Такси с равностоен ефект
Такси с равностоен ефект
Дело C-144/91: Demoor и др./Белгийска държава, Съдебно решение от 16 декември 1992 г.
Следва ли членове 12 и сл., 92 и 95 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на задължителна вноска, представляваща парафискална такса, която се налага върху вътрешни и вносни продукти при еднакви условия по отношение на събирането ѝ, като приходите от нея се използват единствено в полза на вътрешното производство
Освен това, имат ли тези разпоредби пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Съдебно решение от 16 юли 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 16 юли 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/91: Lornoy и др./Белгийска държава, Заключение от 25 юни 1992 г.
Дали разпоредбите на Договора относно държавната помощ, относно таксите с еквивалентен ефект и относно дискриминационното вътрешно данъчно облагане препятстват въвеждането на описаните по-горе парафискални такси и предоставят ли на физическите лица права, които могат да бъдат предявени пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/90: Simba и др./Ministero delle finanze, Съдебно решение от 9 юни 1992 г.
1. Явява ли се таксата върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, несъвместима с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, като се има предвид, че посочената такса, която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85, остава приложима само за продукти, произхождащи директно от трети страни, което представлява протекционистка мярка, която не е приета в съответствие с условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?
2. Ако е така, следва ли националният съд да не прилага закона, въвеждащ тази такса, с което се премахва задължението на физическите лица да плащат съответната такса?
3. Алтернативно, следва ли Закон № 873/1982, с който Италия увеличава посочената такса от 70 лири на настоящата сума от 525 лири в нарушение на забраната държавите членки да изменят нивото на защита, определено от Общата митническа тарифа, както е постановено от Съда на Европейските общности в решението по съединени дела 37 и 38/73, да бъде обявен за несъвместим само с горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета за прилагане на Общата митническа тарифа от 1 юли 1968 г.?
4. Явява ли се таксата върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, в противоречие с член 95 от Договора за ЕИО, дори когато се прилага за банани, внесени директно от трети страни, или във всеки случай несъвместима с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, като се има предвид, че посочената такса — която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85 — остава приложима само за продукти, произхождащи директно от трети страни, което представлява протекционистка мярка, която не е приета в съответствие с условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?
5. Алтернативно, следва ли Закон № 873/1982, с който Италия увеличава посочената такса от 70 лири на настоящата сума от 525 лири в нарушение на забраната държавите членки да изменят нивото на защита, определено от Общата митническа тарифа, както е постановено от Съда на Европейските общности в решението по съединени дела 37 и 38/73, да бъде обявен за несъвместим само с горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета за прилагане на Общата митническа тарифа от 1 юли 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 20 май 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да се определи като такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или непряка връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/90: Compagnie commerciale de l’Ouest/Receveur principal des douanes de La Pallice-Port, Съдебно решение от 11 март 1992 г.
Допускат ли членове 3, 5, 6, 12, 13, 30, първата алинея на член 31, първата алинея на член 32, втората алинея на член 37 и членове 92 и 95 от Договора за ЕИО въвеждането на парафискална такса, събирана при пускането за потребление на определени петролни продукти, която се прилага без разлика към вътрешни и вносни продукти и е въведена в полза на публичноправен орган, който използва средствата за финансиране на мерки за насърчаване на енергоспестяването или рационалното използване на недостатъчно използвани енергийни ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/90: Leplat/Territoire de la Polynésie française, Съдебно решение от 12 февруари 1992 г.
Прилагат ли се разпоредбите на член 133, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕИО към мерки, имащи ефект, еквивалентен на митнически сборове?
Ако да, могат ли отвъдморските страни и територии, асоциирани към Общността, да налагат такива сборове или такси върху вноса на продукти с произход от Европейската икономическа общност?
Ако да, какви са задълженията, наложени на отвъдморските страни и територии от целта за намаляване на митническите сборове, посочена в член 133, параграф 3 от Договора?
Ако не, валидни ли са решенията на Съвета на Европейските общности относно асоциирането на отвъдморските страни и територии, които разрешават на тези страни и територии да запазят или въведат митнически сборове върху продукти, внесени от Общността, по-специално член 74 от Решение 86/283 от 30 юни 1986 г., с оглед на членове 133 и 136 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/90: Simba и др./Ministero delle finanze, Заключение от 13 декември 1991 г.
1) Несъвместимо ли е с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, облагането с такса върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, като се има предвид, че посочената такса, която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85, остава приложима единствено за продукти, произхождащи директно от трети страни, и по този начин представлява протекционистка мярка, която не е приета съгласно условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?
2) Ако е така, трябва ли националният съд да не прилага закона, въвеждащ тази такса, с което се премахва задължението на лицата да плащат съответната такса?
3) Следва ли само Закон № 873/1982 — с който Италия е увеличила разглежданата такса от 70 лири на приложимата към момента ставка от 525 лири в противоречие с решението на Съда на Европейските общности по съединени дела 37/73 и 38/73, забраняващо на държавите членки да изменят равнището на защита, определено от Общата митническа тарифа — да се счита за несъвместим с посочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета, който е в сила от 1 юли 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 21 ноември 1991 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да се определи като такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, необходимо ли е преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.