всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-22/86: Rindone/Allgemeine Ortskrankenkasse Bad Urach-Münsingen, Съдебно решение от 12 март 1987 г.

Задължена ли е компетентната институция да приеме констатациите както по факти, така и по право на институцията по местоживеене относно началото и продължителността на неработоспособността при вземане на решение по искане за парични обезщетения (в случая, обезщетение за болест по член 182 от Reichsversicherungsordnung), ако не е разпоредила работникът да бъде прегледан от лекар по свой избор съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, това важи ли и когато работникът не е подал в тридневен срок от началото на неработоспособността заявление до институцията по местоживеене, придружено от удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар (член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72), и/или институцията по местоживеене е разпоредила медицински преглед, но не е спазила предвидените за това и за изпращане на доклада до компетентната институция срокове по член 18, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
Може ли компетентната институция също така да разпореди работникът да бъде прегледан от лекар в държавата по заетост съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
Когато работникът е поканен да се върне в държавата по заетост, за да бъде прегледан от определен лекар там, трябва ли поканата да бъде придружена от уверение от страна на компетентната институция, че ще поеме разходите, свързани с пътуването до там и обратно?
Трябва ли застрахованият едновременно да бъде писмено информиран за възможните неблагоприятни правни последици, ако не изпълни поканата без уважителна причина?
Какви са правните последици, ако работникът не се яви на преглед в държавата по заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/85: CRAM Rhône-Alpes/Giletti, Съдебно решение от 24 февруари 1987 г.

1) Попада ли в обхвата на Регламент № 1408/71 от 14 юни 1971 г. надбавка като допълнителната надбавка, изплащана от Fonds national de solidarité (Национален фонд за солидарност), предвидена в Книга IX от Кодекса за социално осигуряване?
2) Какво е значението и обхватът на понятието „придобито“ по смисъла на член 10, параграф 1 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-377/85: Burchell/Adjudication Officer, Заключение от 3 февруари 1987 г.

Правилото срещу припокриващи се обезщетения, предвидено в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72, прилага ли се само за обезщетения, предоставени по членове 73 или 74 от Регламент № 1408/71
Попадат ли семейните обезщетения, изплащани единствено по националното законодателство, в обхвата на член 73 от Регламент № 1408/71 – и съответно на член 10 от Регламент № 574/72 – когато в националното право няма разпоредба срещу припокриващи се обезщетения, която да поставя под въпрос принципа, залегнал в правото на Общността, или нивото на гарантираните от него права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/85: Roviello/Landesversicherungsanstalt Schwaben, Заключение от 22 януари 1987 г.

1) За целите на определяне на правото на пенсия за професионална инвалидност, следва ли точка 15 от раздел C в приложение VI към Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 2000/83, да се тълкува в смисъл, че се взема предвид само професията, упражнявана от осигуреното лице, когато необходимите за придобиване на право на тази пенсия осигурителни периоди са изцяло изработени в дейности, подлежащи на задължително осигуряване съгласно германското законодателство?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, прилага ли се точка 15 и за застрахователни случаи, настъпили преди влизането в сила на Регламент № 2000/83 (1 юли 1982 г.)?
3) Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, следва ли от точка 15, че правото на пенсия, което все още не е установено, трябва да бъде ограничено до периода преди датата на влизане в сила на регламента (1 юли 1982 г.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/86: Rindone/Allgemeine Ortskrankenkasse Bad Urach-Münsingen, Заключение от 22 януари 1987 г.

1. Длъжна ли е компетентната институция да приеме констатациите както по право, така и по факт на институцията по мястото на пребиваване относно началото и продължителността на неработоспособността при вземане на решение по искане за парични обезщетения (в случая, обезщетение за болест по член 182 от Reichsversicherungsordnung), ако не разпореди работникът да бъде прегледан от лекар по свой избор съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, така ли е и когато работникът не подаде в срок от три дни от началото на неработоспособността заявление до институцията по мястото на пребиваване, като представи удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар (член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72), и/или институцията по мястото на пребиваване е извършила медицински преглед, но не е спазила предвидените за това срокове, както и срока за изпращане на доклада до компетентната институция, съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
3. (a) Може ли компетентната институция също така да разпореди работникът да бъде прегледан от лекар в държавата по заетост съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
(b) Когато от работника се изисква да се върне в държавата по заетост, за да бъде прегледан от определен лекар там, трябва ли искането да бъде придружено с уверение от страна на компетентната институция, че ще поеме разходите, свързани с пътуването до там и обратно?
(c) Трябва ли застрахованият едновременно да бъде писмено уведомен за възможните неблагоприятни правни последици, ако не изпълни искането без уважителна причина?
4. Какви са правните последици, ако работникът не се яви на преглед в държавата по заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/85: CRAM Rhône-Alpes/Giletti, Заключение от 21 януари 1987 г.

1. Попада ли надбавка като допълнителната надбавка, изплащана от Fonds national de solidarité, предвидена в Книга IX на Code de la sécurité sociale, в обхвата на Регламент № 1408/71 от 14 юни 1971 г.
2. Какво е значението и обхватът на думата „придобити“ в член 10, параграф 1 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/84: Van Roosmalen/Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Gezondheid, Съдебно решение от 23 октомври 1986 г.

