всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Изискването, предвидено в Директиви 86/457/ЕИО и 93/16/ЕИО, съгласно което определени компоненти на специфичното обучение по обща медицинска практика — чието завършване дава право на използване на званието общопрактикуващ лекар — трябва да бъдат проведени на пълно работно време, представлява ли непряка дискриминация на основание пол по смисъла на Директива 76/207/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) Как следва да се разреши несъвместимостта между Директива 76/207/ЕИО, от една страна, и Директиви 86/457/ЕИО и 93/16/ЕИО, от друга?
б) Представлява ли забраната за непряка дискриминация на основание пол основно неписано право по правото на Общността, което има предимство пред всяка противоречаща разпоредба на вторичното право на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Следва ли член 39 ЕО (свободно движение на работници) или член 12 ЕО (забрана на дискриминация по признак националност) да се тълкува в смисъл, че е в противоречие с тези разпоредби облагането с данък, изчислен на базата на стандартния разход на гориво (Normverbrauchsabgabe, основен данък и надбавка), на превозно средство, внесено в Република Австрия от друга държава-членка на Общността от лице, което премества местоживеенето си във връзка със смяна на работата?
2. Противоречи ли облагането със стандартния данък върху разхода на гориво (Normverbrauchsabgabe), посочен в първия въпрос, на член 90 ЕО (…) или на член 23 ЕО (…) и член 25 ЕО (…) ?
3. Съвместима ли е надбавката, дължима по Normverbrauchsabgabe, посочена в първия въпрос, с Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота (…), изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета (…)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Трябва ли член 22, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че се прилага и по отношение на пенсионер и членовете на неговото семейство, които пребивават в държава членка, различна от тази, която е длъжна да изплаща пенсията, и които на това основание, след регистрацията си в институцията по мястото на пребиваване, се ползват от системата, предвидена в член 28 от този регламент, когато тези социално осигурени лица желаят да отидат в държавата членка, която е длъжна да изплаща пенсията, за да получат там медицинско лечение?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, коя институция е компетентна да издаде разрешението, посочено в член 22, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, прилагат ли се разпоредбите на член 21 или тези на член 31 от Регламент № 1408/71 по отношение на правото на обезщетения на (член на семейството на) пенсионер, който има право съгласно член 28 от Регламент № 1408/71 да получава обезщетения от институцията по мястото на пребиваване (съответно френската или испанската здравноосигурителна каса), като тези обезщетения са за сметка на компетентната институция съгласно член 28, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, тоест нидерландската здравноосигурителна каса, в случай че съответното лице пребивава в компетентната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Съвместими ли са с целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, и на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, разпоредби на националното право, които предвиждат възстановяване на недължимо изплатени суми, произтичащи от прилагането на правото на Общността, без какъвто и да било давностен срок и по този начин в нарушение на принципа на правната сигурност?
Следва ли горепосочените разпоредби на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредба на националното право, която не предвижда давностни срокове за възстановяване на недължимо изплатени суми, произтичащи от закъсняло или неправилно прилагане на съответните разпоредби на правото на Общността?
Възможно ли е, като се има предвид, че преходните правила за прилагане на регламентите за социална сигурност предвиждат срок от две години за предявяване със задна дата на правата, предоставени от тези регламенти, по аргумент на противното да се приложи същият срок от две години от уведомяването за възстановяване на недължимо изплатени суми в случаите на намаляване на вече предоставени права, освен ако по-благоприятни срокове не са предвидени от националното право и при условие, че заинтересованото лице не е действало недобросъвестно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли разпоредбите на член 23, параграф 2 от Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно продължителността на медицинското обучение, което лекар — гражданин на държава членка трябва да е завършил, а именно обучение с продължителност най-малко шест години или 5500 часа теоретична и практическа подготовка, предоставяна в университет или под ръководството на университет, да се тълкуват в смисъл, че се изисква обучението да е завършено изцяло само в университет на държава членка на Общността или под ръководството на такъв университет, или позволяват да се вземе предвид изцяло или частично обучение, получено в трета държава?
