Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-188/91: Deutsche Shell/Hauptzollamt Hamburg-Harburg, Заключение от 15 октомври 1992 г.
1) Задължителна ли е за държавите членки резолюцията на Съвместния комитет, създаден по член 14 от Конвенцията от 20 май 1987 г. относно общата процедура за транзит, с която се предвижда използването на Документ № XXI/1367/87 — EFTA 2 в рамките на общата транзитна процедура
Подлежи ли тази резолюция на юрисдикцията на Съда на Европейските общности?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително, валидна ли е тази резолюция?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, подлежи ли Конвенцията от 20 май 1987 г. на юрисдикцията на Съда на Европейските общности
Ако на този въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 11, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Конвенцията да се тълкуват в смисъл, че Съвместният комитет има право да ограничи правомощието на митническото учреждение на отпътуване да освобождава от запечатване, като предвиди, че стоките винаги трябва да бъдат запечатани, освен ако митническото учреждение на местоназначение е митническото учреждение на влизане в държава от ЕАСТ или ако помещението, съдържащо стоките, не може да бъде запечатано?
б) Следва ли разпоредбите, посочени в буква а), да се тълкуват в смисъл, че решението за освобождаване от запечатване може да бъде взето и от най-висшия орган в съответната държава членка вместо от митническото учреждение на отпътуване?
4) Ако на въпросите по точка 3 се отговори положително, следва ли разпоредбите, посочени там, във връзка с принципа на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че запечатването може да бъде изисквано и при превоз на минерални масла в цистерновози и кораби от изпращач, упълномощен по глава II от Приложение II към Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/91: Abbott/Oberfinanzdirektion Köln, Заключение от 15 октомври 1992 г.
Следва ли комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че стоките, представени в комплекти („тестови комплекти“), чийто основен компонент е моноклонален диагностичен реагент или антитяло, трябва да бъдат класифицирани под подпозиция 3002 90 90 като „други“ продукти, или по-скоро като антисеруми под подпозиция 3002 10 10, или, ако нито едно от тези класифицирания не е правилно, под коя друга подпозиция на позиция 3002 или на друга позиция от Общата митническа тарифа (като позиция 3822) следва да бъдат класифицирани тези комплекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/91: Bioforce/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 15 септември 1992 г.
1. Следва ли продукт като „Weissdorn-Tropfen“ (екстракт от глог с 45,9% алкохол), който се използва като тоник, да бъде класифициран по тарифна позиция 30.04 или, ако не, по тарифна позиция 22.08 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Съдебно решение от 16 юли 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 16 юли 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/91: Белгийска държава/Belovo, Съдебно решение от 16 юли 1992 г.
Член 24 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията от 16 ноември 1988 г., който предвижда, че ако издаващата агенция (на лиценз или сертификат за внос) счита, че е необходима корекция, тя трябва да изтегли извлечението или лиценза или сертификата, както и всички преди това издадени извлечения, и без забавяне да издаде или коригиран извлечение, или коригиран лиценз или сертификат и съответните коригирани извлечения, и член 25 от същия регламент, който предвижда, че титулярът е длъжен по искане на издаващата агенция да върне на тази агенция лиценза или сертификата и/или извлеченията от тях, означават ли:
1) че търговец, който е използвал неправилни сертификати, трябва да заплати дължимите суми във връзка с увеличения на таксите, възникнали след издаването на предварително фиксиран сертификат, предоставен по погрешка;
2) че ако вносител на яйца, продукт, обхванат от специфичен регламент, е получил, вследствие на грешка, полза от системата за предварително фиксиране, когато договорите за внос са сключени преди изтеглянето на сертификатите, а вносът е осъществен след изтеглянето на сертификатите по силата на спешна временна съдебна заповед, разрешаваща вноса на складирани стоки поради тяхната разваляемост, този търговец е длъжен впоследствие да заплати сумите, които биха били дължими, ако не е имало грешка при издаването на сертификатите;
3) че търговецът може да се ползва от системата за предварително фиксиране за текущи договори и за направени поръчки, или напротив, че той трябва да заплати увеличения на таксите, възникнали след предварителното фиксиране;
4) че търговецът може да възрази срещу промени в дължимата сума по неправилния сертификат или да държи издаващата агенция отговорна; или
5) че в случай на грешка, допусната от администрацията при изготвянето на лиценз или сертификат за внос, не може да се твърди, че издаващата агенция е подвела търговеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/91: Lornoy и др./Белгийска държава, Заключение от 25 юни 1992 г.
