всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. Може ли държава членка, за целите на прилагането на член 13 и сл. от Регламент № 1408/71, и в частност на член 14в от него, в рамките на признатата ѝ компетентност да определя условията за прилагане на създадената от него схема за социална сигурност за самостоятелно заетите лица, да приравни „управлението от чужбина на данъчнооблагаемо в тази държава дружество“ на упражняването на дейност на нейна територия?
2. Съвместим ли е член 3, параграф 1, алинея 4 от Кралски указ № 38 от 27 юли 1967 г., който урежда схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица, с правото на Европейския съюз, и по-специално със свободата на движение и пребиваване, гарантирана от член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, след като не допуска лице, което пребивава в друга държава членка и управлява от чужбина данъчнооблагаемо по белгийското законодателство дружество, да обори презумпката, че е подчинено на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица, докато пълномощник, който пребивава в Белгия и не управлява такова дружество от чужбина, може да обори тази презумпция и да представи доказателства, че не осъществява дейност като самостоятелно заето лице по смисъла на член 3, параграф 1, алинея 1 от Кралски декрет № 38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл: a) че турски работник, на когото е издадено на законно основание разрешение за упражняване на професионална дейност на територията на държава членка за (или евентуално без) определен срок, надхвърлящ продължителността на разрешението му за пребиваване (т.нар. „извънредно“ разрешение за работа), може през целия този срок да упражнява правата, произтичащи от посоченото разрешение, доколкото това не противоречи на съображения, свързани със защитата на легитимен държавен интерес, каквито са съображенията за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, и б) че се забранява на държава членка изначално да изключи, въз основа на действащите към момента на неговото издаване национални разпоредби, които обуславят разрешението за работа от разрешението за пребиваване, възможността въпросното разрешение за работа да влияе върху правото на пребиваване на съответното лице (вследствие на Решение по дело [Eddline] El-Yassini, [посочено по-горе], точка 3 от резюмето и точки 62—69) — относно обхвата на член 40, първа алинея от Споразумението […] EИО—Мароко, и на Решение […] по дело Gattoussi, [посочено по-горе], точка 2 от резюмето и точки 36—43 относно обхвата на член 64, параграф 1 от Евро-средиземноморското споразумение […])
При утвърдителен отговор на този въпрос: 2) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че клаузата „standstill“ забранява също на държава членка посредством нормативна уредба (в конкретния случай [Aufenthaltsgesetz]) да лиши турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на тази държава, от възможността да твърди, че е налице нарушение на забраната за дискриминация по член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, като се позовава на по-рано издаденото му разрешение за работа, чийто срок надхвърля продължителността на разрешението му за пребиваване
При утвърдителен отговор на този въпрос: 3) Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че уредената в този член забрана за дискриминация при всички случаи допуска възможността в съответствие с националните разпоредби националните органи да отнемат, след изтичането на валидността им, разрешения за пребиваване с определен срок, които съгласно националното право са неправомерно издадени на турски работник за периодите, в които той действително се е ползвал от по-рано издаденото му безсрочно разрешение за работа и е полагал труд
4) Освен това, следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до трудовата дейност, упражнявана от турски работник, притежаващ разрешение за работа — което му е издадено на законно основание от националните органи, безсрочно е и не е обвързано от никакви материалноправни ограничения — към датата на изтичане на срока на издаденото му по друг повод разрешение за пребиваване, поради което турски работник в тази ситуация не може да изисква от националните органи — дори след като окончателно преустанови тази трудова дейност — да му разрешат да продължи престоя си с оглед на наемането му на друга работа, която може евентуално да бъде започната след прекъсване за определено време, необходимо за търсене на работа
5) Освен това, следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че забраната за дискриминация лишава националните органи на приемащата държава членка (само) от възможността — след изтичането на последното разрешение за работа, издадено на принадлежащ към легалния пазар на труда на тази държава турски гражданин, на когото първоначално е разрешено да упражнява професионална дейност за по-дълъг срок от продължителността на разрешеното му право на пребиваване — да предприемат мерки, с които се прекратява правото му на пребиваване, при положение че тези мерки не са необходими за защитата на легитимен държавен интерес, като въпреки това националните органи не са длъжни да издават разрешение за пребиваване на турския гражданин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването работниците мигранти и членовете на техните семейства да отговарят на условието за пребиваване „три от шестте години“ като предпоставка за получаване на финансиране за висше образование извън Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Допустимо ли е съединяване на дела, които са свързани по предмет, за целите на съдебното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли член 14a, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че при всички обстоятелства държавата членка, която не е компетентна съгласно посочената разпоредба, се лишава от възможността да отпуска семейни обезщетения на временно зает на нейната територия работник, при положение че нито той, нито неговите деца пребивават в компетентната държава и нямат обичайно местопребиваване в тази държава?
Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държава членка, в която работник е командирован и която съгласно посочената разпоредба не е компетентната държава членка, нито е държавата членка по местопребиваването на децата му, няма правомощие да предоставя семейни обезщетения на командирования работник, когато в резултат на командироването в тази държава членка за него не са настъпили неблагоприятни правни последици?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държавата, в която работник е командирован, но която не е компетентната държава членка, има възможност да предоставя семейни обезщетения само ако е установено, че в другата държава членка не съществува право на сходни семейни обезщетения?
