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора

Дело C-175/88: Biehl/Administration des contributions, Съдебно решение от 8 май 1990 г.

Член 7 от Договора за ЕИО или някоя друга разпоредба на правото на Общността, по-специално член 48 от същия Договор, гарантиращ свободното движение на работници, препятства ли държава-членка да предвиди в своето данъчно законодателство, че суми, удържани като данък от заплатите и възнагражденията на наети лица, които са граждани на държава-членка и са данъчно задължени лица, пребиваващи само част от годината, тъй като се заселват в страната или я напускат през данъчната година, остават собственост на държавната хазна и не подлежат на възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Darmon

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-2/89: Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank/Kits van Heijningen, Съдебно решение от 3 май 1990 г.

Може ли дейността като учител на непълно работно време (извършвана преди това като второстепенна дейност), която пенсиониран работник продължава след началото на пенсионирането си, като преподава по два часа на ден в два дни от седмицата, да се счита за действителна и реална дейност за целите на прилагането на правилата на Общността относно свободното движение на работници?
Ако да, води ли тази дейност – както и предходната основна дейност, извършвана на територията на държава членка, различна от тази, в която пребивава пенсионираният работник и в която се връща след всеки работен ден – до прилагане на законодателството на предходната държава членка – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 – само в посочените дни, в които се провеждат занятия, или и в междинните дни, когато не се извършва никаква работа?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, продължава ли да се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия е била последната основна дейност, съгласно член 13, параграф 2, буква а) дори след датата на пенсиониране?
Ако законодателството на държавата членка, на чиято територия са били или са извършвани посочените дейности, е приложимо дори след датата на пенсиониране – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) – може ли само въз основа на определянето на приложимото законодателство съгласно тази разпоредба да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet (Общ закон за детските надбавки), не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?
Ако не, може ли въз основа на член 73, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet, не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Tesauro

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Нидерландски

Дело C-293/88: Winter-Lutzins/Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank, Съдебно решение от 2 май 1990 г.

Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство да препятства дадено лице да придобие право на ползване от преходните разпоредби, предвидени в националното законодателство, само поради това, че не пребивава на територията на държавата, в която се намира институцията, отговорна за изплащането, особено когато приложение VI към регламента предвижда специално правило, позволяващо периодите преди 1 януари 1957 г. да се третират като осигурителни периоди за лицата, които изпълняват предвидените условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Darmon

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Нидерландски

Дело C-108/89: Pian/Office national des pensions, Съдебно решение от 5 април 1990 г.

Когато работник мигрант е придобил право на лична пенсия за инвалидност в една държава членка, без прилагане на разпоредбите на Общността, и претендира в друга държава членка права на обезщетение въз основа на трудовата си дейност, също без прилагане на разпоредбите на Общността, съвместимо ли е с членове 48 и 51 от Договора от Рим институцията във втората държава, която отпуска пенсията за старост, да взема предвид пенсията за инвалидност, отпусната от първата държава, за да приложи правилата, предвидени в собственото си национално законодателство за предотвратяване на кумулиране на обезщетения, по същия начин, по който взема предвид обезщетенията за инвалидност, отпуснати по собственото ѝ законодателство?
Ако да, когато законодателството на държава членка третира по различен начин кумулирането на пенсия за старост, отпусната по това законодателство, с обезщетение за инвалидност или с обезщетение за старост, как следва да се третира пенсия за инвалидност, отпусната от друга държава членка, която не може да бъде преобразувана в пенсия за старост: трябва ли да се третира като обезщетение за инвалидност или като обезщетение за старост?
Следва ли евентуално да се прави разлика в зависимост от това дали получателят на пенсията за инвалидност е достигнал пенсионна възраст или получава обезщетение за старост?
Трябва ли да се прави разлика в зависимост от това дали пенсията за старост се претендира на обичайната възраст или се иска предсрочно (с намаление на размера)?
По отношение на въпроси 1 и 2, трябва ли пенсионната възраст да бъде (а) тази, предвидена в законодателството, съдържащо разпоредбата за кумулиране, или (б) тази, предвидена в законодателството, което предвижда неподлежащо на преобразуване обезщетение, към което се прилагат правилата за кумулиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Jacobs

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-117/89: Kracht/Bundesanstalt für Arbeit, Заключение от 29 март 1990 г.

1) Прекратява ли се правото на обезщетения по член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 съгласно член 76 от този регламент, ако семейните обезщетения или надбавки вече не се изплащат в държавата-членка, в която членовете на семейството пребивават, само защото не са поискани
2) Прекратява ли се правото на обезщетения по член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 съгласно член 76 от този регламент, ако семейните обезщетения или надбавки вече не се изплащат в държавата-членка, в която членовете на семейството пребивават, само защото те вече не се претендират от произволно определена дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Van Gerven

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Немски

Дело C-113/89: Rush Portuguesa/Office national d’immigration, Съдебно решение от 27 март 1990 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО и на членове 215 и 216 от Акта за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република да се тълкуват в смисъл, че предприятие, установено в Португалия, което предоставя услуги в сектора на строителството и обществените работи в друга държава членка, може да се придвижва със своята работна сила, която води от Португалия за срока на съответните работи
В такъв случай могат ли органите на държавата членка, на чиято територия се извършват работите, да налагат на доставчика на услуги условия, свързани с наемането на работна ръка на място или с получаването на разрешителни за работа за португалската работна сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Van Gerven

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-85/89: Ravida/Office national des pensions, Съдебно решение от 21 март 1990 г.

Когато законодателството на държава членка предвижда таван при припокриване на пенсии за осигурителен стаж и възраст и за преживял съпруг (в настоящия случай член 52 от Кралския указ от 21 декември 1967 г.) и този таван е определен към датата на първото изплащане на пенсията, като се взема предвид и обезщетението, изплащано от друга държава членка, оправдано ли е компетентната институция на първата държава да вземе предвид корекции на обезщетението, предоставено от другата държава членка, за да преизчисли и намали, чрез имплицитно прилагане на член 51, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, размера на първоначално предоставената пенсия, ако във всеки даден момент националният таван бъде надвишен поради увеличение на обезщетението, изплащано от другата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Jacobs