всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

Трябва ли принципите на свободата на установяване в рамките на ЕИО и свободата на предоставяне на услуги в рамките на ЕИО – по-специално последното изречение на член 52 във връзка с член 58 от Договора за ЕИО и последното изречение на член 60 във връзка с член 66 от този договор – да се тълкуват в смисъл, че при определяне на задължението за осигуряване по нидерландското законодателство за социално осигуряване нидерландските съдилища не могат да правят разлика между директор/основен акционер на частно дружество, учредено по нидерландското право, и директор/основен акционер на частно дружество, учредено по правото на друга държава членка, дори ако чуждестранното дружество явно не извършва никаква действителна стопанска дейност в другата съответна държава членка, а извършва дейност само в Нидерландия?
Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, забранява ли правото на Общността в областта на социалното осигуряване (по-специално член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71) или някоя друга разпоредба на правото на Общността подобно разграничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

Когато законодателството на дадена държава членка е определено като приложимо към самостоятелно заето лице съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, означава ли това, че самостоятелно заетото лице не може едновременно да се счита, въз основа единствено на националното право на друга държава членка, за осигурено по законодателството на тази друга държава членка относно семейните надбавки, така че действието на правото на Общността го лишава или лишава неговия съпруг/съпруга от семейни надбавки, на които той или тя има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

Следва ли член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, който предвижда, че институцията, отговорна за изплащането на обезщетения на напълно безработен граничен работник, е институцията по мястото на неговото пребиваване, да се тълкува в смисъл, че обезщетения не могат да бъдат претендирани от компетентната институция по мястото, където е бил последно нает, дори ако той има право на тях съгласно законодателството на тази държава, въпреки че пребивава в чужбина, по-специално защото безработният граничен работник е на разположение на службите по заетостта на тази държава?
Ако е така:
а) Запазва ли институцията по мястото на пребиваване изключителна компетентност по член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори ако граничният работник:
- досега е работил само в държавата, в която е бил последно нает, чийто гражданин е и е пребивавал там до преди няколко години;
- поддържа офис на мястото на последната си заетост, който е използвал по време на заетостта си и използва при търсене на работа като безработен, което е правил само в тази държава;
- освен офиса, разполага със спални помещения, които е използвал редовно веднъж или два пъти седмично по време на заетостта си и които използва още по-често при търсене на работа;
- по време на отсъствието си от офиса, друг човек го информира по телефона за запитвания от клиенти или от службата по заетостта;
- както от офиса, така и от апартамента си близо до границата, поддържа бизнес и лични контакти само в държавата, в която е бил последно нает, и всичките му приятели и познати също са в тази държава?
б) Възможно ли е член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се прилага по аналогия към такъв „атипичен“ граничен работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

Продължава ли работник, който във връзка с упражняване на дейност на територията на държава членка получава обезщетения за болест по законодателството на тази държава членка и който не е започнал работа на територията на друга държава членка, да бъде подчинен на това законодателство по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, дори ако е изминал почти година и половина от отпускането на тези обезщетения за болест и прекратяването на тази дейност (и на трудовото правоотношение)?
Означава ли определянето на законодателството на определена държава членка като приложимо към конкретен работник по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, че работникът не може едновременно да се счита за осигурен съгласно националното законодателство на друга държава членка единствено по силата на законодателството на тази друга държава членка относно обезщетения за инвалидност, с което се стига до това, че действието на правото на Общността го лишава от обезщетения за инвалидност, на които има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?
Могат ли изисквания, свързани с пребиваване, като предвидените в член 91, буква в) от нидерландския Общ закон за неработоспособност, да бъдат противопоставяни на работник мигрант в рамките на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1986 г.