Обвързани ли са националните органи от удостоверението, предоставено съгласно член 9, параграф 5 от директивата, от компетентните органи на държавата членка, в която е издаден дипломата, представена от заинтересованото лице, в което се посочва, че дипломата се третира като една от квалификациите или наименованията, изброени в член 3, 5 или 7 от директивата и е издадена след обучение в съответствие с разпоредбите на дял III от нея, или могат да направят собствена преценка на това удостоверение с оглед, по-специално, на минималните изисквания за обучение, предвидени в директивата и изисквани от националното законодателство, за да преценят дали, въпреки съдържанието на издаденото удостоверение, полученото от заинтересованото лице обучение отговаря на изискванията на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Съвместими ли са разпоредби на националното право, които изискват притежаването на гражданство на държавата на флага – в случая германско гражданство – за упражняването на дейността на капитан (командир) на кораб, използван в малотоннажното морско корабоплаване и плаващ под флага на тази държава членка, с член 39 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1) Позволяват ли член 39 ЕО (преди това член 48 от Договора за ЕО) и членове 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността на държава членка да запази длъжностите капитан и първи помощник-капитан на своите търговски кораби за свои граждани
Ако отговорът е положителен, може ли това запазване да бъде формулирано в абсолютни термини (за всички видове търговски кораби) или е валидно само в случаите, когато е предвидимо и разумно, че може да се наложи капитаните и първите помощник-капитани на борда действително да изпълняват определени публични функции?
2) Ако националните разпоредби на държава членка изключват от запазването на тези длъжности за нейните граждани определени ситуации в търговското корабоплаване (определени въз основа на фактори като брутния тонаж на кораба, товара или броя на пътниците и характеристиките на плаванията му) и в тези ситуации позволяват на граждани на други държави членки на Европейския съюз да заемат съответните длъжности, може ли този достъп да бъде обвързан с условие за реципрочност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Подлежи ли отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по Beamtenversorgungsgesetz на прилагането на член 119 от Договора за ЕО, сега заменен от член 141, параграфи 1 и 2 ЕО, във връзка с Директива 86/378/ЕИО или разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО?
2. Представляват ли обезщетенията по Beamtenversorgungsgesetz схема по смисъла на член 6, параграф 1, буква h) от Директива 86/378/ЕИО, с последица че, независимо от това, че се финансират от бюджетни средства, е допустимо да се вземат предвид актюерски фактори или аналогични съображения за диференциране на равнищата на обезщетенията?
3. Приложими ли са факторите, необходими за оправдаване на косвена дискриминация на основание пол, предвидени в член 2, параграф 2 от Директива 97/80/ЕО, в случаите по член 119 от Договора за ЕО и член 141, параграфи 1 и 2 ЕО, както и Директива 86/378/ЕИО, независимо дали възниква въпрос в съдебното производство относно облекчаване на доказателствената тежест или този въпрос няма значение по принципа на служебното установяване на фактите в съдебното производство?
4. Следва ли привидно неутрален критерий в правна разпоредба да се преценява относно неговата необходимост единствено въз основа на намерението на законодателя и мотивите за приемането, които са видими от законодателния процес, по-специално когато съществуването на такива намерения и мотиви е документирано в процедурата по приемане на законодателството и доказуемо е било релевантната причина за приемането?
5. Доколкото, паралелно с или в допълнение към тези намерения и мотиви (вж. въпрос 4), могат да се вземат предвид и други легитимни цели на законодателството като оправдателни фактори по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 97/80/ЕО или съдебната практика на Съда относно установяване на съществуването на косвена дискриминация на основание пол, може ли национален съд служебно да установи съществуването на легитимни цели за дадена правна разпоредба и, където е уместно, да ги използва за оправдаване на разграничителен критерий, по-специално когато неговата аргументация в това отношение се основава на съображения, присъщи на системата на закона
Може ли да го направи и когато такива съображения не са ясно отразени в мотивите за приемане, документирани в хода на законодателната процедура?
6. Може ли първоначално явната дискриминация при изчисляването на пенсиите на по-възрастни жени държавни служители на непълно работно време като пропорция от последната заплата да бъде оправдана с необходимостта да се постигне легитимна цел, когато тази дискриминация е предназначена, така да се каже, да компенсира минимална пенсия, придобита през първите 10 години служба без отчитане на намаленото работно време, въпреки че пенсионните обезщетения на държавните служители се изплащат единствено от общи бюджетни средства без принос от страна на жените служители
Като оправдание за такава необходимост, ако е уместно на допълнително основание, може ли да се позове на факта, че пенсионните обезщетения имат характер на издръжка и на тяхната характеристика като традиционен принцип на професионалната държавна служба по член 33, параграф 5 от Основния закон?
7. Ако такава дискриминация се счита за необходима по въпрос 6, остава ли намаляването на размера на пенсията за по-възрастни жени и мъже държавни служители с право на обезщетения далеч над минималната пенсия за поне 10 признати години служба, приложимо поради предходна работа на непълно работно време, все още разумно (пропорционално), ако размерът на такова намаление се изчислява не само въз основа на степента на намаленото работно време на линейна основа, но и, във вреда на засегнатите, спрямо продължителността на пълната заетост спрямо тази на непълната заетост — въпреки че за по-възрастните жени и мъже държавни служители евентуално непропорционално благоприятното предоставяне на минимална пенсия независимо от намаляването на работното им време вече не е възможно
Не би ли било в този контекст (по-)подходящо да се изостави непропорционалното намаляване на размера на пенсията за по-възрастни и дългогодишни жени и мъже държавни служители и вместо това да има само пропорционално намаляване на минималната пенсия?
