Дело C-281/09: Комисия/Испания, Заключение от 7 април 2011 г.

Текст

... par-num" data-par="1">1. Директивата „Телевизия без граници“ в редакцията си, приложима към настоящото дело(2), определя времевите ограничения за излъчване на рекламни съобщения, които се различават според това дали тези рекламни съобщения представляват рекламни спотове или други форми на реклама.

2. Директивата предвижда, че времето за излъчване на рекламни спотове и на спотове за телевизионен пазар не надхвърля дванадесет минути за едночасов период. За сметка на това, що се отнася до другите форми на реклама, тя определя единствено дневно ограничение, като предвижда, че отделяното за тях програмно време, добавено към това за рекламните спотове, не трябва да надвишава 15 % от дневното програмно време.

3. В настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения Европейската комисия твърди, че Кралство Испания не е приложило правилно тези разпоредби. Тя поддържа, че посочената държава членка е допуснала нарушение, тъй като е позволила времето за излъчване на нови форми на телевизионна реклама, наречени кратки репортажи с рекламна цел, телепромоции, рекламни спотове за спонсорство и микрорекламни спотове, да надхвърли почасовото ограничение от дванадесет минути, въпреки че според тази институция въпросните форми на реклама представляват „рекламни спотове“ по смисъла на директивата.

4. Кралство Испания оспорва тази констатация и поддържа, че четирите спорни форми на реклама попадат в обхвата не на понятието „рекламни спотове“, а на понятието „други форми на реклама“.

5. В директивата не се съдържа определение на тези две понятия.

6. В настоящото заключение ще предложа на Съда да приеме, че въпросните две понятия трябва да получат самостоятелно и еднообразно определение в Европейската общност и че с ...