всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-203/24: Hakamp, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) Кои обстоятелства или видове обстоятелства са подходящи, за да се прецени в съответствие с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 дали лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване, ако е установено, че това лице осъществява дейността си там през 22 % от работното си време
Необходимо ли е за тази цел: i) обстоятелство, което има пряка връзка с осъществяването на дейността, ii) обстоятелство, което указва мястото на осъществяване на дейността, и iii) от обстоятелството да могат да се направят изводи в количествено изражение относно дела от дейността в държавата членка на пребиваване спрямо общата дейност на съответното лице?
2) С оглед на отговора на първия въпрос може или трябва ли при тази преценка да се вземе предвид: i) мястото на пребиваване на работника, ii) мястото на регистрация на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, на който работникът осъществява дейността си, iii) седалището на собственика и оператора на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, iv) мястото, на което корабът е плавал в други периоди, през които работникът не е работил на него и през които все още не е бил нает от работодателя, v) седалището на работодателя, и vi) мястото, на което работникът се качва на борда на кораба и слиза от него?
3) За какъв период трябва да се преценява дали даден работник осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване?
4) Разполага ли компетентната институция на държава членка, когато определя приложимото законодателство, със свобода на преценка по отношение на израза „значителна част от дейността си“ в член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004, която по принцип трябва да бъде зачитана от съдилищата, и ако това е така, какъв е обхватът на тази свобода на преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Член 7, параграф 7 от Директива 2011/24 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване, направени от осигуреното лице в държавата членка по осигуряване, в зависимост от медицински преглед от лекар от системата на общественото здравно осигуряване на тази държава, вследствие на който този лекар да издаде документ, разрешаващ хоспитализацията на това лице?
Член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато осигурено лице не е получило изискваното предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, размерът на възстановяване от държавата членка по осигуряване е ограничен до размера, предвиден от здравноосигурителната схема на тази държава, като за тази цел се прилага метод за изчисляване, който значително ограничава размера на възстановяването спрямо действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, в която му е предоставено въпросното здравно обслужване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/23: Jobcenter Arbeitplus Bielefeld, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли член 18 ДФЕС и/или Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка да изключва предоставяне на разрешение за пребиваване, предвидено от националното право за целите на упражняване на родителски права, на лице, което е гражданин на Съюза и е носител на родителски права върху ненавършило пълнолетие дете, само защото това дете — макар и гражданин на Съюза и пребиваващо, на основание на посочената директива, на територията на тази държава членка — не е гражданин на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/24: Städteregion Aachen, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че обезщетение като помощта за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ за деца с увреждания, предвидена в SGB IX, попада в материалния обхват на този регламент?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя предоставянето на помощ за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ на детето с увреждания на пограничен работник, гражданин на Съюза, в зависимост от условието това дете да пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/24: Deutsche Rentenversicherung Nord и BG Verkehr, Съдебно решение от 12 юни 2025 г.

Трябва ли член 85, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че за да разполага задължената институция [институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията] с регресен иск съгласно тази разпоредба, в държавата членка, в която е настъпила вредата, трябва да съществува правно основание за вида обезщетение или компенсация, чието възстановяване се претендира, или за еквивалентно плащане вследствие на събитието, заради което отговорният за вредата дължи обезщетение съгласно правото по мястото на настъпване на вредата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-296/24: Jouxy, Заключение от 12 юни 2025 г.

