всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

1. Необходимо ли е, за целите на определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст, дължима от компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда, при определени условия, периодите, през които са изплащани обезщетения за инвалидност, да се третират като периоди на активна заетост и следователно като осигурителни периоди за целите на пенсионирането, да се приеме, че от член 43, параграф 1 или член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва, че пенсията за осигурителен стаж и възраст, получена чрез преобразуване на пенсия за инвалидност, трябва да включва периода, обхванат от това обезщетение, като се запази принципът на агрегиране, независимо от факта, че към момента на прекъсване на трудовата дейност поради инвалидност лицето вече не е било наето лице в държавата на институцията, отговорна за изплащането, и вече не е било подчинено на схемата за социално осигуряване на наетите лица в тази държава, но с оглед на обстоятелството, че лицето е било все още наето лице в държава членка на Европейските общности?
2. Ако член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага към описаната ситуация, следва ли, за целите на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72: да се приеме, че няма припокриване на осигурителни периоди (член 15, параграф 1, буква а), първо изречение); че трябва да има отделно агрегиране (член 15, параграф 1, буква а), второ изречение), независимо от други правила, предвидени в член 15, параграф 1; че осигурителен период, различен от период, третиран като такъв, съвпада с период, третиран като такъв (член 15, параграф 1, буква в)); че два периода, третирани като осигурителни, съвпадат (член 15, параграф 1, буква г)); или че член 15 не обхваща такава ситуация?
3. Ако член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага към описаната ситуация и е необходимо, съгласно приложимото европейско законодателство и националното законодателство, което компетентната институция по отношение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст трябва да прилага, да се вземе предвид периодът, обхванат от пропорционалните обезщетения за инвалидност, и ако освен това посоченото национално законодателство предвижда, че за периодите, третирани като осигурителни, трябва да се взема предвид фиктивно дневно възнаграждение (например член 24a от белгийския Кралски декрет от 21 декември 1967 г.), следва ли да се приеме, че такова възнаграждение трябва да се взема предвид, като се прилага същата пропорция, въз основа на която е изчислено самото обезщетение за инвалидност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1) Does the first sentence of Article 71(1)(b)(ii) of Regulation No 1408/71 apply to a worker who, after the conclusion of his employment, transfers his residence to another Member State
2) If so, is the competent institution that of the State of employment (Article 39(1) of Regulation No 1408/71) or that of the State of residence (Article 39(5) in conjunction with Article 71(1)(b)(ii))
3) Under what circumstances may periods of residence completed in another Member State be taken into account for the purpose of establishing a claim
4) What are the obligations on the competent institution of the State of residence in the case where the institution of the State of employment is competent, both under the procedural duties of cooperation as well as under a possible obligation to pay benefit in advance?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1) Попада ли Cooerdinatiewet Sociale Verzekering в обхвата на материята, уредена с Регламент (ЕИО) № 1408/71?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли това, че член 16, букви (a) – (e) (Wet Ketenaansprakelijkheid), инкорпориран в Cooerdinatiewet Sociale Verzekering, не може и не трябва да бъде изключен от обхвата на тази материя, като се има предвид целта на член 51 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Член 9, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се тълкува в смисъл, че работник може да бъде допуснат до доброволно продължаване на осигуряването, дори ако не е завършил, в няколко държави членки, включително държавата членка, в която се подава заявлението, различни осигурителни периоди, които могат да бъдат агрегирани, но е завършил един единствен предходен период на заетост като мигриращ работник в друга държава членка и е придобил в тази държава съответното задължително осигуряване, изисквано за допускане до доброволно осигуряване в държавата, в която е подадено заявлението за доброволно продължаване на осигуряването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

