всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Международни споразумения

Международни споразумения

Дело C-373/03: Aydinli, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.

Може ли фактът, че турски работник не е надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила поради изтърпяване на определена присъда лишаване от свобода, да доведе до това, че той престава да принадлежи към тази работна сила, което води до загуба на права, които е придобил съгласно третата алинея на член 6, параграф 1 вследствие на многогодишната си заетост в държавата членка?
Когато е приложимо, как се определя продължителността на отсъствието от работната сила поради изтърпяване на присъда лишаване от свобода, което води до загуба на права?
При определяне на тази продължителност може ли да се вземе предвид и периодът, през който турският работник е отсъствал поради предварително задържане по съдебна заповед непосредствено преди изтърпяването на присъдата лишаване от свобода?
При определяне на тази продължителност може ли да се вземе предвид и фактът, че към момента на издаване на заповедта за експулсиране се очаква жалбоподателят да остане извън работната сила известно време, тъй като, ако не бъде експулсиран, при отлагане на изтърпяването на присъдата лишаване от свобода, той може с голяма вероятност да започне дългосрочна терапия за лечение на наркомания, насочена към социалната и професионалната му рехабилитация, за която има достатъчно добри изгледи за успех?
За да загуби член на семейството на турски работник правния си статут по втората алинея на първото изречение на член 7 от Решение № 1/80, необходимо ли е този член на семейството да е престанал да живее като семейство с турския работник, от когото първоначално е получил правото си на пребиваване, и също така този член на семейството да е окончателно престанал да бъде надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила на държавата членка, в която и двамата пребивават?
Следва ли за целите на това да се счита, че престава да се живее като семейство с дадено лице, когато пълнолетното дете на турския работник напуска постоянно дома на турския работник и нито детето, нито турският работник вече не се нуждаят от особена близост или грижа?
Следва ли прекратяването на принадлежността към работната сила, в контекста на правния статут на член на семейството на турски работник по втората алинея на първото изречение на член 7, да се определя по същите критерии, които са приложими за загубата на права по третата алинея на член 6, параграф 1?
Губи ли детето на турски работник, което е завършило професионално обучение в приемащата държава, правото си по второто изречение на член 7 от Решение № 1/80 да приеме всяко предложение за работа в тази държава членка, ако вече е влязло в работната сила там, като е започнало постоянна работа?
Губи ли това право по второто изречение на член 7 от Решение № 1/80 лице, което е престанало да бъде надлежно регистрирано като принадлежащо към работната сила на тази държава членка по начин, който би довел до загуба на правния статут на турски работник по третата алинея на член 6, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-136/03: Dörr и Ünal, Съдебно решение от 2 юни 2005 г.

Следва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че административните органи не могат — независимо от съществуването на вътрешна възможност за обжалване — да приемат решение за експулсиране от територията, без да получат становище от компетентен орган по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата (за който не е предвидено в австрийската правна система) — освен в спешни случаи — когато жалбите срещу тези решения могат да бъдат подавани до съдилищата по публичното право само при следните ограничения: тези жалби нямат суспензивен ефект и съдилищата са ограничени до преценка на законосъобразността и могат единствено да отменят обжалваното решение
Освен това, единият съд (Verwaltungsgerichtshof) е ограничен, що се отнася до установяването на фактите, до проверка на обосноваността на изводите, направени въз основа на фактите (Schlüssigkeitsprüfung), а другият (Verfassungsgerichtshof) също е ограничен до проверка за нарушение на гарантираните от Конституцията права?
Следва ли гаранциите за съдебна защита, предвидени в членове 8 и 9 от Директива 64/221, да се прилагат към турски граждани, които се ползват с правен статут по смисъла на член 6 или член 7 от Решение № 1/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Съдебно решение от 12 май 2005 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г., да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г., с особено внимание към разпоредбите на член 65, параграф 1, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за асоцииране от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, което определя защитата на географски наименования, имащи интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без правно действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложени към споразумението, да се счита за невалидна и без правно действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4, параграф 5 и Протокола към споразумението)?
Следва ли втората съвместна декларация, приложена към Споразумението от 1993 г., която предполага, че договарящите се страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от Споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави, страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно култивиран сорт лоза в друга държава, страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [част II, раздел 3 от приложение 1 C] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs, влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24, параграф 4 от Споразумението TRIPs), и всяко наименование ясно посочва държавата, региона или района на произход на виното, до което се отнася, по такъв начин, че да не подвежда потребителите?
Дали правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., обхваща и интелектуалната собственост върху наименованията за произход на вина и тяхната експлоатация и, ако да, дали защитата на това право изключва прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложени към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, но не включено в самото споразумение, съгласно което винопроизводителите от региона Фриули няма да могат да използват наименованието „Tocai friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да било обезщетение за лишените от това право винопроизводители от региона Фриули, липсата на какъвто и да било общ обществен интерес, оправдаващ това лишаване, и неспазването на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/03: Simutenkov, Съдебно решение от 12 април 2005 г.

