Дело C-108/89: Pian/Office national des pensions, Съдебно решение от 5 април 1990 г.

Когато работник мигрант е придобил право на лична пенсия за инвалидност в една държава членка, без прилагане на разпоредбите на Общността, и претендира в друга държава членка права на обезщетение въз основа на трудовата си дейност, също без прилагане на разпоредбите на Общността, съвместимо ли е с членове 48 и 51 от Договора от Рим институцията във втората държава, която отпуска пенсията за старост, да взема предвид пенсията за инвалидност, отпусната от първата държава, за да приложи правилата, предвидени в собственото си национално законодателство за предотвратяване на кумулиране на обезщетения, по същия начин, по който взема предвид обезщетенията за инвалидност, отпуснати по собственото ѝ законодателство?

Ако да, когато законодателството на държава членка третира по различен начин кумулирането на пенсия за старост, отпусната по това законодателство, с обезщетение за инвалидност или с обезщетение за старост, как следва да се третира пенсия за инвалидност, отпусната от друга държава членка, която не може да бъде преобразувана в пенсия за старост: трябва ли да се третира като обезщетение за инвалидност или като обезщетение за старост?

Следва ли евентуално да се прави разлика в зависимост от това дали получателят на пенсията за инвалидност е достигнал пенсионна възраст или получава обезщетение за старост?

Трябва ли да се прави разлика в зависимост от това дали пенсията за старост се претендира на обичайната възраст или се иска предсрочно (с намаление на размера)?

По отношение на въпроси 1 и 2, трябва ли пенсионната възраст да бъде (а) тази, предвидена в законодателството, съдържащо разпоредбата за кумулиране, или (б) тази, предвидена в законодателството, което предвижда неподлежащо на преобразуване обезщетение, към което се прилагат правилата за кумулиране?