Мерки с равностоен ефект

Картели | Количествени ограничения | Конкуренция | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-177/82: Van de Haar, Заключение от 30 юни 1983 г.

1. В редица решения относно член 30 от Договора за ЕИО Съдът на Европейските общности е постановил, че всяка търговска разпоредба, приета от държавите членки, която е способна да възпрепятства търговията в рамките на Общността, пряко или непряко, действително или потенциално, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения. Тази формулировка изглежда много близка до това, което Съдът е казал по отношение на понятието „споразумения... които могат да засегнат търговията между държавите членки“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО в дела 56 и 58/64 (Consten и Grundig срещу Комисията [1966] ECR 299) и в дело 56/65 (Société Technique Minière срещу Maschinenbau Ulm [1966] ECR 235), въпреки че в тези случаи използваният термин е „могат да засегнат“ търговията между държавите членки, докато например в решението Dassonville се използва терминът „възпрепятства“. В случай, когато национален съд трябва да прецени дали правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вносни и вътрешни продукти, е мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, трябва ли при преценката си да вземе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности относно член 85 от Договора за ЕИО и по-специално тълкуването, дадено от Съда на израза „могат да засегнат търговията между държавите членки“, от което е видно, че критериите за прилагане на забраната по член 85, параграф 1 са изпълнени, ако е установено, че търговска разпоредба е способна да отклони търговията от естествения ѝ ход, или националният съд трябва да даде по-независимо тълкуване на член 30 от Договора за ЕИО, така че такава правна разпоредба представлява ограничение на търговията и следователно мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 само ако съдът може да установи въз основа на фактическите обстоятелства, че вносът на стоки от други държави членки може да бъде ограничен от тази правна разпоредба?
2. Трябва ли правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вътрешни и вносни продукти, също да се счита за мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, когато е ясно, че тази разпоредба ограничава вноса в държава членка само в много малка степен и съществуват други възможности за пласмент на продукти от други държави членки?
3. Трябва ли националният съд при изследването на ограничителните ефекти върху търговията на правна разпоредба, която се прилага без разлика за вноса на продукти от други държави членки и пласмента на вътрешни продукти, да вземе предвид само ефектите на тази правна разпоредба или трябва да отчете и факта, че на съответния пазар съществуват и други ограничения на търговията в резултат на данъчните закони на държавите членки и разликите между тях?
4. Има ли значение за отговора на предходния въпрос, ако според националния съд съответната правна разпоредба сама по себе си няма никакъв ограничителен ефект върху търговията?
5. Ако в резултат на правна разпоредба на държава членка съществува система на вертикално фиксиране на цените, към която са обвързани всички заинтересовани търговци и отклонението от която представлява нарушение, може ли лице, което е нарушило такава разпоредба, да се позове пред националните съдилища на несъвместимостта на тази национална разпоредба с член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Reischl

Данъчни въпроси | Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-90/82: Комисия/Франция, Съдебно решение от 21 юни 1983 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното законодателство, което предоставя на националните органи правомощието да определят крайните продажни цени на произведените тютюневи изделия, различни от тези, определени от производителите или вносителите?
Допустимо ли е националната система за определяне на цени на тютюневи изделия да води до неблагоприятно третиране на вносните тютюневи изделия спрямо тези, разпространявани от националния монопол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Френски

Дело C-78/82: Комисия/Италия, Съдебно решение от 7 юни 1983 г.

Явява ли се установяването на единни търговски надценки за продажбата на преработен тютюн от страна на италианската държава дискриминационна мярка, която противоречи на задължението за адаптиране на държавните монополи с търговски характер по член 37 от Договора за ЕИО?
Води ли системата на единни търговски надценки до нарушаване на конкуренцията и поставяне на вносните продукти в неблагоприятно положение спрямо националните продукти, като по този начин ограничава свободното движение на стоки в Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Италиански

Дело C-181/82: Roussel, Заключение от 11 май 1983 г.

