всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

1. Следва ли членове 48 и 51 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите на точка 4, буква а) или 4, буква в), в зависимост от съответния момент, от част J на приложение VI към Регламент № 1408/71 са несъвместими с тези членове, доколкото при изчисляването на пропорционалната помощ за работници мигранти по WAO не се вземат предвид определени периоди на работа?
2. Следва ли точка 4, буква а) или 4, буква в), в зависимост от съответния момент, от част J на приложение VI към Регламент № 1408/71, в редакцията им към 20 юли 1991 г. и 17 юни 1992 г. съответно, да се тълкуват в смисъл, че периодите на платена заетост и приравнените към тях периоди, завършени в Нидерландия преди 1 юли 1967 г., включват:
а) периодите, през които заинтересованото лице е изпълнявало задължителна военна служба съгласно нидерландското законодателство;
б) периодите, през които заинтересованото лице е било на служба в нидерландските въоръжени сили и в това си качество е било обхванато от специална законодателна схема за осигуряване срещу неработоспособност за държавни служители и лица, приравнени към тях?
3. Различен ли е отговорът на въпрос 2, ако периодите, през които заинтересованото лице е изпълнявало задължителна военна служба съгласно нидерландското законодателство, са били завършени на или извън територията на Европейския съюз (по онова време Европейската общност)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

1. Съществува ли нарушение на член 48 от Договора за ЕО и член 7, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато колективен договор за държавната служба предвижда повишение на основание трудов стаж след осем години служба само в определена заплатна категория, предвидена в действащия колективен трудов договор за всички служители в държавната служба на Федерална република Германия („BAT“), и поради това не отчита съпоставима дейност, извършвана в държавната служба на друга държава членка на ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Изискват ли член 48, заедно с Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато лекарите са работили като такива в държавната служба на друга държава членка на ЕО, времето, прекарано в такава служба, също да бъде взето предвид за целите на повишението на основание трудов стаж, както е предвидено в BAT, или съдът следва да не взема такова решение и да остави този въпрос на страните по колективния договор, като се има предвид тяхната свобода да договарят условията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага национални разпоредби за защита на потребителите срещу подвеждаща реклама спрямо рекламодател във връзка с телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално правило, което забранява телевизионна реклама, насочена към деца под 12 години, когато тази реклама се излъчва от друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага национални разпоредби за забрана на подвеждаща реклама спрямо рекламодател във връзка с телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка, съгласно Директива 89/552/ЕИО?
Съвместимо ли е с член 30 от Договора ЕО национално законодателство, което позволява на държава членка да предприема мерки срещу рекламодател поради телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка?
Съвместимо ли е с член 59 от Договора ЕО национално законодателство, което позволява на държава членка да предприема мерки срещу рекламодател поради телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка?
Допустимо ли е прилагането на национална разпоредба, която забранява телевизионна реклама, насочена към деца под 12 години, спрямо предавания, излъчвани от други държави членки, съгласно Директива 89/552/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Дали член 6 от Първата директива на Съвета относно дружественото право от 9 март 1968 г. има директен ефект, ако съгласно германското право (единствената) санкция за осигуряване изпълнението на задължението за оповестяване на годишните отчети на дружество с ограничена отговорност е налагането от Регистърния съд на административна глоба до 10 000 DM, но Регистърният съд може да се намеси само по искане на член, кредитор или централен работнически съвет или работническия съвет на самото дружество, и дали такъв възможен директен ефект на тази разпоредба означава, че освен лицата, които имат право да подават такова искане по германското право, всяко лице може да поиска налагане на административна глоба или че такова право имат поне търговски сдружения, които съгласно устава си трябва да защитават интересите на своите членове, които имат договорни отношения с дружеството с ограничена отговорност, което не е изпълнило задължението си за оповестяване на отчетите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

