Дело C-300/84: Van Roosmalen/Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Gezondheid, Заключение от 23 април 1986 г.

1. Представлява ли изискването за пребиваване, предвидено в националното законодателство, пречка за свободното движение на лица, както е установено в членове 52 и 53 от Договора и други разпоредби на правото на Общността, доколкото след настъпване на застрахователния риск изисква от лицето, обхванато от доброволното осигуряване и завръщащо се от развиваща се страна, да установи пребиваване в Нидерландия и да остане там непрекъснато 52 седмици, без да може да пребивава или да се премести в друга държава членка?
2. Какво е значението на израза „самостоятелно заето лице“ с оглед определяне дали ищецът в главното производство, като се има предвид естеството на неговата дейност и обхвата ratione personae на Закона за обезщетенията при нетрудоспособност, може да се позове на разпоредбите на член 1, буква а), подточки ii) или iv) от Регламент № 1408/71?
3. Може ли Законът за обезщетенията при нетрудоспособност, който отчита за целите на предоставяне на обезщетения дейности, извършвани извън територията на Общността, да се счита за „законодателство“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71 и ако да, може ли лице, което е било изцяло подчинено на това законодателство във връзка с дейности, извършвани извън територията на Европейската икономическа общност, да претендира за защита по този регламент?
4. Обхваща ли изискването за пребиваване в Нидерландия за период от една година, предхождащ решението за отпускане на обезщетения, разпоредбите на член 2, параграф 4 от Регламент № 1390/81, които се отнасят до премахването на изискванията за пребиваване през преходния период след влизането в сила на регламента на 1 юли 1982 г. (член 4)?