всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Допуска ли член 5 от Директива 2005/36 ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/13: Hirvonen, Съдебно решение от 19 ноември 2015 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да предвижда, че лице, което пребивава в друга държава членка и е получило всичките или почти всичките си доходи в първата държава членка, има право да избира между два напълно различни режима на данъчно облагане, а именно или да бъде обложено с данък при източника с по-ниска данъчна ставка, но без право на данъчните облекчения, приложими съгласно общия режим на данъчно облагане на доходите, или да бъде обложено съгласно посочения общ режим и така да може да ползва въпросните данъчни облекчения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/14: Bukovansky, Съдебно решение от 19 ноември 2015 г.

Трябва ли принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, прогласени в член 2 от Споразумението относно свободното движение на хора и член 9 от приложение I към него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане като германско-швейцарската спогодба, съгласно която компетентна да облага с данък доходите от заплата на германско данъчнозадължено лице без швейцарско гражданство е държавата на източника на тези доходи, т.е. Федерална република Германия, включително когато това лице е преместило местожителството си от Германия в Швейцария, като същевременно е запазило работата си като заето лице в първата посочена държава, докато компетентна да облага доходите от заплата на швейцарски гражданин, който се намира в аналогично положение, е новата държава на пребиваване, в настоящия случай — Швейцарската конфедерация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/14: Комисия/Малта, Заключение от 12 ноември 2015 г.

Нарушение на задълженията по член 46б от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 54 от Регламент (ЕО) № 883/2004, доколкото Република Малта прилага национално правило за ненатрупване, което води до намаляване на малтийската пенсия за старост при получаване на пенсии за държавни служители от Обединеното кралство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/14: Greenfield, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-378/14: Trapkowski, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Следва ли член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 да се приложи по такъв начин, че фикцията, съгласно която за целите на прилагането на членове 67 и 68 от Регламент № 883/2004 трябва да се отчита положението на цялото семейство, така както ако всички ангажирани лица — по-специално по отношение на правото да се подава искане за обезщетение — биха се подчинявали на законодателството на съответната държава членка и пребиваваха там, да води до това, че право на детски надбавки има единствено родителят, който пребивава в другата държава членка (чужбина), тъй като националното право на първата държава членка (територията на страната) предвижда, че когато няколко лица имат право на детски надбавки, правото да ги получава, има родителят, в чието домакинство е детето?
При изложената в първия въпрос фактическа обстановка следва ли член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че родителят, който пребивава в една държава членка (територията на страната), има право на детски надбавки съгласно вътрешното законодателство, тъй като другият родител, който пребивава в друга държава членка (чужбина), не е подал искане за детски надбавки?
След какъв период от време следва да се счита, че родителят, който пребивава в друга държава от Европейския съюз, не „упражнява“ правото на детски надбавки по смисъла на член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009, вследствие на което такова право има родителят, който пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/14: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 6 октомври 2015 г.

Нарушение на Регламент № 883/2004, изразяващо се във въвеждане на изискване за законно пребиваване като допълнително условие към проверката за обичайно пребиваване при отпускане на семейни обезщетения и данъчен кредит във връзка с отглеждането на дете
Дискриминация, забранена с член 4 от Регламент № 883/2004, поради въвеждане на изискване за законно пребиваване, което се прилага само спрямо граждани на други държави членки

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/14: Brouillard, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.

Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 да се тълкуват в смисъл, че са приложими в случай, че белгийски гражданин, който пребивава в Белгия и който не е упражнявал професионална дейност в друга държава членка, представя в подкрепа на молбата си за участие в конкурс за назначаване на съдебни помощници в белгийския Cour de cassation диплома от френски университет, а именно диплома за магистър с професионална насоченост [master à finalité professionnelle], издадена на 22 ноември 2010 г. от френския университет в Поатие?
Представлява ли длъжността съдебен помощник в Cour de cassation „регламентирана професия“ по смисъла на Директива 2005/36?
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска при обстоятелства като тези по главното производство, когато конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници към юрисдикция на държава членка разглежда подадена от гражданин на тази държава членка молба за участие в съответния конкурс, тя да поставя като условие за това участие притежаването на дипломите, изисквани от законодателството на посочената държава членка, или признаването на академичната равностойност на диплома за master, издадена от университет на друга държава членка, без да взема под внимание всички дипломи, удостоверения и други документи, както и относимия професионален опит на заинтересованото лице, съпоставяйки удостоверяваната с тях професионална квалификация с изискваната от това законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Заключение от 1 октомври 2015 г.

1) Член 5 от Директива 2005/36 допуска ли ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
2) При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
3) При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/13: Комисия/Словакия, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.

Попадат ли помощите за битово обслужване, за асистиране и за компенсиране на прекомерни разходи, предвидени в словашкото законодателство, в обхвата на социалноосигурителните обезщетения за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и следва ли да се изплащат на бенефициенти, пребиваващи в други държави членки, без оглед на мястото на пребиваване?
Явяват ли се разглежданите обезщетения „мерки за социално подпомагане“, изключени от приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004, или представляват „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ по смисъла на член 70 от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14445464748231 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form