всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на стоки

Свободно движение на стоки

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1. (a) Следва ли втората алинея на правило 2, буква а) от Общите правила за тълкуване на номенклатурата на Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че дадена стока е разглобена или, с други думи, неасемблирана, когато сглобяването на нейните съставни части, доставени заедно, не изисква сложна процедура, или (b) зависи ли това единствено от това дали съставните части, които трябва да бъдат сглобени, са обработени или трансформирани преди сглобяването, или (c) големият брой съставни части неизбежно води ли до извода, че отделните съставни части не представляват стока, представена неасемблирана
2. В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, т.е. ако нито един от трите посочени критерия не е приложим, следва ли тарифното правило да се тълкува в смисъл, че дадена стока се счита за представена неасемблирана, когато сглобяването на нейните отделни части, доставени заедно, не изисква персонал със специална квалификация за съответната работа или специализирани инструменти или специално оборудвани фабрики за целите на сглобяването
3. В случай че на въпрос 1, буква а) се отговори утвърдително, могат ли критериите, посочени във въпрос 2, да бъдат използвани допълнително?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1. Constituent-ils des marchandises au sens de l'article 30 du traité CEE les billets d'une loterie ou les annonces publicitaires pour une loterie légalement organisée dans un autre État membre, ou bien la fourniture de billets ou l'envoi de telles annonces constitue-t-il une prestation de services au sens de l'article 59 du traité CEE?
2. L'article 30 ou l'article 59 du traité CEE s'applique-t-il à l'interdiction par le Royaume-Uni de l'importation de billets ou d'annonces publicitaires pour des grandes loteries, étant donné que les restrictions imposées par la législation du Royaume-Uni à la conduite de telles loteries sur son territoire s'appliquent sans discrimination fondée sur la nationalité et indépendamment du fait que la loterie est organisée à l'intérieur ou à l'extérieur du Royaume-Uni?
3. Si la réponse est affirmative, les préoccupations du Royaume-Uni visant à limiter les loteries pour des raisons de politique sociale et à prévenir la fraude constituent-elles des considérations légitimes d'ordre public ou de moralité publique justifiant les restrictions en cause, que ce soit en vertu de l'article 36 ou de l'article 56 lu avec l'article 66, ou autrement?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Съвместими ли са с правото на Общността, и по-специално с разпоредбите на Директиви 64/433/ЕИО, 89/662/ЕИО и 90/425/ЕИО относно здравните проблеми, засягащи вътреобщностната търговия с прясно месо и ветеринарните проверки, приложими във вътреобщностната търговия с оглед завършването на вътрешния пазар, национални разпоредби и практики, които, в случай на внос в една държава членка на прясно месо от друга държава членка, което вече е преминало проверките и инспекциите, предвидени в посочените директиви в изнасящата държава, подлагат стоките на територията на държавата на местоназначение, както в транзит, така и при пристигане в общината, за която са предназначени, на систематични ветеринарни проверки и здравни инспекции, които водят до начисляване на такси за вносителите?
Директива 64/433/ЕИО, изменена с Директива 83/90/ЕИО, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска национална система за проверки, която подлага внесени стоки, вече придружени от здравен сертификат, издаден от органите на изнасящата държава членка съгласно правилата на Общността, на задължителни, систематични и постоянни здравни проверки, не на границата, а в общината на транзит или местоназначение на стоките, и която изисква от съответните икономически оператори да заплатят такса за това?
Явява ли се паричната такса, събирана от вносителя като такса за здравна инспекция в контекста на национално законодателство като разглежданото в главното производство, оправдана като възнаграждение за предоставени услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Нарушение на член 30 от Договора за ЕИО поради въвеждане на изискване за обозначаване на срока на годност на опаковките на лекарствените продукти и медицинските изделия за еднократна употреба само с две дати в годината, което създава пречки пред свободното движение на стоки
Нарушение на член 8, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО поради неизпълнение на задължението за предварително уведомяване на Комисията за проекта на наредбата от 25 март 1988 г., с която се разширява изискването за обозначаване на срока на годност върху медицинските изделия за еднократна употреба

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Следва ли член 36 във връзка с член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на Berufsordnung (Професионален кодекс), с които Landesapothekerkammer забранява на фармацевтите в рамките на своята компетентност да рекламират извън своите аптеки, дори с цел търговия на стоки, обичайно продавани в аптеките (по смисъла на параграф 25 от Apothekenbetriebsordnung), са оправдани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