1) Следва ли понятието „съд“ по смисъла на член 177 от Договора да се тълкува разширително, така че да обхваща не само съдебни органи, изрично определени като такива в националното право, но и спорни административни производства, характеризиращи се не само с безпристрастност, пълна размяна на доводи и доказателства между страните и т.н., но и с това, че решението не може да бъде отменено, изменено или оспорено от друг административен или съдебен орган?
2) Следва ли изразът „всички лекари, които към 31 декември 1994 г. притежават такова право“ в член 7, параграф 2 от Директива 86/457/ЕИО да се отнася до тези, които теоретично са придобили право да встъпят в служебни отношения (като служители, по договор, като временен персонал и т.н.) с националната здравна служба, или само до тези, които фактически вече са встъпили в такива отношения?
3) Ако на предходния въпрос се отговори в съответствие с втората възможност, следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че националният орган във всеки случай има право да разшири понятието „придобити права“, така че да обхване всички, които към посочената дата са придобили обикновено свидетелство за правоспособност да упражняват медицинска професия, или „придобито право“ трябва да се разбира като по-висока квалификация от обикновеното свидетелство за правоспособност да упражнява медицинска професия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. думите „същите правни средства за защита ... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнасят ли (a) до специфичните средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на гражданите на съответната държава (в случая, обжалване пред имиграционен съдия), или (b) се отнасят само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)?
2. Ако отговорът на (1) е (a), думите, цитирани от член 8 от Директива 64/221, отнасят ли се само до правните средства за защита, налични на гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнасят и до специфичните средства за защита, налични при аналогични или сходни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко сходни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?
3. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на обжалване пред имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на обжалване с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?
4. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на обжалване пред съд, или когато такова обжалване може да бъде само по отношение на законността на решението, или когато обжалването не може да има суспензивен ефект“) еднакво и по отношение на член 9, параграф 2?
5. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е имало обжалване или препращане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право на препращане до независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на:
(a) отказа на молба за разрешение за пребиваване, или
(b) отказа на молба за влизане, или
(c) решение за експулсиране?
6. Различават ли се отговорите на въпрос 5 в зависимост от това дали:
(a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване;
(b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал разрешение за пребиваване;
(c) по-ранното напускане е резултат от решение за експулсиране или от заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Изисква ли член 8 от Директива 64/221/ЕИО държавите членки да предоставят на гражданите на други държави членки същите специални средства за обжалване на решения за отказ на влизане, каквито са на разположение на собствените им граждани, или е достатъчно да им се предоставят общите средства за обжалване на административни актове?
Прилага ли се изискването по член 9, параграф 1 от Директива 64/221/ЕИО относно липсата на средства за защита, ограничената им приложимост само до законосъобразността или липсата на суспензивен ефект и към случаите по член 9, параграф 2, свързани с отказ за издаване на първо разрешение за пребиваване или експулсиране преди издаване на такова разрешение?
Има ли гражданин на държава членка, на когото е било забранено влизането в друга държава членка по съображения за обществен ред или сигурност, право на обжалване по член 8 и право да получи становище от независим компетентен орган по член 9 от Директива 64/221/ЕИО по отношение на ново решение, взето след изтичане на разумен срок след първоначалното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Следва ли позоваването в член 47, параграф 1, буква е) (сега (г)) от Регламент № 1408/71 – за целите на изчисляването на теоретичния размер на обезщетението – на средна осигурителна основа, която да се определя само въз основа на осигурителните периоди, завършени съгласно националното законодателство на държавата, изплащаща обезщетението, да се тълкува като позоваване на: (i) теоретичните (максимални, минимални или средни) осигурителни основи, предвидени към съответния момент в това законодателство, или (ii) средната от осигурителните основи, съответстващи на действително внесените от съответното лице осигурителни вноски, независимо от това какви биха били дължимите вноски за периодите, отработени в Испания, съгласно законодателството на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Съгласно член 190 от Договора за ЕИО, следва ли национална разпоредба, която, макар и да се отнася до въпрос, попадащ „в обхвата на приложение“ на Договорите на Общността, не съдържа никакво изложение на мотивите, на които се основава, да се счита за противоречаща на правото на Общността, с което се стига до резултата, че тази разпоредба, поради липса на мотиви, не може да бъде прилагана от националния съд: този резултат да се ограничава до случаите — какъвто изглежда е настоящият — когато националната разпоредба създава неясна ситуация, като държи заинтересованите лица в състояние на несигурност относно възможностите, които им предоставя правото на Общността?
2. Явява ли се национална разпоредба, която (без да излага мотиви) запазва предоставянето на цяла категория услуги, които са важни, inter alia, от финансова гледна точка, само за „дружества и фирми с нестопанска цел“, противоречаща на член 58 от Договора за ЕИО, доколкото този член прави ясно разграничение между „дружества и фирми с цел печалба“ и „дружества и фирми с нестопанска цел“?
3. Забраняват ли членове 52, 58 и 59 от Договора национално законодателство, което възпрепятства упражняването на стопанска дейност, като налага на предприятие, установено в определена държава членка, което желае да се установи в друга държава членка по смисъла на Договора, алтернативата или да извършва тази дейност на неикономическа основа — в този случай да приеме една от правните форми, които са изчерпателно изброени, но не съвпадат с тези, които улесняват установяването — или — ако възнамерява да извършва дейността на икономическа основа — да приеме тежестта на услуги, които следва да се предоставят за сметка на обществената здравна служба?
4. Забранява ли член 59 от Договора национално законодателство, което, по силата на процедурите, предвидени в националното право, насочва ползвателите на социални услуги — които са упълномощени от същото национално право да избират доставчика — единствено към предприятия, на които, изключително поради тяхната правна структура, държавата възстановява разходите за здравни услуги, които всички упълномощени предприятия са длъжни да предоставят, като по този начин, първо, насочва търсенето на услуги към определени доставчици и, второ, лишава ползвателя от реална свобода на избор?
5. Забраняват ли членове 3, буква ж), 5, 85 и 86, евентуално във връзка с член 90 от Договора, законодателството, предмет на настоящото дело, което по механизма, предвиден в националното право:
(a) позволява само на дружества с определена правна структура да предоставят, без разходи за предприятието, услуги, които са спомагателни към предоставяните от тях срещу заплащане услуги;
(b) им позволява да се представят на пазара като категория предприятия, които, притежавайки сходни качествени и количествени характеристики, се описват пред ползвателите като до голяма степен единна организация;
(c) позволява насочването към предприятията, посочени в буква (b), на търсенето на социални услуги, предоставяни на възрастни хора;
(d) позволява налагането на предприятията на задължението да предоставят за своя сметка услуги, спомагателни към предоставяните от тях срещу заплащане услуги;
(e) поражда механизми, чийто ефект е да наложат на неприемащите участие предприятия задължението да предоставят за своя сметка спомагателни услуги към предлаганата услуга, като прехвърлят разходите върху ползвателите;
(f) по този начин създава необходимостта разходите за такива услуги, които в противен случай, когато ползвателите се възползват от услугите на участващите предприятия, са безплатни, да бъдат прехвърлени върху ползвателите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form