Ако отговорът и на този въпрос е отрицателен, следва ли да се счита, че разпоредбите на правото на Съюза не допускат национална разпоредба като тази, произтичаща от член 65 от Einkommensteuergesetz, която изключва правото на семейни обезщетения, ако сходни обезщетения се изплащат в друга държава или би следвало да бъдат изплатени при подаване на съответно заявление?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, как следва да бъде решен въпросът с натрупването на правата в компетентната държава членка, която същевременно е и държава членка по местопребиваването на децата, и в държавата, която не е компетентната държава членка и също така не е държавата членка по местопребиваването на децата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Следва ли член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който не е турски гражданин и който е пребивавал най-малко пет години със своя съпруг, принадлежащ към легалния пазар на труда турски гражданин, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски работник
При утвърдителен отговор следва ли да се приеме, че такъв гражданин на трета държава губи правото да се ползва от правата, които черпи от тази разпоредба, поради развода му с този турски работник, постановен след придобиването на последните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Приложими ли са правилата за разпределяне на компетентността по дял II от Регламент […] № 1408/71, при което ще бъде приложимо нидерландското законодателство и съответно ще бъдат дължими осигурителни вноски съгласно нидерландската схема за социално осигуряване, в случай като разглеждания, при който заето по трудово правоотношение лице пребивава в Испания, има нидерландско гражданство и работи като моряк за работодател със седалище в Нидерландия на борда на кораби драги, плаващи под нидерландски флаг извън територията на [Съюза], въпреки че ако се вземе предвид единствено вътрешното нидерландско право, това лице не би подлежало на осигуряване съгласно нидерландската схема за социално осигуряване, тъй като не пребивава в Нидерландия?
В каква степен в конкретния случай е от значение обстоятелството, че при прилагането на нидерландската схема за социално осигуряване на заетите по трудово правоотношение лица се следва политика, по силата на която органът по социално осигуряване приема моряците в случай като настоящия за осигурени лица на основание на общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Следва ли на основание на установения в член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС принцип за свободно движение и за свободно пребиваване в държавите членки на Европейския съюз член 10 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността […], да се тълкува в смисъл, че придобитите съгласно законодателството на определена държава членка парични обезщетения за старост не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация и когато получателят е пребивавал едновременно (имал е две места на обичайно пребиваване с равностойно значение) на територията на две държави членки, едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст?
2) Следва ли член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС […], както и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 114, параграф 1 от Ustawа z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych (Закон от 17 декември 1998 г. за пенсиите от фонд обществено осигуряване) (Dz. U., 2009 г., бр. 153, позиция 1227 с изменения) във връзка с член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. между Федерална република Германия и Народна република Полша относно пенсиите и обезщетенията за трудова злополука (Dz. U., 1976 г., бр. 16, позиция 101 с изменения) да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да издаде ново решение по определена преписка, с което да лиши от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице, което от дълги години има едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че преди 2009 г. това лице не е подавало заявление или декларация за промяна на мястото си на пребиваване в някоя от тези държави?
При отрицателен отговор:
3) Следва ли член 20, параграф 2 ДФЕС, член 21 ДФЕС […] и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 138, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych […] да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да изисква възстановяване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, получени през последните три години от лице, което е имало в периода от 1975 г. до 2009 г. едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че при издаване на решението по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след нейното получаване полската осигурителна институция не е разяснила на това лице, че е необходимо да я информира и за обстоятелството, че има две места на обичайно пребиваване в две държави, като в тази връзка следва да подаде заявление или декларация за избор на осигурителната институция на една от тези държави членки като компетентна по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Съвместимо ли е с член 45 ДФЕС и член 28 от Споразумението за Европейското икономическо пространство националното законодателство, което изключва чуждестранните пенсионери от данъчните облекчения, предоставяни на местните лица, когато чуждестранните лица не подлежат на данъчно облагане в държавата по пребиваване поради ниския размер на техните пенсии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. Обстоятелството, че член 14, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета […] се прилага по отношение на „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ — като в буква б) от същата разпоредба допълнително се пояснява, че това е различно от посоченото в буква а) лице, — означава ли, ако лицето в конкретния случай е заето по трудово правоотношение при един-единствен работодател, а) че то следва да се счита за такова лице, при положение че поради естеството на заетостта си работи по едно и също време (едновременно), включително и през относително кратки периоди, в различни държави членки и във връзка с това често прекосява държавни граници, и б) че то следва да се счита за такова лице също така, ако в рамките на едно-единствено трудово правоотношение е задължено да работи трайно (обичайно) в няколко държави членки, включително държавата, в която пребивава постоянно, или в няколко държави членки, сред които не е държавата членка на неговото постоянно пребиваване, – било без да се взема предвид продължителността на последователните периоди, през които това лице изпълнява задълженията си в отделните държави членки, и продължителността на прекъсванията между тези периоди, било с ограничена продължителност
2. В случай че Съдът отговори утвърдително на въпроса по буква б) по-горе, възможно ли е да се приложи член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 в ситуация, при която в рамките на трудовото правоотношение с един-единствен работодател заетото лице поема задължение трайно да изпълнява трудовите си задължения в няколко държави членки, като в това се включва и изпълнение на трудовите задължения в държавата членка по постоянното пребиваване на заетото лице, независимо че към момента на учредяване на трудовото правоотношение в конкретната ситуация възможността за полагане на труд именно в държавата по постоянното пребиваване на заетото лице изглежда изключена; при отрицателен отговор на този въпрос може ли да се приложи член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16162636465237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form