1. Ако държавата, предоставила преференциалната тарифа (в случая Австрия), която е помолена да провери сертификата за произход „EUR.1“, не може да определи правилния произход на стоките, трябва ли да приеме, че стоките са с неизвестен произход, което би означавало, че сертификатът „EUR.1“ и преференциалната тарифа са били неправилно предоставени?
2. В настоящия случай трябва ли държавата членка вносител (Белгия) тогава да изиска плащането на митата, които не са били платени при вноса?
3. Представлява ли обстоятелството, че е било невъзможно за австрийските органи, поради тяхна собствена небрежност, „умишлена“ или не, да установят, че произходът, посочен в издадения от тях сертификат „EUR.1“, е правилен, ситуация на непреодолима сила за вносителя в държавата членка, в която стоките са били внесени (в случая Белгия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Съществува ли неправомерно ограничение на вътреобщностната търговия по смисъла на членове 30 и 36 от Договора за ЕИО, ако на дъщерно дружество, търгуващо в държава членка А на автомобилен производител, установен в държава членка Б, се забранява да използва като марка в държава членка А означението „Quadra“, което производителят досега е използвал без ограничения за автомобил с четири задвижващи колела както в собствената си държава, така и другаде, на основание че друг автомобилен производител в държава членка А претендира — валидно съгласно вътрешното право на държава членка А — право върху търговска марка („Warenzeichenrecht“) и/или право върху външен вид („Ausstattungsrecht“) върху думата „Quattro“, с която означението „Quadra“ би създало опасност от объркване, въпреки че думата „Quattro“ обозначава числително в друга държава членка и това значение е ясно различимо в други държави членки, и въпреки че числото 4, обозначено по този начин, играе значителна и разнообразна роля в автомобилостроенето и автомобилната търговия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Съвместима ли е съществуващата във Франция забрана за препродажба на загуба, предвидена в член 32 от Наредба-закон № 86‑1243 от 1 декември 1986 г., с принципа на свободното движение на хора, услуги и капитали, принципа на свобода на установяване, принципа на свободна конкуренция в общия пазар и принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, установени в Договора за създаване на ЕИО от 25 март 1957 г., и по-специално в членове 3 и 7 от него, доколкото френското законодателство може да наруши конкуренцията:
а) от една страна, като инкриминира препродажбата на загуба и като изключва от приложното поле на забраната производителя, свободен да продава на пазара продукта, който произвежда, преработва или подобрява, дори и в минимална степен на цена, по-ниска от неговата себестойност;
б) от друга страна, като нарушава конкуренцията, особено в пограничната зона между различните икономически оператори в зависимост от тяхното гражданство и място на установяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Съвместими ли са националните разпоредби, които изключват определени сделки от приложното поле на правилата за обществени поръчки, с изискванията на Директива 71/305/ЕИО и Директива 77/62/ЕИО?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо изключение за договори, за които закон изрично предвижда изключение, извън изчерпателно изброените в директивите случаи?
Съвместимо ли е освобождаването от изискването за публикуване на обявления за определени договори с приложното поле на Директива 71/305/ЕИО?
Допустимо ли е националното законодателство да допуска възлагане на обществени поръчки чрез договаряне при условия, които не съответстват или са по-малко строги от предвидените в директивите?
Съвместими ли са националните изисквания за доказване на правоспособността на кандидатите с изискванията на Директива 71/305/ЕИО и Директива 77/62/ЕИО?
Допустимо ли е да се изисква от предприятия от други държави членки да представят допълнителни удостоверения, които не са предвидени в директивите, за доказване на тяхната правоспособност?
Съвместимо ли е предпочитането на оценка на ресурсите, налични на националната територия, при класифициране на предприятия, с изискванията на Директива 71/305/ЕИО?
Съвместимо ли е непризнаването на удостоверения, издадени от органите на други държави членки, за доказване на правоспособността на предприятията, с изискванията на директивите?
Допустимо ли е освобождаването от задължението за предоставяне на гаранция да се прилага само за предприятия, вписани в националните списъци за класификация?
Съвместимо ли е определянето на техническите спецификации в договорите за доставки без спазване на реда на предпочитание на стандартите, установен в Директива 77/62/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Член 6 от Директива 88/301/ЕИО изключва ли национални разпоредби, като разглежданите в главното производство, които забраняват на икономическите оператори, под заплаха от санкции, да произвеждат, внасят, държат на склад с цел продажба, продават или разпространяват крайни телекомуникационни устройства, без да представят сертификат за одобрение по тип или друг документ, считан за еквивалентен, удостоверяващ, че оборудването отговаря на определени основни изисквания, свързани по-специално с безопасността на потребителите и правилното функциониране на мрежата, когато няма гаранция за независимостта, по отношение на всеки оператор, предлагащ стоки и/или услуги в сектора на телекомуникациите, на органа, който издава сертификата за одобрение по тип или друг еквивалентен документ и изготвя техническите спецификации, на които трябва да отговаря такова оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form