Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Трябва ли предоставената с член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 […] защита срещу експулсиране в полза на турски гражданин, който се ползва от правата по член 7, първа алинея, […] второ тире от посоченото решение и който през последните десет години е пребивавал в държавата членка, по отношение на която тези права са приложими, да се определя в съответствие с член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38[…], както е транспонирана във въпросната държава членка, в резултат на което експулсирането да е допустимо само на основание на определените от държавите членки императивни съображения, свързани с обществената сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде приложен този член и следователно делата да бъдат съединени, когато исковете са предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право на различни национални правни основания, чиито основни елементи по същество са идентични — какъвто е случаят за всички държави членки с иска за преустановяване на неправомерното използване, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението?
2. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато прессъобщение, в което се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е литературно произведение, защитено от авторско право?
б) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че той допуска да бъде приложен, когато името на автора или на изпълнителя не е добавено към цитираното произведение или другия закрилян обект?
3. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в интерес на разглежданото в рамките на обществената сигурност наказателно правосъдие прилагането му изисква конкретно, актуално и изрично искане за публикуване на снимката от страна на органите по сигурността, т.е. публикуването на снимката да е официално разпоредено за целите на дадено издирване, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
б) При отрицателен отговор на въпрос 3а: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29, когато без наличието на издирване от страна на органите медиите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
в) При положителен отговор на въпрос 3б: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че публикуването на снимките е служило за целите на дадено издирване, или винаги е необходимо да има конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на снимката?
4. Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 17 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ защитени или че въобще не са защитени от авторското право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за оформление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е встъпване на Кралство Дания в подкрепа на заключенията на Кралство Белгия съгласно приложимите процесуални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Следва ли разноските да бъдат възложени на Словашката република при положение, че тя е изпълнила задълженията си едва след подаване на жалбата и това е предизвикало оттеглянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Неизпълнение на задължения от страна на Кралство Испания, изразяващо се в това, че не е предприело мерки срещу допуснатите множество явни и тежки нарушения на член 18, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО, като е позволило излъчването на определени форми на телевизионна реклама извън почасовото ограничение, предвидено в директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 3, първа алинея, буква б) от Директива 89/48 да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него механизъм за признаване се прилага в случаите, в които в държавата членка по произход разглежданата професия е регламентирана по смисъла на член 1, буква г), втора алинея от тази директива, но заинтересованото лице не е пълноправен член на сдружение или организация, отговарящо или отговаряща на условията, посочени в тази алинея?
По смисъла на член 3, първа алинея, буква б) от Директива 89/48 трябва ли под упражняване на професия на пълно работно време в държавата членка по произход да се разбира упражняването на свободна практика или на платена служба на същата професия, за която е поискано разрешение за упражняване в приемащата държава членка по силата на Директива 89/48 или това може да включва упражняването на изследователска дейност в научна област, свързана с професията, в рамките на учреждение, което по принцип е с нестопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) а) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с членове 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която: – концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер на най-малко 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство, – концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: […] Casinos Austria AG е притежател на всички дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване. б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че въпреки че правната уредба в наказателноправната област по принцип е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи
3) а) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави — членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, а поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално ниво
4) а) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Следва ли изразът „мястото, където може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, параграф 3 от Регламент 44/2001, да се тълкува в смисъл, че в случай на (заплашено) нарушение на лични права чрез съдържание на интернет страници засегнатото лице може да предяви иск за въздържане срещу оператора на интернет страницата и пред съдилищата на всяка държава членка, в която е възможен достъп до интернет страницата, независимо от това в коя държава членка е установен операторът на тези страници, или е необходимо за компетентността на съдилищата на държава членка, в която операторът на интернет страницата не е установен, да съществува специална връзка между оспорваното съдържание или интернет страниците и държавата на седалището на съда, която надхвърля технически възможния достъп
2) Ако такава специална връзка с държавата на седалището на съда е необходима, по какви критерии се определя тази връзка
