всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Член 119 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 141 ЕО) и/или член 11, параграф 2, буква а) от Директива 92/85 и член 6, буква г) от Директива 86/378, изменена с Директива 96/97, изключват ли разпоредби на устав за допълнителна професионална пенсионна схема от вида, разглеждан в настоящия случай, съгласно които работникът по време на законоустановен отпуск по майчинство (в случая от 16 декември 1992 г. до 5 април 1993 г. и от 17 януари до 22 април 1994 г.) не придобива права върху застрахователна анюитетна пенсия, която, в случай на предсрочно напускане на задължителната осигурителна схема, може да бъде изисквана ежемесечно от момента на настъпване на осигурителното събитие (пенсионна възраст, професионална нетрудоспособност или инвалидност), тъй като придобиването на тези права е обусловено от получаването на облагаемо възнаграждение през съответния период, а обезщетенията, изплатени по време на отпуска по майчинство, не представляват облагаемо възнаграждение по националното право?
Това ли е така по-специално, ако се вземе предвид обстоятелството, че застрахователната анюитетна пенсия не е — както професионалната пенсия, която би се изплащала, ако осигурителното събитие настъпи, докато лицето все още е в задължителната пенсионна схема — предназначена да обезпечи работника в старост или при инвалидност, а да възстанови направените за него вноски през периода на задължителното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1. Задължителни ли са формуляр E-111 и по-специално формуляр E-112, чието издаване е предвидено в член 22, буква в) от Регламент № 1408/71 и член 22 от Регламент № 574/72, за компетентната институция, която ги издава (в случая испанската социална сигурност), по отношение на диагнозата, поставена от институцията по мястото на пребиваване (в случая германската обществена здравна служба), и по-специално по отношение на заключенията, че работникът се нуждае от незабавна хирургическа операция като единствено лечение, способно да спаси живота му, и че операцията може да бъде извършена само от болница в държава, която не е член на Европейския съюз, а именно Университетската клиника в Цюрих, Швейцария, така че институцията по мястото на пребиваване може да изпрати работника в тази болница, без компетентната институция да има право да изисква работникът да се върне, за да може тя да извърши необходимите медицински прегледи и да му предложи подходящи възможности за лечение на съответната патология?
2. Следва ли принципът на равно третиране, предвиден в член 3 от Регламент № 1408/71, който предвижда, че работниците „... се ползват от същите обезщетения по законодателството на която и да е държава членка, както и гражданите на тази държава“, във връзка с членове 19, буква а) и 22, буква и) от същия регламент, които предвиждат, че работник, пребиваващ на територията на друга държава членка, има право на обезщетения в натура, предоставяни от името на институцията по мястото на пребиваване съгласно разпоредбите, които тя прилага, сякаш е осигурен при нея, да се тълкува в смисъл, че компетентната институция е длъжна да поеме разходите за здравни грижи, предоставени от държава извън Европейския съюз, когато е установено, че ако работникът е бил осигурен при институцията по мястото на пребиваване, би имал право на това здравно обезщетение, като освен това съответната здравна грижа – а именно здравна грижа при животозастрашаващи спешни случаи, предоставяна от частни центрове, включително такива в държави, които не са членки на Европейския съюз – е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на компетентната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Брани ли член 23 от Споразумението за партньорство и сътрудничество, създаващо партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, подписано на 24 юни 1994 г. в Корфу, прилагането от спортна федерация спрямо професионален спортист с руско гражданство, надлежно нает от испански футболен клуб, като този по главното производство, на правило, съгласно което клубовете могат да включват в състезания, организирани на национално равнище, само ограничен брой играчи, произхождащи от трети държави, които не са договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Допуска ли член 10 ЕО, във връзка със Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, национално законодателство, което не позволява да бъдат взети предвид годините трудов стаж, придобити от гражданин на Общността в служба на институция на Общността, за целите на придобиване на право на ранна пенсия по националната схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.

1. Има ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция пряко действие във вътрешноправните системи на държавите членки на Европейската общност, така че турските деца, които пребивават законно в държава членка на Общността заедно с родителите си, които са или са били законно заети в тази държава членка, и които имат същата квалификация като децата на граждани на тази държава членка, да имат право на равен достъп до общото образование, чиракуването и професионалното обучение?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Запазват ли турските деца качеството си на „пребиваващи законно с родителите си“, ако установят и поддържат собствено основно местожителство на мястото на своето университетско образование и са регистрирани само с второстепенно местожителство на адреса на родителите си?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително:
Дава ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция на бенефициерите на тази разпоредба право не само на равен достъп до образователните институции, но и на равен достъп до държавните помощи, предоставяни от държавата членка с цел улесняване на участието в образованието или обучението, или първото изречение на член 9 във връзка с второто изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция трябва да се тълкува като предоставящо на държавите членки възможността да обвържат предоставянето на социални помощи в областта на образованието на лицата, обхванати от първото изречение, с други условия или да ограничат тези помощи?
4. Ако на втория и третия въпрос се отговори утвърдително:
Отнася ли се това и за университетско образование в турската родина за бенефициерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.

