Дело C-228/90: Simba и др./Ministero delle finanze, Заключение от 13 декември 1991 г.

1) Несъвместимо ли е с духа и системата на правото на Общността, както е въплътено в член 9 от Договора за ЕИО, който предвижда приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни, и в член 113 от Договора, който предвижда прилагането на обща търговска политика от държавите членки, облагането с такса върху потреблението на пресни банани, въведена в италианската правна система със Закон № 986/1964, изменен със Закон № 873/1982, като се има предвид, че посочената такса, която вече не се прилага за продукти в свободно обращение в държавите членки след решенията на Съда на Европейските общности по дела 184/85 и 193/85, остава приложима единствено за продукти, произхождащи директно от трети страни, и по този начин представлява протекционистка мярка, която не е приета съгласно условията, предвидени в член 115 от Договора за ЕИО?
2) Ако е така, трябва ли националният съд да не прилага закона, въвеждащ тази такса, с което се премахва задължението на лицата да плащат съответната такса?
3) Следва ли само Закон № 873/1982 — с който Италия е увеличила разглежданата такса от 70 лири на приложимата към момента ставка от 525 лири в противоречие с решението на Съда на Европейските общности по съединени дела 37/73 и 38/73, забраняващо на държавите членки да изменят равнището на защита, определено от Общата митническа тарифа — да се счита за несъвместим с посочените разпоредби на Договора за ЕИО и с Регламент № 950/68 на Съвета, който е в сила от 1 юли 1968 г.?