1. В случай на лице, което през втората половина на 1982 г. пребивава в Германия и извършва дейност като самостоятелно заето лице, приблизително в равни пропорции както в Германия — където не е задължително осигурено по схема за социално осигуряване, тъй като не е наето лице, не принадлежи и към категория, приравнена към такива лица, и също така не е осигурено доброволно — така и в Нидерландия, следва ли въпросът дали то е самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71 на Съвета относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети и самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се решава въз основа на определението на понятието „самостоятелно заето лице“, приложимо в Нидерландия, или на това, приложимо в Германия, съгласно член 1, буква а), подточка ii) от Регламента във връзка със съответния параграф C (Германия) и I (Нидерландия) от приложение I.I към него?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че определението, приложимо в Германия, не е решаващо само по себе си, а определението, приложимо в Нидерландия, също може или единствено може да бъде решаващо, прави ли фактът, че съгласно нидерландското законодателство лице, посочено в първия въпрос, не подлежи на задължително осигуряване, тъй като не е пребиваващо лице, невъзможно прилагането на член 1, буква а), подточка ii) във връзка с приложение I.I (Нидерландия) към него?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са в смисъл, че лицето, посочено в първия въпрос, може да се счита за самостоятелно заето лице единствено въз основа на дейността си в Нидерландия, необходимо ли е въпреки това за целите на член 14а, параграф 2 от Регламента да се вземат предвид и дейностите, извършвани в Германия, което би довело до прилагане на законодателството на последната държава към съответното лице, или трябва да се вземат предвид само дейностите в Нидерландия, което съгласно член 13, параграф 2, буква б) би довело до прилагане на нидерландското законодателство към него?
4. Ако лице, посочено в предходните въпроси, подлежи на нидерландското законодателство, което за целите на настоящия случай предвижда система на национално осигуряване, към която се присъединяват само пребиваващи лица, следва ли от член 13, параграф 2, буква б) от Регламента, че такова лице, макар и непребиваващо, трябва да се счита за осигурено лице за целите на тази система?
5. Ако на въпрос 4 се отговори положително:
Осигурено ли е лицето, посочено по-горе, в Нидерландия само през периода, в който извършва дейност на територията на Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Следва ли членове 3, параграф 1 и 1, буква ж) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се тълкуват в смисъл, че понятието „законодателство“ по смисъла на член 3, параграф 1 обхваща разпоредбите на международни конвенции между държава членка и трета държава, които са инкорпорирани като закон в националния правен ред на тази държава членка?
Ако е така, следва ли член 7 от Договора за ЕИО и член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на държава членка да включва в конвенция с трета държава разпоредби, съгласно които при прилагането на конвенцията се изключват наднационални разпоредби, ако по този начин се отказва съвкупяването на осигурителни периоди, завършени по вътрешното законодателство на тази държава членка с тези, завършени по законодателството на трета държава, когато това съвкупяване се извършва въз основа на вътрешното право на държавата членка за целите на прилагането на конвенцията, на граждани на други държави членки на ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Пречат ли член 12, параграф 2 и член 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на това пенсията, предоставена на работник в една държава членка, да бъде намалена на основание, че той едновременно получава пенсия в друга държава членка, в случай че съответното лице е плащало осигурителни вноски за пенсия в двете държави членки през един и същи период?
Необходимо ли е член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се прилага и когато получателят на пенсията за осигурителен стаж и възраст е плащал вноски в повече от една държава членка през един и същи период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

1. Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, който предвижда, че този регламент се прилага за определени отрасли на социалното осигуряване, да се тълкува в смисъл, че схема като предвидената в IOAW, която има характеристики както на социално осигуряване, така и на социална помощ, попада в обхвата на този регламент?
2. Ако да, следва ли член 68, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа законова разпоредба, съгласно която обезщетението на гражданин на Общността, пребиваващ в Нидерландия, който следва да се счита за безработен работник по смисъла на IOAW и чийто съпруг живее в друга държава членка или пребивава там, различно от временно, се определя, без да се взема предвид съпругът?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключва ли забраната за дискриминация на основание гражданство, предвидена в правото на Общността, прилагането на законова разпоредба, съгласно която обезщетението на гражданин на Общността, пребиваващ в Нидерландия, който следва да се счита за безработен работник по смисъла на IOAW и чийто съпруг живее в друга държава членка или пребивава там, различно от временно, се определя, без да се взема предвид съпругът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Трябва ли членове 48 и 51 от Договора за ЕИО и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на член 2 от Допълнително споразумение № 4 към Конвенцията между Федерална република Германия и Кралство Нидерландия относно социалното осигуряване от 29 март 1951 г., съгласно който осигурителните периоди, завършени по германското законодателство от нидерландски граждани, принудително работили в Германия по време на Втората световна война, се считат за завършени по законодателството на Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Следва ли член 9, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г., доколкото предвижда, че „периодите на осигуряване или пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, се вземат предвид, доколкото е необходимо, така, сякаш са завършени съгласно законодателството на първата държава“, да се тълкува в смисъл, че работник може да бъде допуснат до доброволно продължаване на осигуряването, дори ако не е завършил, в няколко държави-членки, включително държавата-членка, в която е подадено искането, различни осигурителни периоди, които могат да бъдат агрегирани, но е завършил един предходен период на заетост като мигриращ работник в една друга държава-членка и е придобил в тази държава съответното задължително осигуряване, изисквано за допускане до доброволно осигуряване в държавата, в която е поискал допускане до доброволно продължаване на осигуряването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16667686970122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form