всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-286/09: Ricci, Определение от 9 юли 2010 г.

Може ли националната правна уредба да откаже признаване на периодите, в които гражданин на Съюза е работил в институция или орган на Съюза, при определяне на правото му на национална пенсия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-211/08: Комисия/Испания, Съдебно решение от 15 юни 2010 г.

Ограничават ли испанските правила за възстановяване на медицински разходи свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, като не позволяват на осигурените лица да получат допълнително възстановяване на разходите за болнично лечение, получено при временен престой в друга държава членка, когато покритието в тази държава е по-ниско от испанското?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/09: Elchinov, Заключение от 10 юни 2010 г.

1) Следва ли член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година […] да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презумира, че това лечение не е финансирано от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или Министерството на здравеопазването, и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или Министерството на здравеопазването, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
2) Изразът „не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава“ в разпоредбата на член 22, параграф 2, втора алинея на Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка, или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
3) Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
4) При положение че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държавна членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по член 22, параграф 1, буква в) на Регламент (ЕИО) № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната ѝ уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
5) Противопоставят ли се член 49 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на национална разпоредба като тази на член 36, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
6) Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
7) Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
а) директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на член 49 ЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/09: Schwemmer, Заключение от 15 април 2010 г.

1. Разпоредбата на член 76, параграф 2 от Регламент № 1408/71 следва ли да се прилага mutatis mutandis с член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72 към случаите, в които правоимащият родител не е заявил семейните обезщетения, на които има право в държавата по заетостта?
2. В случай че член 76, параграф 2 от Регламент № 1408/71 следва да се прилага mutatis mutandis: въз основа на какви дискреционни съображения компетентната по отношение на семейните обезщетения институция в държавата по пребиваване може да приложи член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72, все едно че в държавата по заетостта са били отпуснати обезщетения
Може ли да се ограничи дискреционното правомощие на институцията да приеме, че семейните обезщетения са били получени в държавата по заетостта, когато правоимащото лице съзнателно не е заявило семейните обезщетения, на които има право в държавата по заетостта, за да навреди на лицето, което има право на детски надбавки в държавата по пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-211/08: Комисия/Испания, Заключение от 25 февруари 2010 г.

Нарушение на член 49 ЕО чрез отказ на бенефициерите на испанската национална система за здравеопазване да им бъде възстановена разликата между разходите за болнично лечение, направени в друга държава членка при временен престой, когато равнището на покриване на разходите в тази държава е по-ниско от предвиденото в испанското законодателство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/08: Комисия/Франция, Определение от 15 декември 2009 г.

Допустимо ли е встъпване в производството от страна на Кралство Испания след изтичане на срока по член 93, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/08: Slanina, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.

Следва ли от Регламент № 1408/71 […], че безработна, разведена жена, бившият съпруг на която е с местоживеене в Австрия и упражнява там дейност като заето лице, запазва своето право да получава семейни добавки (за дете) спрямо Австрия, когато установи своето местоживеене в друга държава членка и премести в нея центъра на своите интереси, ако и там тя продължава да е безработна?
Има ли отражение върху отговора на първия въпрос обстоятелството, че Австрия, където разведеният съпруг е останал, има единствено местоживеене и упражнява професионална дейност, му предоставя, при определени условия, право да получава семейни добавки (за детето), когато правото на разведената съпруга вече не съществува?
Следва ли от Регламент № 1408/71, че разведената съпруга има право да получава семейни добавки (за детето) спрямо Австрия, където разведеният съпруг и баща на детето живее и упражнява професионална дейност, когато в описаните в първия въпрос обстоятелства настъпи промяна поради това, че съпругата започне да упражнява професионална дейност в новата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/09: Комисия/Португалия, Определение от 17 ноември 2009 г.

Допустимост на встъпване на държави членки в производството пред Съда по силата на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 93, параграф 1 от процедурния правилник.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/08: Leyman, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.

Член 40, параграф 3, буква б) от Регламент № 1408/71 и член 93 от Закона от 1994 г. противоречат ли на член 18 от Договора за ЕО, доколкото в хипотезата на работник, който пребивава и работи в страна от тип А (в случая Белгия) и се премества в страна от тип Б (в случая Великото херцогство Люксембург), през първата година на неработоспособност те не позволяват отпускането на обезщетение, което отчита продължителността на времето, през което лицето е работило и плащало вноски в страната от тип А (Белгия)?
Член 40, параграф 3, буква б) от Регламент № 1408/71 и член 93 от Закона от 1994 г. противоречат ли на член 18 от Договора за ЕО, доколкото в хипотезата на работник, който пребивава и работи в страна от тип А (в случая Белгия) и се премества да живее в страна от тип Б (в случая Великото херцогство Люксембург), те пораждат дискриминация в ущърб на работника, който упражнява правото си на свободно движение, като през първата година на неработоспособност не позволяват да му бъде отпуснато обезщетение, което отчита продължителността на времето, през което лицето е работило и плащало вноски в страната от тип А (Белгия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-537/07: Gómez-Limón Sánchez-Camacho, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.

По същество, дали по отношение на периода на родителски отпуск клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение за родителския отпуск не допуска при изчисляването на пенсията за трайна инвалидност на работник да се вземат предвид направените вноски, които са намалени пропорционално на получената през този период заплата, а изисква да се вземат предвид вноските, съответстващи на възнаграждение за пълно работно време
От друга страна, дали частноправни субекти могат да се позовават на посочената клауза пред национална юрисдикция срещу публичните власти?
Дали изразът „права, придобити или в процес на придобиване“, съдържащ се в клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение за родителския отпуск, обхваща само права във връзка с условията на труд и се разпростира само върху трудовото правоотношение с работодателя, или, напротив, този израз се отнася също до запазването на правата, придобити или в процес на придобиване в сферата на социалното осигуряване, както и дали изискването за „непрекъсваемост на правото на обезщетения по различните схеми на социално осигуряване“, предвидено в точка 8 от клауза 2 от рамковото споразумение за родителския отпуск, може да се счита за изпълнено чрез разглежданата в случая схема, която се прилага от националните власти, и при необходимост възможно ли е позоваване пред публичните власти на държава членка на това право на непрекъсваемост на правото на обезщетения по съображението, че е достатъчно точно и конкретно?
Съвместими ли са общностните разпоредби с национално законодателство, което през периода на намаляване на работното време поради родителски отпуск намалява подлежащата на получаване пенсия за инвалидност в сравнение с тази, която би се прилагала преди посочения отпуск, и същевременно води до намаляването на размера на бъдещите обезщетения и до консолидирането им пропорционално на намаляването на работното време и на заплатата?
Като се отчита задължението на националните съдилища да тълкуват националното право с оглед на задълженията по директивата, за да осигурят във възможно най-голяма степен осъществяването на преследваните от общностното законодателство цели, трябва ли това задължение да се прилага и към непрекъсваемостта на правата в сферата на социалното осигуряване по време на ползването на родителския отпуск и конкретно в случаите на прибягване до определена разновидност на частичен отпуск или на намаляване на работното време като използваната в този случай?
Дали в конкретните обстоятелства по спора намаляването на признатия и изчислен размер на социалноосигурителни обезщетения през периода на родителски отпуск може да се счита за пряка или непряка дискриминация, противоречаща, от една страна, на разпоредбите на Директива 79/7, и, от друга страна, на изискването за равенство и за недопускане на дискриминация между мъжете и жените съгласно общата за държавите членки традиция, доколкото посоченият принцип трябва да се прилага не само към условията за наемане на работа, но и към публичната дейност в сферата на социалната закрила на работниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12728293031113 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form