всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-277/94: Taflan-Met и др., Заключение от 26 март 1996 г.

1. Приложимо ли е Решение № 3/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция относно прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите членки на Европейските общности към турските работници и членовете на техните семейства в Общността без да е проведена процедура по прилагане, както е предвидено в член 2, параграф 1 от Споразумението относно необходимите мерки и процедури за прилагането на Споразумението за създаване на асоциация между Европейската икономическа общност и Турция?
2. (a) Ако Решение № 3/80 не е (все още) приложимо в Общността, може ли това решение въпреки това при определени обстоятелства да има правни последици, доколкото неговите разпоредби са способни да бъдат прилагани пряко?
(b) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, достатъчно ли са ясни и точни членове 12 и 13 от Решение № 3/80, за да могат да бъдат прилагани пряко без необходимост от допълнителни мерки за прилагане, както е предвидено в член 32 от Решение № 3/80?
3. (a) Ако член 13 от Решение № 3/80 може да бъде прилаган при такива обстоятелства, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71, посочени в член 13, да се прилагат в редакцията им към момента на приемане на това решение от Съвета по асоцииране на 19 септември 1980 г., или следва да се вземат предвид и последващите изменения на съответните разпоредби на Регламент № 1408/71?
(b) Има ли значение в това отношение дали измененията, направени след 19 септември 1980 г., са довели до това части от съответните разпоредби впоследствие да бъдат изложени по-подробно в други членове или в приложения към Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/93: Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank/Cabanis-Issarte, Заключение от 29 февруари 1996 г.

1) На основание член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилага ли се този регламент, включително принципът на равно третиране, предвиден в член 3 от него, в случаи като настоящия по отношение на лица като ответницата: (a) защото тя следва да се третира като лице с право на обезщетение съгласно точка 2, буква а) от приложение V(H) към този регламент (както е било номерирано приложението към момента на обжалваното решение)
(b) защото тя следва да се третира като член на семейството или (в крайна сметка) като преживял съпруг по смисъла на член 2 от този регламент поради обстоятелството, че — съгласно член 9 от Кралския указ от 24 февруари 1961 г., действащ към съответния момент — тя е била осигурена въз основа на доброволните вноски, плащани от нейния вече починал съпруг (за периода от 20 октомври 1960 г. до 12 ноември 1963 г.)
(c) защото тя следва да се третира като член на семейството или преживял съпруг поради обстоятелството, което следва да се установи, че през последния посочен период, но и извън него, тя попада в обхвата на точка 2, буква е) във връзка с точка 2, буква в) от посоченото приложение
2) Може ли да се приеме, че в случаи като настоящия са изгубени социалноосигурителни предимства в резултат на упражняване на правото на свободно движение, поради което целите, заложени в членове 48—51 от Договора за ЕИО, не са постигнати, и ако да, какви са последиците за изискването за гражданство в настоящия случай за целите на намаляване на вноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/95: Inasti/Kemmler, Съдебно решение от 15 февруари 1996 г.

Следва ли от членове 48, 51, 52 и 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, че преди 1 юли 1982 г. държава членка (в случая Белгия) не може да изисква от граждани на друга държава членка (в случая бившата Федерална република Германия), които упражняват една и съща професионална дейност като самостоятелно заети лица както на нейна територия, така и в бившата Федерална република Германия, където имат обичайно местопребиваване и са подчинени на социалноосигурителната система, да плащат вноски към белгийската социалноосигурителна схема за самостоятелно заети лица, особено когато такива вноски не им дават право на допълнително социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/94: Office national de l’emploi/Naruschawicus, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Кое законодателство е приложимо към държавен служител, нает от една държава членка и работещ на територията на друга държава членка, който при прекратяване на трудовия си договор е с обратна сила счетен от първата държава членка, чрез правна фикция, за работил като обикновен служител, а не като държавен служител, с цел да му се предостави право на обезщетение за безработица и покритие по законодателството за болест и инвалидност — следва ли приложимото законодателство да се определи на основание член 13, параграф 2, буква а) или член 13, параграф 2, буква d) от Регламент № 1408/71?
Следва ли член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че лице, различно от граничен работник, което е било наето и е напълно безработно, и което пребивава на територията на държава членка, различна от компетентната държава членка, може да получава обезщетение за безработица от компетентната държава, ако се регистрира в службите по заетостта на тази държава като търсещо работа лице и се подлага на проверки от тези служби?
Необходимо ли е да се отговори на въпроса дали белгийски работник, който е пребивавал повече от десет години в Германия, където е бил нает от белгийската държава, и за когото се предвижда да възобнови работа при същия работодател след няколко месеца пълна безработица, може да бъде приравнен към работник от категорията, уредена в член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71, с оглед на специалните лични и професионални връзки, които е установил с компетентната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-206/94: Brennet/Paletta, Заключение от 30 януари 1996 г.

1) Прекратява ли се прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71 по отношение на продължаването на изплащането на работната заплата от работодателя съгласно член 22, параграф 1, с оглед на изискването за предоставяне на незабавни обезщетения, ако съгласно приложимото германско законодателство обезщетенията не се изплащат, докато не изтече определен срок (три седмици) от началото на неработоспособността
2) Означава ли тълкуването на член 18, параграфи 1—4 и член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. в решението на Съда от 3 юни 1992 г. по дело C-45/90, че работодателят е лишен от възможността да представи доказателства за злоупотреба, които убедително или с достатъчна степен на вероятност показват, че неработоспособност не е съществувала
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен, противоречи ли член 18 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. на принципа на пропорционалност (трети параграф на член 3б от Договора за ЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/95: Inasti/Kemmler, Заключение от 11 януари 1996 г.