Дали разпоредбите на Договора относно държавната помощ, относно таксите с еквивалентен ефект и относно дискриминационното вътрешно данъчно облагане препятстват въвеждането на описаните по-горе парафискални такси и предоставят ли на физическите лица права, които могат да бъдат предявени пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/91: Белгийска държава/Belovo, Заключение от 24 юни 1992 г.
Тълкуват ли член 24 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията от 16 ноември 1988 г., който предвижда, че ако издаващата агенция (на лицензия или сертификат за внос) счита, че е необходима корекция, тя трябва да оттегли извлечението или лицензията или сертификата, както и всички преди това издадени извлечения, и да издаде без забавяне или коригирано извлечение, или коригирана лицензия или сертификат и съответните коригирани извлечения, и член 25 от същия регламент, който предвижда, че титулярът трябва, по искане на издаващата агенция, да върне на тази агенция лицензията или сертификата и/или извлеченията от тях, следното:
(1) че търговец, който е използвал неправилни сертификати, трябва да плати дължимите суми по отношение на увеличения на налозите, възникнали след издаването на сертификат за предварително определяне, предоставен по погрешка;
(2) че ако вносител на яйца, продукт, обхванат от специфичен регламент, е получил, в резултат на грешка, полза от системата за предварително определяне, когато договорите за внос са били сключени преди оттеглянето на сертификатите, а вносът е осъществен след оттеглянето на сертификатите въз основа на спешна временна съдебна заповед, разрешаваща вноса на складирани стоки поради тяхната нетрайност, този търговец е длъжен впоследствие да плати сумите, които биха били дължими, ако не е имало грешка при издаването на сертификатите;
(3) че търговецът може да се ползва от системата за предварително определяне за текущи договори и за направени поръчки или, напротив, че трябва да плати увеличения на налозите, възникнали след предварителното определяне;
(4) че търговецът може да възрази срещу промени в дължимата сума по неправилния сертификат или може да държи издаващата агенция отговорна; или
(5) че в случай на грешка, допусната от администрацията при изготвянето на лицензия или сертификат за внос, не може да се твърди, че издаващата агенция е подвела търговеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/90: Simba и др./Ministero delle finanze, Съдебно решение от 9 юни 1992 г.
1. Явява ли се таксата върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, несъвместима с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, като се има предвид, че посочената такса, която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85, остава приложима само за продукти, произхождащи директно от трети страни, което представлява протекционистка мярка, която не е приета в съответствие с условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?
2. Ако е така, следва ли националният съд да не прилага закона, въвеждащ тази такса, с което се премахва задължението на физическите лица да плащат съответната такса?
3. Алтернативно, следва ли Закон № 873/1982, с който Италия увеличава посочената такса от 70 лири на настоящата сума от 525 лири в нарушение на забраната държавите членки да изменят нивото на защита, определено от Общата митническа тарифа, както е постановено от Съда на Европейските общности в решението по съединени дела 37 и 38/73, да бъде обявен за несъвместим само с горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета за прилагане на Общата митническа тарифа от 1 юли 1968 г.?
4. Явява ли се таксата върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, в противоречие с член 95 от Договора за ЕИО, дори когато се прилага за банани, внесени директно от трети страни, или във всеки случай несъвместима с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, като се има предвид, че посочената такса — която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85 — остава приложима само за продукти, произхождащи директно от трети страни, което представлява протекционистка мярка, която не е приета в съответствие с условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?
5. Алтернативно, следва ли Закон № 873/1982, с който Италия увеличава посочената такса от 70 лири на настоящата сума от 525 лири в нарушение на забраната държавите членки да изменят нивото на защита, определено от Общата митническа тарифа, както е постановено от Съда на Европейските общности в решението по съединени дела 37 и 38/73, да бъде обявен за несъвместим само с горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета за прилагане на Общата митническа тарифа от 1 юли 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/91: Wünsche/Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Съдебно решение от 4 юни 1992 г.
Трябва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1495/80 да се тълкува в смисъл, че съществува „финансова договореност, свързана с покупката на внесените стоки“, ако продавачът предоставя на купувача отсрочка за плащане, за която е уговорена покупна цена, увеличена с лихва?
В това отношение следва ли член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1495/80, изменен с Регламент (ЕИО) № 220/85, да се тълкува по същия начин като член 3, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1495/80 в първоначалната му редакция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.