1) Do the principles of freedom of establishment within the EEC and freedom to provide services within the EEC — in particular the last sentence of Article 52 read with Article 58 of the EEC Treaty and the last sentence of Article 60 read with Article 66 of that Treaty — mean that, when deciding whether there is an insurance obligation under Netherlands social security legislation, Netherlands courts may not make any distinction between the director/major shareholder of a private company incorporated under Netherlands law and a director/major shareholder of a private company incorporated under the laws of another Member State, even if the foreign company clearly does not carry on any actual business in the other Member State concerned but carries on business only in the Netherlands?
2) If that question is answered in the negative, does Community social security law (in particular Article 3 (1) of Regulation No 1408/71) or any other provision of Community law prohibit such a distinction?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

Покрива ли член 76 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 случаи, в които семейните помощи или надбавки, произтичащи от заетост, не се изплащат в държавата-членка, в която членовете на семейството пребивават, съгласно законодателството на тази държава, само защото родителят, който има право на тях, не е подал заявление за тях?
Следва ли семейните помощи, дължими на родител в държавата по заетост по член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да бъдат напълно спрени съгласно член 76 от този регламент или само до размера, в който семейните помощи по повод професионалната или търговската дейност на другия родител са дължими в държавата на пребиваване на останалите членове на семейството?
Изисква ли се пълно спиране съгласно член 76 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 дори когато националното право (в случая Bundeskindergeldgesetz) предвижда, че в случай на припокриване с чуждестранни помощи от същия вид родителят запазва право на разликата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1986 г.

1. Представлява ли изискването за пребиваване, предвидено в националното законодателство, пречка за свободното движение на лица, както е установено в членове 52 и 53 от Договора и други разпоредби на правото на Общността, доколкото след настъпване на застрахователния риск изисква от лицето, обхванато от доброволното осигуряване и завръщащо се от развиваща се страна, да установи пребиваване в Нидерландия и да остане там непрекъснато 52 седмици, без да може да пребивава или да се премести в друга държава членка?
2. Какво е значението на израза „самостоятелно заето лице“ с оглед определяне дали ищецът в главното производство, като се има предвид естеството на неговата дейност и обхвата ratione personae на Закона за обезщетенията при нетрудоспособност, може да се позове на разпоредбите на член 1, буква а), подточки ii) или iv) от Регламент № 1408/71?
3. Може ли Законът за обезщетенията при нетрудоспособност, който отчита за целите на предоставяне на обезщетения дейности, извършвани извън територията на Общността, да се счита за „законодателство“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71 и ако да, може ли лице, което е било изцяло подчинено на това законодателство във връзка с дейности, извършвани извън територията на Европейската икономическа общност, да претендира за защита по този регламент?
4. Обхваща ли изискването за пребиваване в Нидерландия за период от една година, предхождащ решението за отпускане на обезщетения, разпоредбите на член 2, параграф 4 от Регламент № 1390/81, които се отнасят до премахването на изискванията за пребиваване през преходния период след влизането в сила на регламента на 1 юли 1982 г. (член 4)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

Когато законодателството на държава членка на Общността прави изплащането на обезщетение за инвалидност по специална схема за миньори зависимо от изпълнението на определен минимален осигурителен период, въпреки че размерът на това обезщетение не се определя от общата продължителност на осигурителните периоди (без да се прилага агрегация), и съдържа правило за недопускане на кумулиране с обезщетения, придобити по силата на чуждестранно законодателство, следва ли Регламент № 1408/71, по-специално членове 12, 45 и 46, да се тълкува в смисъл, че компетентната институция на тази държава членка е длъжна, в случай на работник, който е обхванат от това законодателство, но също така получава пропорционална пенсия по силата на обща схема, предвидена от законодателството на друга държава членка, да сравни обезщетението по общностното право, получено на основание член 46, параграф 1, без прилагане на националните правила за недопускане на кумулиране и на член 46, параграф 3, който определя като таван най-високия теоретичен размер на пенсията, с обезщетението, получено изключително по силата на националното законодателство, включително правилото за недопускане на кумулиране с обезщетения, придобити по силата на чуждестранно законодателство, за да се установи коя система е по-благоприятна за мигриращия работник (осигуряваща по-висока пенсия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1986 г.

При забавено препращане на искане от институция по социално осигуряване на една държава членка към съответната институция на друга държава членка, съществуват ли разпоредби на правото на Общността, различни от член 86 от Регламент № 1408/71, които могат да бъдат приложими с оглед определяне на правното положение на ищеца по отношение на правото му на обезщетения от институциите по социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18485868788122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form