Явяват ли се разпоредбите на членове 48, 51, 52 и 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност пречка пред това, преди 1 юли 1982 г. държава членка (в случая Белгия) да изисква от граждани на друга държава членка (в случая бившата Федерална република Германия), които упражняват една и съща професионална дейност като самостоятелно заети лица както на нейна територия, така и в бившата Федерална република Германия, където имат обичайно местопребиваване и са подчинени на социалноосигурителния режим, да плащат вноски към белгийската социалноосигурителна схема за самостоятелно заети лица, особено като се има предвид, че такива вноски не могат да им осигурят допълнително социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/94: Moreno/Bundesanstalt für Arbeit, Заключение от 7 декември 1995 г.

Следва ли член 74 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че безработни лица, които са били наети по трудово правоотношение и които получават обезщетения за безработица по законодателството на държава членка, включват безработни лица, регистрирани в трудовата борса (Arbeitsamt), чието право на обезщетение за безработица е спряно поради изплащане на обезщетение от работодателя им при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно член 117 от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz, AFG), или поради временно изключване съгласно член 119 от AFG?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-394/93: Alonso-Pérez/Bundesanstalt für Arbeit, Съдебно решение от 23 ноември 1995 г.

Предоставя ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3427/89 на Съвета от 30 октомври 1989 година, с който се изменя Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 относно процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, основание за право на детски надбавки за периоди преди подаването на заявление за детски надбавки и по-специално, с действие от януари 1986 година, по отношение на децата на наети лица, живеещи в друга държава членка, в случай че заявлението за детски надбавки е подадено на или преди 16 ноември 1991 година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/93: Vougioukas/Idryma Koinonikon Asfalisseon, Съдебно решение от 22 ноември 1995 г.

1) Като се има предвид, че по време на своята кариера лекарите на ИКА могат от време на време да бъдат назначавани да ръководят и управляват клиничните служби на ИКА, да участват в работата на неговите основни или второстепенни клинични комисии и следователно, при изпълнение на служебните си задължения, да вземат решения, свързани с целите и функционирането на ИКА,
а) могат ли те на това основание да се считат за „държавни служители“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, тоест упражняват ли публична власт, и
б) достатъчно ли е, за да се считат за „държавни служители“, че им е предоставена възможност да заемат такива длъжности, или трябва действително да са ги заемали, дори и само веднъж по време на кариерата си в публичната служба?
2) Доколкото тяхното пенсионно положение се урежда, независимо дали са заемали такива длъжности или не, от пенсионна схема, която по същество се отнася до пенсионните разпоредби, приложими за държавни служители и военнослужещи, достатъчно ли е това, за да се счита, че въпросната схема представлява „специална“ схема за социално осигуряване на държавни служители по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, както се прилага понастоящем
Така, за да се счита една схема за социално осигуряване за „специална“, достатъчно ли е тя да се отнася до държавни служители или да препраща към съществуващата схема за социално осигуряване на държавни служители на държава членка, или понятието „специална“ изисква евентуално и други елементи или уредби, които във всеки случай не могат да бъдат по-неблагоприятни от основните принципи, съдържащи се в посочения регламент и в член 51 от Договора, който се отнася до сумирането, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетение и изчисляване на размера на обезщетението, на всички периоди, признати по законите на различните държави?
3) Доколкото съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71 „специална“ схема за обезщетения за „държавните служители“ на държава членка може да допуска уредби, които не предвиждат или не позволяват сумиране на периоди на заетост, изработени от държавния служител по законодателството на друга държава членка, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетение и изчисляване на неговия размер, противоречи ли тази разпоредба на посочения регламент на първата алинея на член 51 от Договора, като се има предвид, че член 48, параграф 4 относно достъпа до заетост в публичната служба, който гласи, че член 48 „не се прилага за заетостта в публичната служба“, явно не се прилага към схемата за социално осигуряване по такъв начин, че да доведе до загуба на посоченото право на сумиране, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетение и изчисляване на размера на обезщетението, на по-ранни периоди на заетост, изработени в други държави членки, когато националната схема за обезщетения за държавни служители всъщност допуска такова сумиране, доколкото сумираните по-ранни периоди на заетост са изработени в чужбина в аналогични публични заведения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/93: Thévenon и Stadt Speyer-Sozialamt/Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Съдебно решение от 9 ноември 1995 г.

Изключва ли се прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71, който съгласно член 6 от него заменя, по отношение на лицата и въпросите, които обхваща, конвенции, обвързващи изключително две държави членки (в случая Френско-германската конвенция за социално осигуряване от 10 юли 1950 г.), по отношение на изчисляването на размера на пенсиите (член 46, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), от членове 48, параграф 2 и 51 от Договора за ЕО, дори и в случай, когато осигуреното лице е завършило осигурителни периоди преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 г. само в една от договарящите държави и прилагането на неденонсираната двустранна конвенция за социално осигуряване се оказва по-благоприятно за осигуреното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15960616263116 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form