Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-146/93: McLachlan/Caisse nationale d’assurance vieillesse des travailleurs salariés de la région d’Ile-de…, Заключение от 24 март 1994 г.
Следва ли член 3, параграф 1 и член 49 от Регламент № 1408/71 от 14 юли 1971 г. да се тълкуват в смисъл, че когато по основната законова схема на държава-членка право на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква от навършване на 60-годишна възраст за работник под 65 години, който е работил в тази държава и в друга държава-членка, където право на пенсия не възниква преди навършване на 65 години, не допуска вземането предвид на периодите, завършени в последната държава, единствено за определяне на размера на пенсията, която може да бъде изплатена незабавно от институцията на първата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/93: Yousfi/Белгийска държава, Заключение от 23 февруари 1994 г.
1) Следва ли член 41, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко, подписано в Рабат на 27 април 1976 г. и одобрено от Общността с Регламент (ЕИО) № 2211/78 на Съвета от 26 септември 1978 г., да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в националната правна система
2) Включват ли се обезщетенията за инвалидност, предвидени в белгийското законодателство, в материалния обхват на член 41, параграф 1 от посоченото споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/93: Aldewereld/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 10 февруари 1994 г.
Пречат ли правилата, които са част от правото на Европейската общност и са предназначени да осигурят свободното движение на работници в рамките на Общността, и по-специално правилата за определяне на приложимото национално законодателство, съдържащи се в дял II от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета на Европейските общности от 14 юни 1971 г., на събирането на вноски по социалното законодателство на държавата по местоживеене от лице, което пребивава в една държава членка и, работейки за предприятие, установено в друга държава членка, работи изключително извън държавите членки, въз основа на което трудово правоотношение е длъжно да плаща вноски по социалното законодателство на другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/93: Van Poucke/Rijksinstituut voor de Sociale Verzekeringen der Zelfstandigen и др., Заключение от 2 февруари 1994 г.
1.(a) Must Article 1(a)(i) and Article 2(3) of Regulation No 1408/71 be interpreted as meaning that a professional soldier on active service in Belgium, to whom the medical care provisions of the compulsory sickness and invalidity insurance applicable to employed persons have been extended, ranks among the persons covered by the regulation?
(b) If so, does the Court consider that it may be inferred from the fact that a specific branch of social security, namely medical care under the sickness and invalidity insurance, is governed solely as regards its administration by legislation of a Member State to which Regulation No 1408/71 applies, that persons referred to in Article 2(3) of Regulation No 1408/71 are or have been in fact subject to the legislation of a Member State to which that regulation applies, as provided for in Article 2(3) aforesaid?
(c) Should the reply to questions (a) and (b) be in the affirmative, must the word 'where' in Article 2(3) of Regulation No 1408/71 be interpreted as meaning that the regulation is applicable to the persons referred to therein only as regards the legislation of a Member State to which that regulation applies?
2. Must Article 13(2)(d) and Article 14c of Regulation No 1408/71 be interpreted as meaning that the employment as a civil servant of a person falling within the scope of the regulation is to be treated as activities as a person 'employed' for the purposes of the application of Article 14c.
3. Must Title II of Regulation No 1408/71, including Article 14c thereof, be interpreted as meaning that the fact that a person who ranks among the persons covered by the regulation in respect of his activities as a person 'employed', on account of which he is insured only for a single risk (in this case medical care under the sickness and invalidity insurance) is obliged with regard to his activities as a self-employed person to pay insurance premiums only in respect of the same risk, although the applicable national legislation provides for compulsory and indivisible insurance for several risks.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/92: Maitland Toosey/Chief Adjudication Officer, Съдебно решение от 27 януари 1994 г.
Първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 следва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага за работник, който:
(а) пребивава и работи в държава членка А (на която е гражданин);
(б) впоследствие се премества със семейството си в държава членка Б, където пребивава 10 години, работи и изпада в неработоспособност, последвана от инвалидност;
(в) впоследствие се премества със семейството си в държава членка В, където пребивава две години, но не работи (поради инвалидността си), и
(г) накрая отново установява местожителство в държава членка А, където не работи или не се регистрира като търсещ работа (поради инвалидността си)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
2) Как национален съд или трибунал следва да определи дали искането на работник при обстоятелствата, описани в първия въпрос („жалбоподателят“), за обезщетение за инвалидност трябва да бъде насочено към институцията на държавата членка, определена в член 39, параграф 1 от Регламента, или към институцията на държавата членка, определена в член 39, параграф 5 от Регламента, във връзка с първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii):
(а) Приложим ли е член 39, параграф 1 само когато жалбоподателят е останал на територията на държавата членка, в която е бил последно зает?
(б) При какви обстоятелства жалбоподателят може да поиска обезщетение от институцията на държавата членка, определена в член 39, параграф 5 от Регламента?
(в) Може ли жалбоподателят да избере към коя институция да отправи искането?
3) Следва ли думите „съгласно законодателството, което прилага“ в член 39, параграф 5 да се тълкуват като включващи условията за право на неосигурително обезщетение, основани на присъствие или пребиваване в държава членка, които са предвидени в такова законодателство?
4) Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, следва ли член 38 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство поставя правото на обезщетение в зависимост от изпълнението на период на пребиваване, трябва да третира периодите на пребиваване на жалбоподателя в други държави членки така, сякаш са периоди на пребиваване, изпълнени в тази държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
5) Длъжна ли е компетентната институция на държава членка, чието законодателство поставя правото на обезщетение в зависимост от изпълнението на период на пребиваване, да третира периодите на пребиваване на жалбоподателя в други държави членки така, сякаш са периоди на пребиваване, изпълнени в тази държава членка?
Ако отговорите на въпроси 1 и 5 са отрицателни и жалбоподателят е длъжен да подаде искане за обезщетение по член 39, параграф 1 към държава членка Б:
6) Има ли компетентната институция на държава членка А някакви задължения към жалбоподателя
По-специално, длъжна ли е компетентната институция на държава членка А:
(а) да разгледа искане, подадено от жалбоподателя съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 574/72; и/или
(б) да изплати обезщетение на жалбоподателя по своите правила и впоследствие да си възстанови средствата от държава членка Б?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/92: Leguaye-Neelsen/Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Съдебно решение от 16 декември 1993 г.
Следва ли членове 9, 10, параграф 2 и 13, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че правото на възстановяване на вноски по националното право съществува дори когато служителят е член на съпоставима схема за социално осигуряване за държавни служители не по националното законодателство, а по законодателството на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/92: Fabrizii и др./Office national des pensions, Съдебно решение от 15 декември 1993 г.
За целите на изчисляването на размера на обезщетението по член 46, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, трябва ли компетентната институция да вземе предвид всички периоди, завършени съгласно законодателството на държавите членки, на които работникът е бил подчинен, включително периодите на военна служба, признати като осигурителни периоди по смисъла на тази разпоредба от законодателството на друга държава членка, дори ако тези периоди не следва да бъдат взети предвид съгласно законодателството на държавата членка на компетентната институция
В случай че работникът вече има право по член 46, параграф 1 от регламента на самостоятелно обезщетение, равно на пълната пенсия, предоставяна по законодателството на държавата членка на компетентната институция, без да се вземат предвид периодите, завършени по законодателството на други държави членки, необходимо ли е тези периоди да се вземат предвид за придобиване на право на обезщетение?
За целите на изчисляването на действителния размер на обезщетението по смисъла на член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, длъжна ли е компетентната институция да вземе предвид всички осигурителни периоди, завършени и признати като такива по законодателството на всички държави членки, и може ли да прилага собствените си правила срещу припокриване на чуждестранни обезщетения при определяне на действителния размер?