Следва ли член 52 или 53 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност или която и да е друга разпоредба на правото на Общността да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с тях приемането от държава членка на законодателство, което inter alia предоставя на нейните граждани възможност да се осигуряват доброволно срещу финансовите последици от неработоспособност, възникнала в хода на заетост в развиваща се страна извън територията на Общността, ако такова законодателство съдържа, за целите на проверката, допълнително условие за придобиване на право на обезщетения, според което съответното лице трябва, след настъпването на осигурения социален риск, да е пребивавало или пребивава непрекъснато в продължение на 52 седмици само на територията на тази държава членка, като пребиваването или престоят на територията на друга държава членка след настъпването на осигурения социален риск не се приравнява на пребиваване или престой в първата държава членка?
Могат ли критериите, посочени в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, включително тези, посочени в приложение I към него, да се прилагат и за определяне дали лице по смисъла на член 1, буква а), подточка iv) „извършва дейност като наето или самостоятелно заето лице“ по схема за социално осигуряване за пребиваващи лица, или тази фраза има друго, самостоятелно значение и ако да — какво?
Включва ли изразът „самостоятелно заето лице“, както е определен inter alia в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, и лице, което по схема за социално осигуряване за всички пребиваващи може да придобие право на обезщетения въз основа на доходи от труд, различни от доходи от наемане на работа или от професия или търговия, упражнявана като самостоятелно заето лице по смисъла на националното законодателство?
Включва ли изразът „самостоятелно заето лице“, както е определен inter alia в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, или фразата „извършва дейност като ... самостоятелно заето лице“ в член 1, буква а), подточка iv), и лице, което може да бъде доброволно осигурено, независимо дали непрекъснато или не, по схема за социално осигуряване за всички пребиваващи, които упражняват дейност, дори ако това лице не може да бъде считано за наето или самостоятелно заето лице по смисъла на съответното национално законодателство, но се ползва по силата на такова доброволно осигуряване със същата степен на защита като „истинско“ наето или самостоятелно заето лице?
Следва ли законодателство, което по обхват се прилага за територии извън територията на Общността, да се счита за „законодателство“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, означава ли това, че наето или самостоятелно заето лице, което е било изцяло подчинено на това законодателство във връзка с дейности, извършвани извън територията на Общността, може да претендира защитата, предоставена от Регламент № 1408/71?
Ако въз основа на разпоредба на националното законодателство се отказва предоставяне на обезщетения на лице на основание, че не е било неработоспособно в съответната държава членка за непрекъснат период от 52 седмици, означава ли това, че обезщетенията не са предоставени поради мястото на пребиваване по смисъла на член 2, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1390/81?
Би ли бил различен отговорът на този въпрос, ако фразата „неработоспособно в съответната държава членка“ се тълкува в смисъл, че съответното лице трябва да е имало място на пребиваване в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-79/85: Segers/Bedrijfsvereniging voor Bank- en Verzekeringswezen, Groothandel en Vrije Beroepen, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.

Трябва ли принципите на свободата на установяване в рамките на ЕИО и свободата на предоставяне на услуги в рамките на ЕИО – по-специално последното изречение на член 52 във връзка с член 58 от Договора за ЕИО и последното изречение на член 60 във връзка с член 66 от този договор – да се тълкуват в смисъл, че при определяне на задължението за осигуряване по нидерландското законодателство за социално осигуряване нидерландските съдилища не могат да правят разлика между директор/основен акционер на частно дружество, учредено по нидерландското право, и директор/основен акционер на частно дружество, учредено по правото на друга държава членка, дори ако чуждестранното дружество явно не извършва никаква действителна стопанска дейност в другата съответна държава членка, а извършва дейност само в Нидерландия?
Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, забранява ли правото на Общността в областта на социалното осигуряване (по-специално член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71) или някоя друга разпоредба на правото на Общността подобно разграничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/85: Luijten/Raad van Arbeid, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.

Когато законодателството на дадена държава членка е определено като приложимо към самостоятелно заето лице съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, означава ли това, че самостоятелно заетото лице не може едновременно да се счита, въз основа единствено на националното право на друга държава членка, за осигурено по законодателството на тази друга държава членка относно семейните надбавки, така че действието на правото на Общността го лишава или лишава неговия съпруг/съпруга от семейни надбавки, на които той или тя има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/84: Ten Holder/Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging, Съдебно решение от 12 юни 1986 г.

Продължава ли работник, който във връзка с упражняване на дейност на територията на държава членка получава обезщетения за болест по законодателството на тази държава членка и който не е започнал работа на територията на друга държава членка, да бъде подчинен на това законодателство по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, дори ако е изминал почти година и половина от отпускането на тези обезщетения за болест и прекратяването на тази дейност (и на трудовото правоотношение)?
Означава ли определянето на законодателството на определена държава членка като приложимо към конкретен работник по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, че работникът не може едновременно да се счита за осигурен съгласно националното законодателство на друга държава членка единствено по силата на законодателството на тази друга държава членка относно обезщетения за инвалидност, с което се стига до това, че действието на правото на Общността го лишава от обезщетения за инвалидност, на които има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?
Могат ли изисквания, свързани с пребиваване, като предвидените в член 91, буква в) от нидерландския Общ закон за неработоспособност, да бъдат противопоставяни на работник мигрант в рамките на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18384858687109 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form