1. С оглед на доводите, изложени от Нидерландия, държава членка на Общността, следва ли Декретът за цените на регистрираните лекарства от 1982 г. да се счита за: – мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса, забранена от член 30 от Договора за ЕИО
– форма на дискриминация, забранена от член 7 от Договора за ЕИО
2. Имат ли членове 3, буква (f) и 5, във връзка с членове 85 и 86 от Договора за ЕИО, пряко действие
3. Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, нарушила ли е Нидерландия тези разпоредби чрез приемането на Декрета за цените на регистрираните лекарства
4. Имат ли принципите на равенство, пропорционалност, правна сигурност и надлежна и точна подготовка пряко действие в случай като настоящия
5. Ако отговорът на въпрос 4 е положителен, нарушила ли е Нидерландия един или повече от тези принципи чрез приемането на Декрета за цените на регистрираните лекарства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-174/82: Sandoz, Заключение от 4 май 1983 г.

1. Когато: (a) храни или напитки, или и двете, към които са добавени витамини, са били пуснати на пазара в една или повече държави членки законно, тоест в съответствие с действащото местно законодателство, и (b) вносител на храни или напитки, или и двете, установен в друга държава членка, внася законно пуснати на пазара храни или напитки, или и двете, към които са добавени витамини, от една от държавите членки, посочени по-горе, в държавата членка, в която е установен, оправдават ли разпоредбите, дерогиращи от правилата относно свободното движение на стоки в рамките на Общността, по-специално член 36 от Договора за ЕИО, доколкото се отнася до защитата на здравето на хората, правителството на държавата членка на внос да забрани пускането на пазара на такива храни или напитки, или и двете, в тази държава без министерско разрешение?
2. Следва ли на предходния въпрос да се отговори по различен начин, ако общата забрана за продажба на храни и напитки, към които са добавени витамини, освен ако не е разрешено с министерско решение, води до това, че вносителят, посочен по-горе, носи тежестта да докаже, че съответните храни и напитки не представляват опасност за общественото здраве и следователно трябва да бъдат разрешени?
3. Следва ли на въпроса да се отговори по различен начин, ако прилагането на общата забрана за продажба на храни и напитки, към които са добавени витамини, освен ако не е разрешено с министерско решение, води до това, че националните органи на държава членка забраняват продажбата на такива храни и напитки, които са били законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка, освен ако производителят или продавачът не докаже не само, че такива продукти не представляват опасност за здравето, но и че е желателно да се пуснат на пазара и че има необходимост от добавяне на витамини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Mancini

Данъчни въпроси | Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-90/82: Комисия/Франция, Заключение от 27 април 1983 г.

Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 72/464/ЕИО, доколкото френската система за определяне на продажните цени на дребно на произведените тютюневи изделия не позволява свободното определяне на максималната продажна цена от производителите и вносителите.
Нарушение на член 30 от Договора за ЕИО, тъй като задължителното определяне на цените представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, която може да доведе до дискриминация между национални и вносни продукти.
Нарушение на член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО, тъй като системата на държавен монопол и определяне на цените води до дискриминация между търговците от различните държави членки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Френски

Дело C-78/82: Комисия/Италия, Заключение от 26 април 1983 г.

Поддържането на система от фиксирани търговски надбавки за продажбата на преработен тютюн представлява нарушение на задълженията на Италианската република по член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО.
Системата от фиксирани търговски надбавки води до дискриминация спрямо вносните продукти и създава пречки пред свободното движение на стоки между държавите членки.
Системата от фиксирани търговски надбавки нарушава условията на конкуренция на общия пазар, като ограничава възможностите за навлизане на нови продукти и за адаптиране на търговската стратегия.
Италианската република не може да се позове на изключението по член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, за да оправдае поддържането на системата от фиксирани търговски надбавки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Италиански

Дело C-59/82: Weinvertriebs-GmbH, Съдебно решение от 20 април 1983 г.

Съвместимо ли е с член 30 и следващите от Договора за ЕИО тълкуването на разпоредба на държава членка А, съгласно която вермут, произведен в държава членка Б, не може да бъде пуснат на пазара в държава членка А, тъй като има малко по-ниско алкохолно съдържание от минималното, предписано от закона в държава членка Б, въпреки че в държава членка А не е предвидено минимално съдържание за местния вермут и съответно, ако вермутът беше произведен в държава членка А, той би могъл да бъде свободно пуснат на пазара там?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Съвместимо ли е все още с член 30 и следващите от Договора за ЕИО, ако националните разпоредби в държава членка Б предвиждат, че вермутът не трябва да отговаря на националните разпоредби на държава членка Б относно минималното алкохолно съдържание, ако вермутът е произведен за износ в държава членка А?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.