Позволяват ли членове 12, параграф 2 и 46 от Регламент № 1408/71, както и членове 48 и 51 от Договора за ЕИО, прилагането на национална разпоредба срещу припокриване на обезщетения, която ограничава пълния осигурителен стаж на наетите лица до 45 години и която, независимо както от националността на работниците, така и от държавата членка, по чието пенсионно законодателство са завършени осигурителните периоди, надвишаващи пълния осигурителен стаж, води до намаляване на действително завършения осигурителен стаж от мигриращ работник в държавата членка на институцията, която изчислява обезщетението, с годините осигурителен стаж, завършени във втора държава членка, при условие че намаляването на придобитите права в първата държава членка се компенсира с пенсионните права, придобити по регламента във втората държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/92: Lepore и Scamuffa/Office national des pensions, Съдебно решение от 9 декември 1993 г.
1. Необходимо ли е, за целите на определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст, дължима от компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда, при определени условия, периодите, през които са изплащани обезщетения за инвалидност, да се третират като периоди на активна заетост и следователно като осигурителни периоди за целите на пенсионирането, да се приеме, че от член 43, параграф 1 или член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва, че пенсията за осигурителен стаж и възраст, получена чрез преобразуване на пенсия за инвалидност, трябва да включва периода, обхванат от това обезщетение, като се запази принципът на агрегиране, независимо от факта, че към момента на прекъсване на трудовата дейност поради инвалидност лицето вече не е било наето лице в държавата на институцията, отговорна за изплащането, и вече не е било подчинено на схемата за социално осигуряване на наетите лица в тази държава, но с оглед на обстоятелството, че лицето е било все още наето лице в държава членка на Европейските общности?
2. Ако член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага към описаната ситуация, следва ли, за целите на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72: да се приеме, че няма припокриване на осигурителни периоди (член 15, параграф 1, буква а), първо изречение); че трябва да има отделно агрегиране (член 15, параграф 1, буква а), второ изречение), независимо от други правила, предвидени в член 15, параграф 1; че осигурителен период, различен от период, третиран като такъв, съвпада с период, третиран като такъв (член 15, параграф 1, буква в)); че два периода, третирани като осигурителни, съвпадат (член 15, параграф 1, буква г)); или че член 15 не обхваща такава ситуация?
3. Ако член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага към описаната ситуация и е необходимо, съгласно приложимото европейско законодателство и националното законодателство, което компетентната институция по отношение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст трябва да прилага, да се вземе предвид периодът, обхванат от пропорционалните обезщетения за инвалидност, и ако освен това посоченото национално законодателство предвижда, че за периодите, третирани като осигурителни, трябва да се взема предвид фиктивно дневно възнаграждение (например член 24a от белгийския Кралски декрет от 21 декември 1967 г.), следва ли да се приеме, че такова възнаграждение трябва да се взема предвид, като се прилага същата пропорция, въз основа на която е изчислено самото обезщетение за инвалидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/92: Maitland Toosey/Chief Adjudication Officer, Заключение от 18 ноември 1993 г.
1) Does the first sentence of Article 71(1)(b)(ii) of Regulation No 1408/71 apply to a worker who, after the conclusion of his employment, transfers his residence to another Member State
2) If so, is the competent institution that of the State of employment (Article 39(1) of Regulation No 1408/71) or that of the State of residence (Article 39(5) in conjunction with Article 71(1)(b)(ii))
3) Under what circumstances may periods of residence completed in another Member State be taken into account for the purpose of establishing a claim
4) What are the obligations on the competent institution of the State of residence in the case where the institution of the State of employment is competent, both under the procedural duties of cooperation as well as under a possible obligation to pay benefit in advance?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/92: Rheinhold & Mahla/Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Metaalnijverheid, Заключение от 18 ноември 1993 г.
1) Попада ли Cooerdinatiewet Sociale Verzekering в обхвата на материята, уредена с Регламент (ЕИО) № 1408/71?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли това, че член 16, букви (a) – (e) (Wet Ketenaansprakelijkheid), инкорпориран в Cooerdinatiewet Sociale Verzekering, не може и не трябва да бъде изключен от обхвата на тази материя, като се има предвид целта на член 51 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.