Допустимо ли е Кралство Швеция да встъпи като подпомагаща страна в подкрепа на исканията на Кралство Дания по настоящото дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Съгласно член 7, параграф 2 от Директива 86/457/ЕИО и член 36, параграф 2 от Директива 93/16, за целите на упражняването на професията общопрактикуващ лекар, следва ли разрешението за упражняване, получено на или преди 31 декември 1994 г., да се счита за равностойно на придобиването на удостоверение за специфично обучение по обща медицина?
Съгласно тези разпоредби на правото на Общността, позволява ли придобиването на удостоверение за специфично обучение по обща медицина на държавите членки, считано от 1 януари 1995 г., да предоставят на лекарите, които също така притежават разрешение за упражняване, придобито на или преди 31 декември 1994 г., по-благоприятни условия по отношение на достъпа до по-широк кръг от резервирани длъжности в сравнение с достъпа, предоставен на притежателите само на едното или другото от съответните квалификации?
Ако отговорът на предходния въпрос е „да“, тогава, с оглед на правилата относно придобитите права, позволява ли горепосоченото условие на държавите членки да предоставят на тези лекари допълнително специално третиране чрез присъждане във всички случаи на определен брой допълнителни точки поради придобиването на удостоверението за обучение по обща медицина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Следва ли националните органи да третират правото, придобито преди 1 януари 1995 г. за упражняване на дейност като общопрактикуващ лекар в рамките на националната здравна система, като равностойно на дипломата за специална професионална подготовка по обща медицина?
Позволява ли член 36, параграф 2 от Директива 93/16/ЕИО на държавите членки да предоставят по-благоприятен режим на лекари, които притежават както диплома за специална професионална подготовка по обща медицина, така и придобито до 31 декември 1994 г. право за упражняване на дейност като общопрактикуващ лекар, включително чрез възможност за кандидатстване за повече места в сравнение с лекари, които притежават само едното от тези права?
Позволява ли член 36, параграф 2 от Директива 93/16/ЕИО на държавите членки да предоставят още по-благоприятно третиране на тези лекари чрез присъждане на допълнителни точки за притежаването на диплома за специална професионална подготовка по обща медицина при кандидатстване за места, запазени за лекари с придобито право до 31 декември 1994 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

1. Подлежи ли лице, което претендира обезщетения по германското осигуряване за безработица повече от два месеца след приключване на задължителната си военна служба в Испания, на
(а) испанското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 …
или
(б) германското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1408/71?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен:
(а) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71?
(в) Ако отговорът на въпрос 2(б) е отрицателен:
При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71?
3. Ако отговорът на въпрос 1(б) е положителен:
(а) Лице, чийто последен осигурителен период в Германия е приключил повече от една година по-рано, след което е изпълнило задължителна национална служба в Испания за девет месеца, изпълнило ли е „последно“ осигурителни периоди по германското законодателство по смисъла на член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен:
При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(в))?
(в) Ако член 67 от Регламент № 1408/71 не следва да се прилага спрямо ищеца (въпроси 3(а) и (б)):
(i) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(а))?
(ii) Ако отговорът на въпрос 3(в)(i) е положителен:
Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(б))?
4. Ако периодът на задължителна испанска национална служба не може да бъде взет предвид по член 71 или 67 от Регламент № 1408/71 за целите на правото на ищеца на обезщетение по германското осигуряване за безработица, съществува ли такова право въз основа на принципа на равно третиране по член 3 от Регламент № 1408/71 или на други общи разпоредби на европейското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Попада ли дете на турски работник, упражняващ дейност на редовния пазар на труда, което е родено в Германия, в обхвата на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, ако от своето раждане – и във всеки случай до навършване на пълнолетие – неговото пребиваване е било разрешено (първоначално) само поради събиране на семейството или ако в изключителни случаи неговото пребиваване не е било прекратено само по тази причина?
Може ли правото на член на семейството на достъп до пазара на труда и на удължаване на пребиваването по член 7, първа алинея, втора тире да бъде ограничено само въз основа на прилагането на член 14 от Решение № 1/80?
Представлява ли осъждането на лишаване от свобода за непълнолетни за три години окончателно изключване от пазара на труда и, ако да, загуба на правата, предоставени по член 7, първа алинея, втора тире, дори когато съществува реална възможност да бъде изтърпяна само част от наказанието, а от друга страна, след условното освобождаване засегнатото лице или лицата трябва първо да преминат лечение за наркотична зависимост, като през този период няма да са на разположение на пазара на труда?
Представлява ли загубата на работа или невъзможността да се кандидатства за работа в случай на едновременно безработица поради осъждане на (безусловно) лишаване от свобода ipso facto доброволна безработица по смисъла на член 6, параграф 2, второ изречение от Решение № 1/80, което не пречи на загубата на права, произтичащи от член 6, параграф 1 и член 7, първа алинея от Решение № 1/80?
Отнася ли се това решение и за случаите, когато дадено лице може да бъде освободено в разумен и предвидим срок, но трябва първо да премине лечение за наркотична зависимост, като ще може да започне работа едва след получаване на диплома с по-висока квалификация?
Трябва ли член 14 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че в рамките на съдебното производство е необходимо да се вземе предвид промяната в положението на засегнатото лице или лица, която не оправдава по-нататъшно ограничаване по смисъла на член 14 от Решение № 1/80 и която настъпва след последното решение на органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form