Дело C-228/90: Simba и др./Ministero delle finanze, Съдебно решение от 9 юни 1992 г.

1. Явява ли се таксата върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, несъвместима с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, като се има предвид, че посочената такса, която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85, остава приложима само за продукти, произхождащи директно от трети страни, което представлява протекционистка мярка, която не е приета в съответствие с условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?

2. Ако е така, следва ли националният съд да не прилага закона, въвеждащ тази такса, с което се премахва задължението на физическите лица да плащат съответната такса?

3. Алтернативно, следва ли Закон № 873/1982, с който Италия увеличава посочената такса от 70 лири на настоящата сума от 525 лири в нарушение на забраната държавите членки да изменят нивото на защита, определено от Общата митническа тарифа, както е постановено от Съда на Европейските общности в решението по съединени дела 37 и 38/73, да бъде обявен за несъвместим само с горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета за прилагане на Общата митническа тарифа от 1 юли 1968 г.?

4. Явява ли се таксата върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, в противоречие с член 95 от Договора за ЕИО, дори когато се прилага за банани, внесени директно от трети страни, или във всеки случай несъвместима с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, като се има предвид, че посочената такса — която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85 — остава приложима само за продукти, произхождащи директно от трети страни, което представлява протекционистка мярка, която не е приета в съответствие с условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?

5. Алтернативно, следва ли Закон № 873/1982, с който Италия увеличава посочената такса от 70 лири на настоящата сума от 525 лири в нарушение на забраната държавите членки да изменят нивото на защита, определено от Общата митническа тарифа, както е постановено от Съда на Европейските общности в решението по съединени дела 37 и 38/73, да бъде обявен за несъвместим само с горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета за прилагане на Общата митническа тарифа от 1 юли 1968 г.?