Следва ли член 23, параграф 1 от Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането спрямо професионален спортист с руска националност, който е законно нает от клуб, установен в държава членка, на правило, прието от спортна федерация на тази държава, съгласно което клубовете могат да използват в състезания на национално равнище само ограничен брой играчи от държави, които не са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/03: Encheva, Определение от 24 януари 2005 г.

Последиците от оттегляне на преюдициално запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз и разпределянето на разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/03: Simutenkov, Заключение от 11 януари 2005 г.

Брани ли член 23 от Споразумението за партньорство и сътрудничество, създаващо партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, подписано на 24 юни 1994 г. в Корфу, прилагането от спортна федерация спрямо професионален спортист с руско гражданство, надлежно нает от испански футболен клуб, като този по главното производство, на правило, съгласно което клубовете могат да включват в състезания, организирани на национално равнище, само ограничен брой играчи, произхождащи от трети държави, които не са договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/03: Gürol, Заключение от 2 декември 2004 г.

1. Има ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция пряко действие във вътрешноправните системи на държавите членки на Европейската общност, така че турските деца, които пребивават законно в държава членка на Общността заедно с родителите си, които са или са били законно заети в тази държава членка, и които имат същата квалификация като децата на граждани на тази държава членка, да имат право на равен достъп до общото образование, чиракуването и професионалното обучение?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Запазват ли турските деца качеството си на „пребиваващи законно с родителите си“, ако установят и поддържат собствено основно местожителство на мястото на своето университетско образование и са регистрирани само с второстепенно местожителство на адреса на родителите си?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително:
Дава ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция на бенефициерите на тази разпоредба право не само на равен достъп до образователните институции, но и на равен достъп до държавните помощи, предоставяни от държавата членка с цел улесняване на участието в образованието или обучението, или първото изречение на член 9 във връзка с второто изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция трябва да се тълкува като предоставящо на държавите членки възможността да обвържат предоставянето на социални помощи в областта на образованието на лицата, обхванати от първото изречение, с други условия или да ограничат тези помощи?
4. Ако на втория и третия въпрос се отговори утвърдително:
Отнася ли се това и за университетско образование в турската родина за бенефициерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/02: Panayotova и др., Съдебно решение от 16 ноември 2004 г.

Следва ли отговорът, даден от Съда на въпрос 4 в решението му от 27 септември 2001 г. по дело C-257/99 Barkoci и Malik, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с член 45 във връзка с член 59 от Споразумението за асоцииране с България, с член 44, параграф 3 във връзка с член 58 от Споразумението за асоцииране с Полша и с член 45, параграф 3 във връзка с член 59 от Споразумението за асоцииране със Словашката република компетентният орган, при разглеждане на подадено в Нидерландия заявление за разрешение за постоянно пребиваване с оглед на установяване съгласно Споразумението за асоцииране, да се въздържа от разглеждане на съдържанието на заявлението единствено на основание, че заявителят не притежава разрешение за временно пребиваване
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че материалните изисквания за влизане са явно и очевидно изпълнени?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, и ако да — какво, дали лицето, подаващо заявление за разрешение за постоянно пребиваване, пребивава законно в Нидерландия към момента на подаване на заявлението, независимо дали на основание, различно от разрешение за временно пребиваване, като например „свободния период“, посочен в член 8 от Vreemdelingenwet?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-467/02: Cetinkaya, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.

Попада ли дете на турски работник, упражняващ дейност на редовния пазар на труда, което е родено в Германия, в обхвата на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, ако от своето раждане – и във всеки случай до навършване на пълнолетие – неговото пребиваване е било разрешено (първоначално) само поради събиране на семейството или ако в изключителни случаи неговото пребиваване не е било прекратено само по тази причина?
Може ли правото на член на семейството на достъп до пазара на труда и на удължаване на пребиваването по член 7, първа алинея, втора тире да бъде ограничено само въз основа на прилагането на член 14 от Решение № 1/80?
Представлява ли осъждането на лишаване от свобода за непълнолетни за три години окончателно изключване от пазара на труда и, ако да, загуба на правата, предоставени по член 7, първа алинея, втора тире, дори когато съществува реална възможност да бъде изтърпяна само част от наказанието, а от друга страна, след условното освобождаване засегнатото лице или лицата трябва първо да преминат лечение за наркотична зависимост, като през този период няма да са на разположение на пазара на труда?
Представлява ли загубата на работа или невъзможността да се кандидатства за работа в случай на едновременно безработица поради осъждане на (безусловно) лишаване от свобода ipso facto доброволна безработица по смисъла на член 6, параграф 2, второ изречение от Решение № 1/80, което не пречи на загубата на права, произтичащи от член 6, параграф 1 и член 7, първа алинея от Решение № 1/80?
Отнася ли се това решение и за случаите, когато дадено лице може да бъде освободено в разумен и предвидим срок, но трябва първо да премине лечение за наркотична зависимост, като ще може да започне работа едва след получаване на диплома с по-висока квалификация?
Трябва ли член 14 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че в рамките на съдебното производство е необходимо да се вземе предвид промяната в положението на засегнатото лице или лица, която не оправдава по-нататъшно ограничаване по смисъла на член 14 от Решение № 1/80 и която настъпва след последното решение на органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212230 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form