1. a) Трябва ли условието за „осигуряване на издръжката“ на дете, от което произтича качеството на член на семейството по смисъла на разпоредбите на правото на Европейския съюз, изведено от практиката на [Съда] в рамките на свободното движение на работници и на получаването от пограничен работник на социално предимство, свързано с упражняването от него на дейност като заето лице в държава членка, в полза на детето на съпруга/та му или регистрирания му партньор, с което той няма родствена връзка, разглеждано самостоятелно или във връзка с принципа на широко тълкуване на разпоредбите, целящи да осигурят свободното движение на работници, да се тълкува в смисъл, че е изпълнено и следователно дава право да се получи социалното предимство, – единствено поради брака или регистрираното съжителство между пограничния работник и родител на детето, – единствено поради общо жилище или местоживеене на пограничния работник и на детето, – единствено поради факта че пограничният работник поема какъвто и да е разход, който по принцип е в полза на детето, дори и този разход, – да покрива нужди, които не са за храна и за задоволяване на основни жизнени потребности, – да е направен към трето лице и само непряко да е в полза на детето, – да не е направен в изключителен или специален интерес на детето, а да е в полза на цялото домакинство, – да е само спорадичен, – да е в по-малък размер от издръжката на биологичните родители, – да е само незначителен с оглед на нуждите на детето, – единствено поради факта, че разходите се поемат от обща сметка на пограничния работник и на съпруга/та му или регистрирания му партньор, родител на детето, независимо от произхода на включените в нея средства, – единствено поради факта, че детето е на възраст под 21 години
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли условието за „осигуряване на издръжката“ да се тълкува в смисъл, че е изпълнено и следователно дава право да се получи социална придобивка, когато са налице две или повече от тези обстоятелства
2. Трябва ли условието за „осигуряване на издръжката“ на дете, от което произтича качеството на член на семейството по смисъла на разпоредбите на правото на Европейския съюз, изведено от практиката на [Съда] в рамките на свободното движение на работници и на получаването от пограничен работник на социално предимство, свързано с упражняването от него на дейност като заето лице в държава членка, в полза на детето на съпруга/та му или регистрирания му партньор, с което той няма родствена връзка, разглеждано самостоятелно или във връзка с принципа на широко тълкуване на разпоредбите, целящи да осигурят свободното движение на работници, да се тълкува в смисъл, че не е изпълнено и следователно не дава право да се получи социалното предимство, – единствено поради наличието на задължение за издръжка на родителите на детето, независимо, – дали това задължение за издръжка е определено по съдебен ред или чрез договор, – от размера, в който е определено това задължение за издръжка, – дали длъжникът действително е изпълнил това задължение за издръжка, – дали приносът на пограничния работник компенсира неизпълнение на задълженията на родител на детето, – единствено поради факта че детето периодично пребивава при другия родител при упражняване на правото на лични отношения с детето и правото на родителя да го взема в дома си или на алтернативно местоживеене или на друго условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-743/23: GKV-Spitzenverband, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 883/2004] във връзка с член 14, параграф 8 от [Регламент № 987/2009] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид всички дейности на работника, включително дейността му в трети държави?
2) Или член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид само дейностите на работника, осъществявани в държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Заключение от 15 май 2025 г.

1) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС и член 7, параграф 7 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която автоматично обвързва възстановяването на разходите, направени от задължително осигуреното лице в държавата членка на пребиваване, с извършването на медицинска преценка от медицински специалист, който предоставя здравни услуги в здравноосигурителната система на тази държава, както и с последващото издаване от този специалист на искане за хоспитализация, без да е разрешено да се представят равностойни медицински документи, издадени от частни медицински заведения, включително когато хоспитализацията е била извършена и здравната услуга е била предоставена в държава членка, различна от държавата на пребиваване на осигуреното лице?
2) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС, член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1408/71], принципите на свободно движение на пациенти и услуги и принципите на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която — в случай че не е получено предварително разрешение — определя обема на услугите, които следва да бъдат заплатени на равнището на разходите, които биха били поети от държавата членка на пребиваване, ако медицинските грижи бяха предоставени на нейна територия, чрез формула за изчисление, която значително ограничава размера на това обезщетение в сравнение с действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, която е предоставила разглежданите здравни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/23: Jobcenter Arbeitplus Bielefeld, Заключение от 13 февруари 2025 г.

Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която следва да се издаде разрешение за пребиваване на родител чужденец само с оглед на родителските права върху непълнолетно дете без сключен брак, родено в страната, когато обичайното местопребиваване на детето е в страната, което означава, че гражданин на държава — членка на Съюза, няма право да му бъде издадено такова разрешение за пребиваване с оглед упражняването на родителските права върху непълнолетен гражданин на Съюза с гражданство на друга държава членка, различна от Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/24: Deutsche Rentenversicherung Nord и BG Verkehr, Определение от 6 февруари 2025 г.

Съществува ли необходимост от провеждане на съдебно заседание, след като първоначално е било решено делото да се разгледа без устни състезания?
При какви условия се открива устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234102 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form