Решаващо ли е дали оспорваните интернет страници са целенасочено насочени (също) към потребители на интернет в държавата на седалището на съда, или е достатъчно информацията, достъпна на интернет страниците, обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси – интересът на ищеца да запази своите лични права и интересът на оператора да оформя своите интернет страници и да предоставя информация
Решаващ ли е броят на консултациите на оспорваните страници, извършени в посочената държава
3) Ако за потвърждаване на компетентността не е необходима никаква специална връзка с държавата на седалището на съда или ако за тази компетентност е достатъчно оспорваната информация обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси, и ако презумпцията за посочената връзка не е обусловена от минимален брой консултации на оспорваните интернет страници, извършени в държавата на седалището на съда, трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия, на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директива за електронната търговия“) да се тълкува в смисъл, че на тези разпоредби трябва да се придаде характер на колизионни норми, които имат предимство и пред националните колизионни норми в областта на гражданското право, които предвиждат изключително прилагане на правото, действащо в държавата на произход, или посочените разпоредби представляват коректив на приложимото материално право, с който се изменя съдържанието на приложимото право, определено от националните колизионни норми, и се ограничават изискванията на правото на държавата на произход
В случай че член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия има характер на колизионна норма, предвиждат ли тези разпоредби само изключително прилагане на материалното право, действащо в държавата на произход, или предвиждат и прилагане на действащите в нея колизионни норми с последица, че обратна препратка на правото на държавата на произход към правото на държавата на седалището на съда остава възможна
"Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват в смисъл, че предоставят на съда на държава членка компетентност да разгледа иск, предявен по повод нарушение на лични права, което може да е настъпило в резултат на публикуване на информация или снимки на интернет страница, управлявана в друга държава членка от дружество със седалище в тази втора държава членка или също в друга държава членка, във всеки случай различна от първата държава членка: – или само при условие, че тази интернет страница може да бъде разглеждана от тази първа държава, – или само ако съществува достатъчна, съществена или основна връзка между вредоносното събитие и територията на първата държава членка, като в този втори случай тази връзка може да произтича от: – обхвата на достъпа до спорната страница от тази първа държава членка, в абсолютна стойност или пропорционално на всички достъпи до посочената страница, – местожителството или дори гражданството на лицето, което се оплаква от нарушение на своите лични права, или по-общо на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което може да докаже волята на оператора на интернет страницата да се обърне специално към обществеността на тази първа държава, – мястото, където са настъпили посочените факти, или мястото, където са били изготвени фотографските снимки, които евентуално са били публикувани в интернет, – други критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“), да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава членка, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава членка е установен управителят на уебсайта, или за да са компетентни и съдилищата на държавите членки, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (връзка със съответната държава)
2) Ако се изисква особена връзка със съответната държава: По какви критерии трябва да се определя тази връзка
Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се разгледа на този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интереса на ищеца от зачитане на личните му права и интереса на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация
За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда
3) Ако установяването на компетентността не предполага особена връзка с държавата на съда или ако за целта е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси, и ако в този случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на съда: Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“), да се тълкува в смисъл, че: тези разпоредби следва да се разглеждат като стълкновителни норми, в смисъл че и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат да се прилага единствено действащото право в страната на произход, или тези разпоредби трябва да се разглеждат като материалноправен коректив, който изменя съдържанието на правните изводи по съществото на спора спрямо това, което следва от приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, и ги ограничава съгласно изискванията на страната на произход
В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми: Изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в страната на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на страната на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда
Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват като предоставящи компетентност на юрисдикция на държава членка да разгледа иск за нарушение на права на личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава членка от дружество със седалище във втората държава (или пък в друга държава членка, във всички случаи различна от първата): – единствено при условие че този уебсайт може да се разглежда от потребители, намиращи се в тази първа държава, или – единствено когато между вредоносното събитие и територията на тази първа държава съществува достатъчна, същностна или съществена връзка и в този втори случай, ако тази връзка може да произтича от: – броя посещения на спорната страница в първата държава членка като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на тази страница, – мястото на пребиваване или гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени неговите лични права, или по-общо — на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава, – мястото, където са настъпили посочените факти и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет, – други критерии[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.