Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
Дали разглеждането на Допълнителна бележка 6(а) към глава 2 от Общата митническа тарифа, приета от Съвета в приложението към Регламент № 3400/84, разкрива обстоятелства, които могат да засегнат валидността на тази бележка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Следва ли член 30, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/81 от 19 май 1981 година да се тълкува в смисъл, че понятието „смес“ обхваща само продукт, чиито съставки попадат в глави 2, 10 или 11 от Общата митническа тарифа, или това понятие обхваща и продукти, чиито съставки се състоят от продукти, попадащи в глави 2, 10 или 11, както и от продукти, попадащи в други глави; по-специално, представляват ли смеси от пшенично брашно и пшенични трици, които съгласно Общите правила за тълкуване на Общата митническа тарифа се класифицират като смеси от пшенично брашно по смисъла на член 30, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/81?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
1) Прилагат ли се разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 година относно възстановяването или опрощаването на вносни или износни мита в случай, когато заявление за възстановяване на митата е подадено до компетентните органи на държава членка от вносител след влизането в сила на този регламент по отношение на мита, платени преди влизането му в сила?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли този вносител да се позове на разпоредбите на член 19 от регламента, съгласно които срокът, предвиден в член 2, параграф 2 от него за подаване на заявление за възстановяване или опрощаване на вносни мита, може да бъде удължен, ако заинтересованото лице докаже, че е било възпрепятствано от непредвидени обстоятелства или непреодолима сила да подаде заявлението си в предвидения срок, доколкото в случая е било абсолютно невъзможно за вносителя да получи формуляри EUR 1 от компетентните органи на трета държава?
3) Ако отговорът на първия въпрос, а следователно и на втория въпрос, е отрицателен, противоречи ли на общите принципи на правото на Общността националното законодателство на държава членка, което предвижда задължителен срок от три години за подаване на всички заявления за възстановяване на неправомерно събрани мита, когато вносителят е бил действително възпрепятстван да подаде такова заявление в предвидения от националното законодателство срок не поради свое действие, а в резултат на пълния отказ на компетентните органи на трета държава да предоставят формулярите EUR 1, които са необходими за такова заявление, и когато вносителят многократно е обяснявал на компетентните органи на държавата членка, че е било абсолютно невъзможно за него да представи посочените формуляри, които компетентните органи на третата държава е трябвало да му изпратят, но които той е получил, подписани със задна дата, едва 10 години след началото на съответните вносове?
4) Доколкото отговорът на въпроси 1 и 2 или на въпрос 3 е положителен, може ли вносителят да претендира лихва върху сумата на митата, чието възстановяване търси, и ако да — от коя дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Следва ли параграф 3 от Протокола относно вътрешногерманската търговия и свързаните с нея проблеми, приложен към Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него държава членка или група държави членки да приеме политика, съгласно която, чрез забрана за внос без разрешение в държавата членка или групата държави членки на стоки с произход от Германската демократична република, които са били пуснати в свободно обращение в Общността във Федерална република Германия, всички заявления за разрешения по същество се отхвърлят, с изключение на тези, които се отнасят до стоки с ограничена стойност и некомерсиален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка да установи и предостави на разположение на Общността собствените ресурси, произтичащи от дължими селскостопански налози върху определени пратки царевица, внесени от трета държава?
Следва ли държавата членка да заплати лихви за забава върху сумите, които не са били своевременно предоставени на разположение на Комисията като собствени ресурси?
Изпълнила ли е държавата членка задължението си да извърши последващо събиране на дължимите селскостопански налози, които не са били събрани при вноса на царевицата?
Длъжна ли е държавата членка да предприеме наказателни или дисциплинарни производства срещу лицата, участвали в измамата и укриването на дължимите налози, съгласно изискванията на член 5 от Договора за ЕИО?
Изпълнила ли е държавата членка задължението си да извърши необходимите проверки и разследвания, включително допълнителните проверки, поискани от Комисията, съгласно Регламент № 2891/77?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
1. Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция при управлението на авторски права, и начисляването на възнаграждения във връзка с това, съвместими с член 86 от Договора от Рим, или напротив, представляват ли злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2. Представлява ли организацията, посредством група споразумения, известни като договори за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на предприятие за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно размера на възнагражденията по начин, който възпрепятства ползвателите да избират произведения на чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от предприятието за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора от Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3. Следва ли член 86 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че предприятие за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждение, които са няколко пъти по-високи от тези, прилагани от всички предприятия за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставяната услуга?
4. Следва ли отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, управляван от него, с което се разделя пазарът, да се счита за имащ за предмет или поне за ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5. Като се има предвид, че Съдът вече е приел, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез фонограми на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното предприятие за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните предприятия за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да определят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
Неизпълнение на задължението за установяване и предоставяне на собствените ресурси на Общността, по-специално селскостопанските налози, дължими за определени пратки царевица, внесени от трета държава, и за предоставяне на тази сума на Комисията в срок.
Неизпълнение на задължението за плащане на лихва върху горепосочената сума от 20 юли 1986 г. до деня на плащането.
Неизпълнение на задължението за извършване на последващо събиране на горепосочената сума.
Неизпълнение на задължението за предприемане на подходящи наказателни и/или дисциплинарни производства срещу лицата, които са извършили или са съдействали за измамата.
Неизпълнение на задължението за извършване на необходимите проверки и разследвания и допълнителните инспекционни мерки, поискани от Комисията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
1) Когато държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за продажба на стоки на клиенти, с изключение на определени изброени стоки, чиито продажби са разрешени, и когато ефектът от тази забрана е да се намалят в абсолютна стойност продажбите на стоки в тези обекти, включително стоки, произведени в други държави членки, и съответно да се намали обемът на вноса на стоки от други държави членки, представлява ли такава забрана мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, ползва ли такава мярка някое от изключенията от член 30, съдържащи се в член 36, или някое друго изключение, признато от правото на Общността?
3) Повлиява ли се отговорът на първи или втори въпрос от някакъв фактор, така че да превърне разглежданата мярка в средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки или в мярка, която не е пропорционална или по друг начин неоправдана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Член 13а от Регламент (ЕИО) № 1687/76 на Комисията, въведен в този регламент с Регламент № 45/84, валиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
Трябва ли член 7 от Регламент № 1535/77 на Комисията от 4 юли 1977 година, определящ условията, при които определени стоки могат да се ползват при внос от благоприятен тарифен режим поради тяхното крайно предназначение, да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне на стоки приобретателят трябва да притежава разрешение, издадено в съответствие с член 3 от този регламент, независимо дали прехвърлянето се извършва между две държави членки или в рамките на една и съща държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.