8. Когато броят на бюджетните и щатните длъжности остава непроменен, могат ли допълнителните разходи за персонал, възникнали при наемането на допълнителни лица чрез разширяване на възможностите за работа на непълно работно време, за разлика от досега преобладаващата пълна заетост, да оправдаят необходимостта тези разходи да бъдат прехвърлени върху служителите на непълно работно време чрез непропорционално намаляване на размера на тяхната пенсия, както е предвидено във втората и третата алинея на първото изречение на параграф 14, алинея 1 от Beamtenversorgungsgesetz в редакцията, приложима до 31 декември 1991 г.?
9. Разумно ли е такива разходи да се вземат предвид като необходимост (въпрос 8), ако допълнителните разходи се прехвърлят единствено върху бивши служители на непълно работно време, така че жените, в по-голямата си част, трябва да ги понасят, въпреки че разширяването на възможностите за работа на непълно работно време към момента на законодателната промяна в това отношение е преследвало основно целта да се намали общата безработица чрез частичното усвояване на излишните кандидати за държавна служба от двата пола?
10. Протоколът относно член 119 от Договора за ЕО като част от Договора за Европейския съюз от 1992 г. (ОВ 1992 C 191, стр. 68) изключва ли по принцип преглед по член 141, параграфи 1 и 2 ЕО (бивш член 119 от Договора за ЕО) на подробните правила за включване на периоди на заетост преди 17 май 1990 г.
Прилага ли се забраната за такъв преглед и когато след 17 май 1990 г. разпоредбите, релевантни за включването на периоди на заетост, завършени преди съответната дата 17 май 1990 г., са били изменени, но тези изменения водят само до частично съобразяване с изискванията на член 119 от Договора за ЕО и за определени категории не водят до такова благоприятно съобразяване?
11. При определяне на спазването на релевантната дата 17 май 1990 г. при приемането на закони решаваща ли е датата на публикуване в официалния вестник или въпросът се определя от приключването на обсъжданията в законодателните органи — дори когато съгласието на федералното правителство е изискуемо по закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Немската пенсионна схема за държавни служители попада в обхвата на член 141 ЕО (сега член 157 ДФЕС)
Член 141 ЕО е пречка за национална уредба, която води до по-голямо намаляване на пенсионната ставка за служители на непълно работно време, отколкото би било при прилагане на правило pro rata temporis, когато тази уредба засяга по-голям брой жени отколкото мъже
Националният съд е компетентен да определи дали и в каква степен национална уредба, която формално се прилага независимо от пола, но на практика засяга значително по-голям процент жени, е обоснована с оглед на обективни съображения, които нямат нищо общо с дискриминация по признак пол
Съгласно протокола към член 141 ЕО непосредственото действие на този член може да бъде позовано за получаване на равно третиране в областта на пенсиите само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., освен ако работникът или неговите наследници не са завели дело или подали административна жалба преди тази дата

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка на Общността да въвежда национални разпоредби, които, в сравнение с положението по националното право към 1 декември 1980 г., предвиждат нови ограничения за достъп до пазара на труда за турски работници по принцип, или забраната за въвеждане на нови ограничения по член 13 от Решение № 1/80 се отнася само до момента, в който работникът за първи път е законно нает?
2) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се прилага и за работници, наети в Турция, които като шофьори на камиони, извършващи международен транспорт, редовно преминават през държава членка на Общността, без да принадлежат към легитимната работна сила на тази държава членка?
3) Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че: (a) турски работник има право да се позове на ограничение на свободата на предоставяне на услуги, което е в противоречие с Допълнителния протокол
(b) ново ограничение на свободата на предоставяне на услуги съществува и когато държава членка на Общността, от влизането в сила на Допълнителния протокол, ограничава достъпа на турски работници до пазара на труда и по този начин възпрепятства свободата на предоставяне на услуги от страна на предприемачи, които ги наемат?
4) Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че има ограничение на свободата на предоставяне на услуги, когато държава членка на Общността премахва съществуващо освобождаване от изискването за разрешение за работа за турски шофьори, заети в международен транспорт, които са наети от (турски) работодател със седалище в Турция?
5) Отнася ли се такова ограничение изключително до свободата на предоставяне на услуги или се отнася също или само до условията за достъп до заетост по смисъла на член 13 от Решение № 1/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form